Полски мишки нападнаха житните посеви в Добруджа

Есенната сеитба в Добричкия регион, в който традиционно се отглеждат най-много площи с пшеница в страната, донесе тревогата за разпространението на полски мишки. В областта вече са засети близо 572 000 декара със зърнената култура, според данни на областната земеделска служба. Очакванията са и през тази стопанска година масивите, от които ще бъде добито хлебно зърно, да достигнат около 1 200 000 декара.
Има сериозно разпространение на полски мишки и зърнопроизводителите трябва да обходят полетата още при поникването на пшеницата, съобщи доц. д-р Галина Михова, завеждащ секция "Селекция на зърнено-житните култури" в Добруджанския земеделски институт пред БТА.
Голяма е опасността от пик в популацията на полевката, която сега се разселва, каза Младен Мартинов, председател на една от най-големите земеделски кооперации в Добричко. По думите му 2-3 дни, след като сеялките хвърлят пшеничените семена, в нивите вече има дупки, изровени от полевката.
Мишките се размножават много бързо, на всеки двайсетина дни имат ново поколение. Гризачите са и много лакоми, и при липса вече на достатъчно листна маса на полето, посягат на младите посеви, поясни председателят на стопанството, което отглежда пшеница в землището на община Балчик. Мартинов коментира, че стопаните са забелязали още през лятото нарастването на популацията и се чудят как неприятелят не е загинал в поройните дъждове.
Ако през ноември времето се задържи топло, каквито са прогнозите, и не се вземат мерки, икономическият праг на вредност - две-три миши колонии на декар, ще бъде достигнат, смята Мартинов. Председателят на земеделската кооперация предупреждава, че една мишка може да изгризе стотина млади растения на ден и добивите от новата реколта да паднат.
За висока плътност на полските мишки в региона потвърждава и Дарина Василева, началник на отдел "Растителна защита" в Областната дирекция по безопасност на храните. Тя посочва, че експерти продължават обследването в масивите и през идващата седмица ще обобщят резултатите.
Доцент д-р Галина Михова предупреждава и за друга опасност в равнината, ако сравнително топлото време се задържи. Полетата, в които кампанията е започнала около 20 септември, могат да бъдат нападнати от житна муха.
Селекционерът коментира, че ранната сеитба, предприемана обичайно от стопани с много площи и определен ресурс от техника, провокира проблеми, които като бумеранг се връщат напролет. Затова най-оптималният срок - между 1-15 октомври, трябва да се спазва, макар че се случва стопаните в региона да сеят пшеница и през ноември, каза Михова.
Според нея зърнопроизводителите ще си спестят много тревоги и ако използват само сертифицирани семена. А ако се доверят на чуждата селекция, да не бързат само след една година стопански опит да правят изводи за потенциала на сортовете, които и като фенология, и като структура на добива са много различни от българските пшеници.