Поредна имитация

10 млн. лв. за изграждане на жилища за роми ще отпусне правителството, обяви преди дни министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Този път кабинетът решил, че за да бъде ефективна мярката, ромите сами ще трябва да изградят своите жилища под надзора на строителни инженери и други технически лица.
Ефективната интеграция на ромското малцинство трябва да стане една от големите каузи на обществото. Това е безспорен факт, а всеки, който го отрича, просто не е наясно със света и живее в яростна самозаблуда. Но формулирана така, инициативата поставя повече въпроси, отколкото да дава качествено решение.
Първо, как ще бъдат избирани щастливците, които ще се сдобият с жилище по този начин? Парите са твърде малко, за да стигнат за всички роми. Второ, "личният принос в изграждането на жилище" звучи добре на думи и хартия, но не е ясно как ще сработи схемата в реалността. Да не говорим, че за да се стигне до строеж, трябва да бъдат намерени парцели, осигурени материали, което отпраща каквато и да е реализация на тази инициатива в бъдещето.
След като бъдат преодолени административните препятствия, отсега може да се прогнозира, че ще бъдат подбрани 20-30 по-напредничави ромски семейства, ще им се осигури възможност за жилища, после управниците ще се снимат с тях за медиите и инициативате ще спре дотам.
А големият проблем ще остане.
Трайният дефект на всяко българско управление досега е бил имитацията на политика и действие. И тази инициатива на Томислав Дончев е като опит да се отчете някаква работа по влудяващо сложния проблем с ромската интеграция, да се напишат малко позитивни новини, но ни най-малко да не се напредне по пътя към търсенето на реално решение. Ако някои сфери на управлението все пак търпят театралните действия, то интеграцията на малцинствата не е от тях. Проблемите са много, действия отсъстват, а тесногръдието шества триумфално в масовото мнение.
Дали не трябва да се инвестира именно в обръщането на мнението на българите за ромите? Ако отворите форумите в интернет, ще бъдете изненадани от вълната от злоба, омраза, клетви, обиди и ярост, на които са способни някои хора към ромското население. Тази нетърпимост, съчетана с неуменията на всеки кабинет досега да постави реално проблемите, води до блатото, в което се намираме.
Жилищата, и то законни, са важен въпрос за ромското население. Но основната инвестиция трябва да е в образованието. Само то е трайният начин ромите да бъдат изведени от мизерията. И това е другото, което трябва да бъде осъзнато. България няма ромски проблем. Говорим за остър социален проблем, проблем на бедността и лошия живот. Няма нищо общо с етноса. Ако разберем това, може би нещата ще тръгнат по-лесно.