23 Юли 2024вторник00:01 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Коалиционното правителство на Кирил Петков работи в името на хората

Обзор

Политическите турбуленции през 2022 година

В окото на бурята попадна кабинетът на Кирил Петков

/ брой: 250

автор:Юлия Кулинска

visibility 621

Юлия КУЛИНСКА



Отиващата си 2022 година започна с оптимизъм и крехка надежда за излизане от кризите. България най-после имаше редовно правителство, бяха очертани основните му коловози, политиците си стиснаха ръцете в името на по-добър живот за хората. Нищо не предвещаваше, че новите 12 месеца ще са изпълнени с политически сътресения и че властовите турбуленции ще сринат започнатото с много усилия и компромиси. Всъщност и изминалата година доказа, че неспирната спирала от предсрочни парламентарни избори безспорно ерозира и разклаща парламентарната демокрация, белег е на политическа криза и е сигнал за дълбоки тектонични процеси в политиката.

-----------

Новата политическа 2022 година тръгна още по време на старата с полагането на 13 декември 2021 г. на клетва от 99-ото правителство на България с премиер Кирил Петков от победилата на вота нова партия "Продължаваме промяната" (ПП). Структурата и персоналният състав на

трудно родения кабинет

бяха одобрени от парламента със 134 гласа "за" (104 "против"). Той управлява в условията на няколко кризи - продължаваща епидемия от КОВИД-19, нарастваща инфлация, военен конфликт в региона, драстичен скок на цените на тока и парното и други предизвикателства в страната и извън нея.
В правителството имаше петима вицепремиери - Асен Василев и Калина Константинова от ПП, Корнелия Нинова от БСП, Гроздан Караджов от "Има такъв народ" (ИТН) и Борислав Сандов от "Демократична България" (ДБ). ПП имаше десет министри, БСП и ИТН - по четирима, а ДБ - двама. Левицата се представляваше от Иван Иванов - министър на земеделието, Христо Проданов - министър на туризма, и Георги Гьоков - министър на труда и социалната политика.
Мотото на правителството беше "Нулева толерантност към корупцията". Сред приоритетите му бяха контролът над финансите и еврофондовете, борбата с КОВИД-кризата, както и мерките срещу инфлацията и покачващите се цени на енергоносителите. Реформата в съдебната власт, продължаването на конструктивното партньорство на България в ЕС и НАТО, както и добросъседство и напредък в отношенията на страната с РСМ също бяха отбелязани като важни.
Успех за кабинета бяха социалните политики, които се случиха благодарение на участието на БСП в него. С актуализацията на бюджета бяха заложени мерки за рекордните 2 млрд. лв. Така 2022-ра се превърна в годината с

най-социалния бюджет за всички години на прехода

с цели 22 млрд. лв. за увеличение на пенсиите, доходите, енергийни помощи за бизнеса и спасителни мерки за цялото национално стопанство.  
Кабинетът "Петков" ще се запомни със завършването на газовата връзка с Гърция, която правителствата на ГЕРБ не успяха да направят за 12 години. Едва ли решението за експулсиране на 70 служители на дипломатическата мисия на Руската федерация у нас е повод за гордост на предишните управляващи. БСП се обяви категорично против това и изрази недоволство, че то не е обсъдено със социалистите като партньор в управлението. Изгонването на руските дипломати разшири пукнатината между партиите и ускори началото на края на правителството.
Кабинетът на Кирил Петков направи първи плахи стъпки в съдебната реформа. Закри специализираните прокуратура и съдилища и даде повече свобода на европейските делегирани прокурори. Министърът на правосъдието Надежда Йорданова докара докрай процедурата по предсрочно освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор във ВСС. Това не се случи, но пък показа още веднъж необходимостта от реформи в съдебната система.
 Отминаващата година ще остане в историята и с посещението в София през март на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, което предшестваше

