30 Октомври 2020петък19:14 ч.

Мишена

Порочният път от държавен монопол към частен

Как приватизацията на телекомуникациите доведе до криза в сектора

/ брой: 60

автор:Иван Аладжов

visibility 1661

Телефонът, въпреки модните истерии на рекламата днес, е изобретен през ХIХ век, т.е., хората са го използвали още преди повече от 125 години. Впечатляващите технически постижения от последното десетилетие и медийната им разгласа създадоха измамната представа, че човечеството се намира едва ли не на прага на качествено нова ера на комуникациите.

Тези еуфорични очаквания

по-късно се превърнаха в основния стимулатор за инвестиране и експанзия в телекомуникационния бранш. Обхванати от инерцията на първоначалните си успехи, инвеститорите пропуснаха момента, в който трябваше да намалят темпото, преиграха в пазарното разширение на този сектор и бързо надхвърлиха световните потребности от съобщителни услуги. Опиянението от бума на 90-те години на ХХ век отстъпи място на болезнено отрезвяване. Разрази се типична криза на свръхпредлагане в най-модерния отрасъл на развитите индустриални държави. Бяха засегнати лошо водещи телекомуникационни компании, които в момента се намират в реанимацията на глобалната икономика с една и съща фатална диагноза - свръхкапацитети, унищожителна конкуренция и огромна задлъжнялост. Сред тях са американският гигант "Уърлдком", германският "Телеком", френският телеком, "Лусент текнолоджи", японският "НТТ докомо" и стотици други.
Само в САЩ през последните години са банкрутирали няколко десетки такива фирми, като най-зрелищен е фалитът на "Уърлдком", компания с борсова стойност от 100 млрд. долара. Въпреки внушителната си мощ само за няколко месеца този гигант престана да съществува. Любопитното при този фалит е, че докато хилядите акционери на "Уърлдком" загубиха своите вложения, управляващите босове се облагодетелстваха от банкрута. Месеци преди него те съзнателно фалшифицираха финансовия баланс на компанията и завишиха печалбите с близо 10 млрд. долара. По този начин цените на акциите й на борсата отскочиха нагоре и позволиха на добре

запознатите с фаталната перспектива мениджъри

да продадат нищо неструващите свои акции дори с печалба.
Подобни балансови фалшификации и мегаизмами не са рядкост в страната на неограничените манипулации. Същият сценарий се разигра и при фалита на най-големия американски енергоснабдител "Енрон". Съвсем логично възниква въпросът, след като само тези две огромни компании, представляващи по 1% от БВП на страната, са изградени на фалшиви финансови отчети, какъв е тогава делът на фантомната икономика на САЩ.
Но да се върнем към проблемите на телекомуникационния бранш. От фалит е заплашена и една друга компания в САЩ, най-големият производител на телекомуникационен хардуер "Лусент текнолоджи". Години наред тя приключва с големи загуби и се опитва да се спаси с цената на масови уволнения.
Но не само в САЩ ситуацията с дерегулираните съобщения не е добра.
В Европа трудно избегнаха фалита френският концерн "Виател" и холандският "KPN". Само от март 2000 г. до декември 2002 г. от борсовата стойност на европейските телекомуникационни компании са се изпарили над 700 млрд.долара, а сумарният дълг на 7-те най-големи европейски телекома надхвърля БВП на Белгия.
Германският "Телеком" е фирмата с най-голяма задлъжнялост в индустриалната история на Германия. Интересен е фактът, че този висок пасив бе прикрит при приватизацията на фирмата чрез нереално завишение на цените на притежаваната от нея недвижима собственост. Положителният балансов отчет повиши многократно цената на приватизационната емисия акции.

Държавата си прибира парите

асистирана от наетия банков консорциум, който чрез финансови манипулации и истерична положителна реклама в медиите изкуствено поддържаше висока цена на емисията. А последвалият неизбежен борсов срив от 80% на акциите бе изцяло за сметка на обикновените акционери, които загубиха голяма част от инвестираните си в този спукал се спекулативен балон спестявания. Днес 16 000 дребни акционери в Германия са завели събирателно дело срещу финансовите манипулации по време на раздържавяването на телекома.
Това е само един от многобройните трикове за манипулативно ограбване в "казино"-капитализма. Не по-различна е ситуацията в телекомуникационния бранш и в другата част на земното кълбо - в Япония. Нейният най-голям джиесем-оператор, компанията "НТТ докомо", само за периода февруари 2000 - декември 2002 г. губи 180 млрд. долара от борсовата си стойност.
Всички тези факти, поднесени на вниманието на критичния читател, неминуемо пораждат логичния въпрос -

коя е причината за това катастрофално развитие?

