Политологически геноцид

"Няма никаква логика в това да взимаш заеми, за да финансираш една социална система". С това мъдро откритие блесна вчера пред БНР политологът Огнян Минчев. Трудно е да се опише с едно изречение подобна мисъл. Взимането на заем било вредно, защото хората щели да получат само грошове, а утре ще се налага да връщат парите. По тази логика всяко семейство, което иска да купи учебници за децата си, но няма пари, не бива да взима заем, защото това са пари, хвърлени на вятъра. Или, ако нямаш пари за вечеря, е тъпо да взимаш заем от приятел, защото утре вечер пак ще огладнееш.
Разходите в една социална система никога не са пари, хвърлени на вятъра, а инвестиция в солидарно общество. Заради това самата теза, че парите ще бъдат пропиляни, защото, видите ли, щели да бъдат пръснати за хората, е елементарна, вредна и свръхидеологизирана.
Факт, че един от експертите на прехода си позволява подобна елементарна заигравка в името на дребнава политическа критика, издава вътрешна паника. Несъстоятелността на анализите срещу актуализацията на бюджета, и то с елементарната теза, че парите щели да бъдат "откраднати", можеше да бъде подмината, ако не застрашаваше социалните устои на обществото. В разгара на софийската протестна вълна медийните политолози може би мислят, че десните им клишета са взели връх, но това означава, че не си дават сметка, че февруарските протести бяха абсолютно отрицание на настоящите им идеи.
"Никой не управлява по-арогантно от БСП", констатира Минчев вчера. Правото на лични политически пристрастия е безспорно, но от амнезия не страдат всички. Кой забрави, че допреди няколко месеца имахме правителство, арогантно като хулиган от Банкя и просташко като есемес на фолкпевица. Днес експертите на прехода отчаяно се опитват да ни убедят, че ГЕРБ никога не са управлявали. И че трябва да стоим бедни и гладни, защото това е правдиво. Това е геноцид. Каквото и да говорят.