арестите на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов

ексфинансовия министър Владислав Горанов и бившия началник на пресслужбата на Борисов - Севделина Арнаудова. Тримата бяха разпитани пред прокурор и следовател и освободени след 24 часа, без да им бъдат повдигани обвинения.
На 7 април 2022 г. у нас пристигна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да представи одобрения от Комисията План за възстановяване и устойчивост на България. Планът беше връщан няколко пъти за преработване, като основните забележки бяха в областите на енергетиката и върховенството на правото. Той е задължително условие, за да може България да получи достъп до 6,3 млрд. евро или 12,3 млрд. лева по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. След дълго забавяне и връщане на документа от Брюксел за дооформяне и уточняване на параметрите, България най-после стана 23-тата държава в ЕС, чийто план бе одобрен от ЕК.
На 4 май, след петчасови дебати, Народното събрание одобри оказването на хуманитарна помощ и ремонт на военна техника за Украйна без директен износ на оръжие.
И този кабинет не мина без кадрови промени. През февруари Петков поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев заради негова публикация в социална мрежа, в която коментира войната между Русия и Украйна, наричайки я "военна операция". След близо четири часа дебати на извънредно заседание парламентът освободи Янев и избра за негов наследник Драгомир Заков.
Скандали предизвика и решението на мнозинството в Народното събрание да даде зелена светлина на Северна Македония по пътя й към ЕС. Изпълнителното бюро и парламентарната група на БСП излязоха с остра позиция по повод спекулациите за подкрепата да се даде мандат на МС да одобри предложението на Френското председателство за западната ни съседка. "БСП не подкрепи вдигането на ветото. Няма нито един глас "за" от ПГ "БСП за България". Всички твърдения, че сме предали националния интерес, са лъжа. Няма да позволим на никого да чисти гузната си съвест за безпринципни договорки с лъжи и манипулации за БСП", се казваше в позицията. "Македония беше червена линия за нас и ние не я прекрачихме. Позицията ни е последователна и принципна", категорични бяха социалистите.
Правителството

не успя да отстрани Иван Гешев

от поста главен прокурор. Оказа се, че на практика единственият механизъм за отстраняването му е през Висшия съдебен съвет. Той пък показа, че няма воля за това. Добрата новина е, че мандатът на парламентарната квота в съвета изтича. Проблемът е, че за избор на нова парламентарна квота са нужни поне 160 гласа за т.нар. конституционно мнозинство.
Правителството стана първото в съвременната история на България, свалено с вот на недоверие на тема икономическа и финансова политика. Той, естествено, беше внесен от ГЕРБ и одобрен на 22 юни с гласовете на ДПС, "Възраждане" и, парадоксално, на участниците в същото това правителство от ИТН. Преди вота на недоверие от партията на Слави Трифонов изтеглиха своите министри от управлението. Последващите преговори за кабинет се провалиха след изтекъл запис от заседание на парламентарната група на ДБ.
В края на юни председателят на Народното събрание Никола Минчев от ПП беше свален от поста. Освобождаването му доведе до бурни протести на привърженици пред сградата на парламента. Пет дни по-късно кабинетът "Петков" подаде оставка. Рулетката за правителство се завъртя отново, след като президентът Румен Радев връчи проучвателния мандат на ПП. Преговорите се оказаха безплодни. По-късно и ГЕРБ върнаха мандата. Третият отиде при "БСП за България" и социалистите го върнаха неизпълнен.
Преди това, по решение на НС на БСП, от левицата предложиха да бъде обсъдена законодателната и управленската програма за следващите шест месеца като атестат за подкрепа. Лидерът на БСП и вицепремиер в оставка Корнелия Нинова заяви, че ако планът събере 121 гласа, за премиер ще бъде номиниран вицепремиерът в оставка Асен Василев. Ако няма подкрепа в пленарна зала, БСП ще върне мандата. С гласовете на ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" проекторешението беше отхвърлено от дневния ред на парламента.
"Положихме всички възможни усилия в рамките на 47-ия парламент да бъде съставено правителство. Изготвихме програма, която представихме на четирите партии - потенциални коалиционни партньори. В последния момент ИТН оттегли подкрепата си за нея. БСП взе решение да не посочи кандидат за премиер и връщаме мандата като неизпълнен", заяви ден по-късно председателят на ПГ "БСП за България" Георги Свиленски на "Дондуков" 2.
На 2 август президентът Румен Радев назначи своя

четвърти служебен кабинет

За по-малко от три месеца живот 48-ото Народно събрание се раздираше от скандали, разправии и спорове

и 100-тно правителство на България с премиер Гълъб Донев. Същия ден той насрочи и извънредни избори за 48-о Народно събрание.
Във вота участваха 24 партии и 7 коалиции. Общо 5334 души бяха мераклиите за народни представители. След изборите в новия парламент влязоха седем формации - ГЕРБ, ПП, ДПС, "Възраждане", "БСП за България", ДБ и новата партия "Български възход" на Стефан Янев.
Партията на Бойко Борисов спечели 67 депутатски места, ПП - 53, ДПС - 36, а "Възраждане" - 27. "БСП за България" има 25 депутати, ДБ заемат 20 депутатски банки, а "Български възход" е с 12 народни представители.
И на тези избори имаше съмнения за манипулации и купуване на гласове. Бяха образувани 759 преписки и 72 досъдебни производства във връзка с нарушения на политическите права на гражданите.   
Водачите на листи на "БСП за България" в Монтана, Враца, Видин, Ловеч и Плевен - Ирена Анастасова, Атанас Зафиров, Филип Попов, Вяра Емилова и проф. Румен Гечев, изпратиха отворено писмо до служебния министър на вътрешните работи Иван Демерджиев във връзка с купуването на гласове. Те алармираха за "изключително притеснителни факти за брутално, неприкрито и без притеснение изготвяне на списъци с избиратели, раздаване на пари и "разпределение на територии". Социалистите предупреждаваха за недопустимо бездействие до момента при видими и публични противозаконни действия за купуване на гласоподаватели за ДПС и ГЕРБ. Резултатът от писмото е нулев.
Изборите на 2 октомври държат първенството за най-ниска избирателна активност от 1991 г. досега. Тя е 39,40%, сочат официалните данни на Централната избирателна комисия. 2 601 696 души от имащите право на глас 6 602 990 българи са отишли до урните. През ноември м.г. избирателната активност беше 40,23 на сто или с 0,83% по-висока от последните. Гласувалите тогава бяха 2 669 260 от общо 6 635 305 избиратели.
Президентът Румен Радев свика на първо заседание

