Поредна ревизия надолу за растежа на икономиката ни

България ще остане сред най-бързо растящите икономики в Европа, но растежът й ще бъде по-нисък от очакваното. Това стана ясно от думите на Бруно де Мура Фернандес, ръководител на макроикономическите изследвания в "Кофас", по време конференция на компанията за застраховане на кредитен риск. Според него оценките са за 2,2% ръст на БВП през тази и 2,4% през следващата година. За сравнение, предходните оценки бяха за 2,7% ръст през т.г. и 2,5% през 2027 г.
Въпреки това общата оценка за страната остава положителна. Българската икономика се справя доста добре – най-вече благодарение на вътрешното търсене, на потреблението от страна на държавата и на домакинствата, посочи експертът.
Фернандес обаче предупреди, че растежът разчита предимно на потреблението, а не на инвестициите. Според анализатора вложенията се увеличават по-бавно, отколкото преди пандемията, а компаниите са по-малко уверени заради геополитическото напрежение, високите цени на енергията и вътрешнополитическата несигурност.
Фернандес подчерта, че през последните години ръстът на заплатите в България е успявал да изпревари този на инфлацията, т.е. имало е реален ръст на доходите. Но за първи път се очертава картина, в която динамиката ще се обърне заради по-ниското увеличение на възнагражденията.
За първи път в България заплатите растат с под 10% – малко по-бавно, а инфлацията се покачва и вече е около 5%, отбеляза той.
Това все още означава ръст на покупателната способност, но по-слаб тласък към икономиката, отколкото през последните години. Затова и продажбите на дребно продължават да растат, но с по-бавни темпове, поясни той, цитиран от economic.bg.
Пламен Димитров, управител на „Кофас“ в България, изброи "шест трудни истини" за България, сред които високата инфлация, бюджетният дефицит, спадът в промишленото производство, отрицателното салдо във външната търговия, демографията и геополитиката.
Инфлацията поддържа високи равнища от години, а по думите му официалната цифра подценява реалното усещане.
Високата инфлация е тенденция от поне 5 – 6 години и това, което със сигурност виждаме, е, че има отражение върху геополитиката и със сигурност никой не би се съгласил, че числото (за инфлацията) е 5,6% (за септември)", посочи Димитров.
Той подчерта, че притеснение буди и продължаващият бюджетен дефицит. Бюджетният дефицит определено ни притеснява – и не само нас, но и Европа. Неслучайно сме в процедура по прекомерен дефицит, каза той.
Най-много обаче Димитров открои конкурентоспособността. Ако има едно число, което най-много ме притеснява, това е спадът с 5,4% в промишленото производство, посочи той, допълвайки, че външната търговия остава на отрицателно салдо. Той коментира, че ако има една политика, която трябва да се следва неотменно всеки ден, то е повишаването на външната търговия.