Половината от висшистите заемат длъжности, за които не се изисква висше образование

Едва 2,2 процента е безбработицата сред висшите у нас, но половината от тях се реализират на позиции, които не изискват висше образование.
Това стана ясно от думите на Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", който представи Рейтинговата система на висщите учебни училища в България за 2019-а.
Днес безработни висшисти на практика няма, но половината от тях се реализират на позиции, които не изискват висше образование. Този проблем засяга по-скоро завършилите степен „Бакалавър“, отколкото „Магистър“ – над 60 % от магистрите се реализират на позиции, изискващи висше образование, а при бакалаврите този процент е под 36%“, посочи Стойчев, цитиран от БГНЕС.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи завършено висше образование са на първо място „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“, „Общество и здраве“.
От обратната страна на статистиката, най-малко от завършилите специалност „Туризъм“ се реализират на позиции, изискващи завършено висше образование. Сред другите специалности са „Биотехнологии“, „Животновъдство“, „Хранителни технологии“.
Стана ясно още, че броят на студентите през последната година у нас намалява тематично с около 6000 студенти и с 45 000 студенти сравнено с преди 5 години. Това е спад на студентите с около 17%.
Повече учители, лекари и инженери се обучават в българските ВУЗ-ове през 2019 година. По-малко са икономистите, юристите и администраторите.
В двете най-големи висши училища – СУ и УНСС се обучават по-малко студенти, отколкото е спадът в броя на студентите през последните 5 години.
В момента имаме около 15 професионални направления в България, в които в последните 5 години броят на студентите е спаднал с над 30%. Пример за това са двете най-масови направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“.
Средният осигурителен доход на завършилите току-що висше образование е достигнал 1297 лева при 1151 лева през миналата година.
 Софийският университет остава първенец в системата с 21 професионални направления, на второ място е Техническият университет - в шест направления и на трето място - Американският университет в България в три от направленията. Медицинските университети в Пловдив и в София делят първото място със 74 точки по медицина, а висшето учебно заведение в столицата е първенец по фармация.
За най-голям ръст в БВП, в износа, добавената стойност роля имат секторите, свързани с технически науки: „Електроника“, „Машиностроене“. Имаме нужда от повече технически кадри. Така ще се случат повече национални и външни инвестиции, бе коментарът на образователния министър Красимир Вълчев.
Намалява броят на зрелостниците, които искат да продължат обучението си в чужбина като през тази година са издали само 3500 удостоверения, което е сериозен спад в сравнение с минали годин, уточни министърът.
Вълчев не спести критики съм научната дейност във висшите училища. Той коментира, че акредитациите показват, че висшите училища са отличници, но в същото време се вижда, че половината от тях научната дейност клони към нула. Според него това разминаване се дължи на факта, че на хартия нещата изглеждат по един начин, а само в реалността пропуските изплуват.
Висшето образование няма да е билет само за една професия. Проучвания показват, че днешните деца ще работят в бъдеще между 3 и 9 професии, обобщи Красимир Вълчев.