Полуджентълмени

Александър Симов

Има един прекрасен сборник с разкази на Уилям Сароян, който носи заглавието "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо друго на света". В света на Сароян това е пътешествие в цялата пъстрота на живота, с неговите невероятни образи, завои, емоции, драми и възторзи. Човек излиза от такава книга освежен и зареден с желание да продължи напред, защото някъде там в края на пътя блести надеждата за друго възможно бъдеще...

Всичко това е перверзен контраст с нашето местно нещо като споразумение, нещо като джентълмени, нещо като нищо друго на света. Нека да си припомним - в началото на своето политическо ухажване ПП/ДБ и ГЕРБ сключиха "джентълменско споразумение" за ротация на председателя на парламента на всеки три месеца. Първоначално Росен Желязков, а след това Никола Минчев.

Това беше началото на една страстна парламентарна любов, която приключи със създаването на съвместно правителство, с въздигането на Бойко Борисов като шеф на Комисията по външна политика и с институционализирането на Делян Пеевски като юридически и конституционен гуру. Но "джентълменското споразумение" трябваше да ни убеди, че коалиция няма, че всички изречени предизборни заклинания не са били безподобни лъжи и, че насреща си имаме млади и възторжени идеалисти, случайно попаднали в света на реалната политика и чудовищата от миналото. Романтично време. Литературно.

Вчера ротацията на парламентарно ниво трябваше да бъде осъществена. Но нищо подобно не се случи. Нашите джентълмени се оказаха телефонни мошеници, майстори на красивите клетви и патетични думи, но фалшиви като нигерийски имейл, който те уверява, че далечният ти роднина е починал и ти е оставил 15 милиона долара наследство.

Всъщност цяла България се оказа пленник на политическите схеми на ПП/ДБ и ГЕРБ, които моментално приобщиха и ДПС към своята некоалиция и джентълменски експлозии. Росен Желязков остана на постта си, но къде ли останаха всички онези тупания в гърдите, че те, новите, вдъхновените, светлите и небесните, никога няма да допуснат ГЕРБ да овладеят парламента. Сега всичко това беше заметено под килима. 

Днес сме в ситуация в която купонът е свършил, а из апартамента се въргалят празни бутилки, цигарени фасове и следи от всякакви емоционални престъпления. 

ПП/ДБ и ГЕРБ се канят да подписват обща управленска програма следващата седмица, ДПС ще стои като мадам на публичен дом отстрани и алчно ще потрива ръце. Всички обещания бяха погазени, всички клетви разстреляни, а уверенията за прозрачно и принципно управление бяха удавени в евроатлантическа мътилка и скандирания "Слава на Украйна".

Но всичко това повдига много интересния въпрос, ако сега ротацията запецна, кой ще ни гарантира, че през февруари ще стане другата ротация - на министър-председателите? И всичко това ни го опаковат като романтична въздишка, че най-накрая България имала редовно правителство.

Това редовно правителство досега не е свършило работа за пет пари за българските граждани. Джентълмените се оказаха копелета, чиято основна дейност е грандиозното мошеничество.

Лъжа след лъжа. Проблемът е, че след като се потопи в този разказ човек иска моментално да се гръмне, защото е парализиращо да видиш такава банда от полуджентълмени, които са заловени на местопрестъплението, но продължават жалостиво да пищят, че са реформатори. 

Нещо като нищо друго на света.