Политика на писмата

България е апотеоз на епистоларната политика. Страната ни е твърде малка, а писмата хвърчат отвсякъде.
ГЕРБ вчера писаха до медиите. Точно като главната гаднярка в романа "Опасни връзки" маркиза дьо Мертьой те с токсична комбинация от зле прикрито коварство, половинчати истини и мелодраматично съскане се опитват да пратят страната максимално бързо на нови избори.
Оня ден Делян Пеевски реши да пише на Ахмед Доган. Епистоларно творение, пълно с драматични фрази, клетви за вярност, разходки в миналото и призиви за "заедност". Тези хора очевидно не са чували за телефон.
Може би мистично вярват в силата на написаната клетва. Забелязах единствено странно противоречие: колкото повече се кълнат в любов, единство и в това, че Делян и Доган са един и същи човек, само че в две тела (светата политическа двоица), толкова повече снаряди хвърчат из медиите и ги превръщат в разкаляно местопрестъпление.
"Капитал" пък докопали писмо на депутат от ДПС до западните посланици, в което се разкрива хибридната подмолност на Доган. Засегнатият депутат веднага орева орталъка, че това е лъжа, а от ДПС обявиха, че ще пишат до всички западни господари, пардон, посланици, че пощата им е компрометирана.
Държавата на писмата. Епистоларна политика. Писаното слово като заместител на обществените отношения. После нали не се чудите защо N-ти парламент не може да излъчи управление. Всички са заети да си пишат. Кога да обърнат внимание на хората?