новоизбраното 48-о НС

на 19 октомври 2022 г. 24 дни след предсрочните парламентарни избори у нас той започна консултациите за съставяне на правителство. Държавният глава предупреди, че предвид сложната политическа обстановка няма да бърза с връчването на мандата, защото парламентът има да свърши доста работа. Разговорите с партиите приключиха на 28 ноември, като последна беше партията на Стефан Янев "Български възход".
Рулетката за кабинет се завъртя на 5 декември, когато президентът Румен Радев връчи първия мандат на ГЕРБ. Той беше получен от проф. Николай Габровски. Седмица след това депутатите отхвърлиха номинацията на неврохирурга със 125 гласа "против" (113 гласа "за").
Коледните и новогодишните празници прекъсват ритуалите с връчването на мандата. Очаква се второто завъртане на колелото, което да даде шанс на "Продължаваме промяната" да формира кабинет, да е в началото на 2023 г. Засега бившите управляващи извадиха от ръкава си само един жокер с номинацията на акад. Николай Денков за премиер.

БСП само за седем месеца в управлението

БСП изпълнява обещанията си, дадени по време на предизборната кампания

* Осигури безплатни детски градини и ясли, увеличи размера на майчинството през втората година от 650 на 710 лв., повиши детските надбавки, осигури 300 лв. еднократна помощ за първокласници и осмокласници, постигна 600 лв. необлагаем минимум за първо дете и 1200 лв. за второ.
* Страната ни стана първа по ръст на промишленото производство в Европа и четвърта по растеж на БВП в ЕС. Фирмите получиха компенсации за цените на тока. Бяха изплатени 95 млн. лв. за запазване заетостта на 78 000 работници в почти 4000 фирми. Благодарение на БСП бяха изплатени близо 2 млрд. лв., за да се запази работата на над 300 000 българи
* Минималната работна заплата беше увеличена от 650 на 710 лв., а ваучерите за храна - от 80 на 200 лв. месечно.
* Изплатени са 317 млн. лв. в секторите "Животновъдство" и "Растениевъдство". Разплатени са 400 млн. лв. за развитие на селските райони и над 30 млн. лв. за морско дело и рибарство и 814 млн. лв. директни плащания.
* Пенсиите са повишени средно от декември 2021 г. - с 12,8%, от юли 2022 г. - с 26%. Минималната пенсия от 370 стана 467 лв. Средният й размер достигна 669 лв. Социалната пенсия за старост се увеличи от 170 на 247 лв. Постигнат е 45% ръст на социалните пенсии за инвалидност, повишиха се с 45% добавките за ветераните от войните и за чужда помощ.
* Увеличена е месечната финансова подкрепа за хората с увреждания и средствата за предоставяне на лична помощ с 223,5 млн. лв. Повишена е сумата за подкрепа на хората с увреждания с над 280 млн. лв. Минималното дневно обезщетение за безработица се увеличи от 12 на 18 лв., а максималното дневно обезщетение за безработица - от 74,29 лв. 85,71 лв.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Обмислят увеличаване на стойността на ваучерите

автор:Дума

visibility 645

/ брой: 137

Германските вагони са извадени от употреба за профилактика

автор:Дума

visibility 622

/ брой: 137

БНБ намали прогнозата си за българската икономика

автор:Дума

visibility 602

/ брой: 137

Първо - членство в ЕС, после конституцията

автор:Дума

visibility 732

/ брой: 137

Словакия се гневи на санкции от Киев

автор:Дума

visibility 647

/ брой: 137

Сирийци наръгаха с нож германски учител

автор:Дума

visibility 603

/ брой: 137

Накратко

автор:Дума

visibility 564

/ брой: 137

Върнете ги!

автор:Мая Йовановска

visibility 674

/ брой: 137

Чувство на безпомощност

visibility 637

/ брой: 137

Лайен срещу Европа

автор:Юри Михалков

visibility 666

/ брой: 137

Мицкоски открито ни се подиграва

автор:Велизар Енчев

visibility 655

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