Защо телекомуникационните компании се превърнаха в перфектни машини за изчезването на огромни финансови средства? В световен мащаб това е гигантската сума от 1500 млрд. долара.
Допреди 15 години съобщителните услуги в почти целия свят бяха монопол, предимно в ръцете на държавата с известни национални нюанси. Така например в Съединените щати този монопол се държеше от частната компания "Америкън телефон енд телеграф", но се контролираше от държавата. В Европа подобните ПТТ-монополи по традиция си бяха държавни, а в бедните страни и в Третия свят системата беше смесена, с превес на частния монопол.
В богатите и развити страни от Европа, Северна Америка, Япония и др. държавните монополи не преследваха реализирането на максимална печалба, по-скоро имаха за критерий телефонизирането на най-голям брой домакинства на поносими цени. Градските разговори, които бяха от значение за обикновения потребител, бяха евтини, а междуселищните и международните - значително по-скъпи. Държавните монополи изпълняваха и допълнителни социални функции: ниски тарифи за инвалиди и социалнослаби граждани, а също така осигуряваха голям брой добре платени и защитени работни места.
Друга е картината в бедните страни и тези от Третия свят. Навсякъде в Африка, Азия и Латинска Америка инсталирането на телефонен пост е много скъпо и е по възможностите само на малка част от градското население. Съответно на това и телефонните мрежи покриваха главно градовете.
В страните от Третия свят тази ситуация е наследена от времето на колониализма, когато съобщенията са обслужвали предимно колониалната администрация и военните. След освобождението бившите колонии обаче не разполагат с необходимите средства за разширяване на телефонната инфраструктура. Където монополът е частен, също липсва стимул за това, тъй като населението е толкова бедно, че подобни инвестиции не се рентират.
Първите наченки за разбиване на монопола в съобщенията се появиха през 70-те и 80-те години в САЩ. Натискът дойде, от една страна, от фирми, които са големи производители на електронна и комуникационна техника и желаят да се включат в бизнеса, а от друга - от големи фирми-потребители на съобщителни услуги, които очакваха либерализацията на пазара да разнообрази предлаганите услуги и да понижи цените им. Пробивът се осъществи най-напред в междуселищните и международните мрежи, ползвани предимно от големите национални и транснационални компании. В резултат от допускането на нови оператори цените на тези разговори чувствително се понижиха. Същите големи американски компании настояват за глобализиране на американския модел и в останалите страни по света. В това отношение те активно са поддържани от правителството във Вашингтон, от Световната банка, от Международния валутен фонд и от Световната търговска организация.

Големият шанс за глобална либерализация

в телекомуникациите се разкри обаче след 1990 г., след промените в Източна Европа. Тогава избухна истинската битка за световните телекомуникационни пазари. На съобщителния фронт започнаха огромни сливания и обединения, в които водеща роля играят американските компании. Докато през 1987 г. общата стойност на обединилите се фирми от бранша възлиза само на 100 млрд. долара, то през 2000 г. тази цифра нараства на астрономическите 11 400 млрд. долара! От началото на раздържавяването на държавните съобщителни монополи през 1984 г. до средата на 1999 г. са продадени участия в тях за 244 млрд. долара, а в 90 от 189-те страни, участнички в Международния телекомуникационен съюз (ITV), съобщенията са напълно или частично приватизирани.
Процесът на приватизацията допълнително се ускорява след сключената в рамките на СТО международна спогодба за хармонизиране на условията за приватизация в бранша, която отваря безпрепятствено възможност за поглъщане на националните телеком-предприятия от транснационалните гиганти.
Водещите компании влизат в безмилостна конкурентна борба помежду си и хвърлят огромни средства за разширяване на мрежите си и за техническо усъвършенстване на съобщителния хардуер. Интернет и мобилните комуникации се превръщат в масов продукт за развитите страни.
Очакванията на всички са, че телекомуинкациите ще се превърнат в непресъхващ извор на огромни печалби и водени от подобна визия, големите в бранша не жалят средства за купуват съобщителни фирми на всяка цена. "Уърлдком" плаща нереалистични суми за поглъщането на "Ем Си Ай", а британският "Водафон" - за германския мобилен оператор "Д-2". Германският "Телеком", обхванат от стадна еуфория и утопична фиксидея на своите мениджъри за превръщане в глобален телекомуникационен играч, прахосва неоправдано много средства, за да стъпи на американския пазар, закупувайки прескъпо "Воисистрийм".

Тази безумна гигантомания

подготвя всъщност кризата на световния пазар за телекомуникации, за която стана дума по-горе.
Тук трябва да отбележим, че един от главните катализатори за разгаряне на инвестиционния пожар се оказа азиатската финансова криза от 1997/1998 г. Напусналият района по това време огромен капитал започва да търси ново поле за доходоносно инвестиране и бързо го намира - либерализираният телекомуникационен бранш, който в момента е на върха на вълната.
Приливът на големи средства създава условия за интензивно изкупуване на акции на всяка цена. Курсовете им непрекъснато растат и въпреки това всяка нова емисия се пласира безпроблемно. Фирмите от бранша се къпят в пари и ги инвестират в сателити, наземни мрежи, предаватели и приемници, финансират се скъпи технически разработки, изкупуват се конкуренти.
За известно време трескавата експанзия функционира и дори носи печалби, но наблюдателните анализатори долавят вече признаци на настъпваща криза. Когато тя взема първите си жертви, мениджърите на големите компании не искат да повярват, че е възможно да секне потокът от пари. Тласкани от желанието да игнорират този факт, те започват хазартно да фалшифицират финансовите отчети на своите предприятия, създавайки илюзия на борсите, че бизнесът им е в брилянтно състояние. В крайна сметка

балонът на илюзиите се спуква

големите инвеститори панически се оттеглят от този бизнес и настъпва катастрофа на борсите. Акциите се сриват с 85 до 99% и няма никой, който да е готов да инвестира в този отрасъл. Останали без ликвидни средства, компаниите започват да фалират, а оцелелите - отчаяно се опитват да се спасят с масови уволнения. Тези дегенеративни процеси водят до спадане на качеството на услугите и до повишение на цените им.
Особено катастрофални са последиците от този крах за хората в бедните страни. Милиони от тях започват да не ползват телефона или се отказват от това толкова старо изобретение, защото нямат пари да устоят на растящите цени и такси за услугата.

Андон Балтаков оттегли оставката си

автор:Дума

visibility 1

Корнелия Нинова е в болница с коронавирус

автор:Дума

visibility 82

Станислав Владимиров е кмет на годината

автор:Дума

visibility 62

ЕК не преговаря с Русия и Китай за доставка на ваксини

автор:Дума

visibility 33

Цунами край Измир след мощния трус

автор:Дума

visibility 73

7 по Рихтер удари Турция

автор:Дума

visibility 161

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 143

Датата

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