Порочен кръг

България е сред страните с най-дълга работна седмица в ЕС, сочат нови данни на Евростат. В същото време, както знаем отколе, сме с най-ниските заплати. Или поне едни от най-ниските.  
Темата се оказва неизчерпаема и колкото глави - толкова мнения. А изводът често пъти е един - въртим се в порочния кръг на прословутото "ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат".
Не знам какъв е замисълът на тази статистика на Евростат, но проблемът не е в това кой работи най-дълго, а кой е най-продуктивен. Има професии и държави, където показателят "производителност" дърпа развитието напред.
В бедна България обаче нашенецът често е принуден да работи на няколко места, за да "върже двата края". И в крайна сметка не е максимално продуктивен. Пък и след 7-8 часа умората си казва думата, дори и да остане човек в офиса, вече е разконцентриран и по-малко полезен. Затова по-добре работи 5 часа, ама качествено, отколкото 10 часа, ама колкото да не заспиш!
Това обаче може да се случи, когато масата работодатели у нас започнат да правят разлика между експлоатация и труд. Тогава можем да говорим и по темата за производителността на труда. Защото в масовия случай българският работодател има мислене на робовладелец и манталитет на ориенталец. Какъв труд, какви 5 лева?