Посланически дилеми

Докладът на Еврокомисията за България ще излезе идната седмица. Той обаче се отнася само за състоянието на правораздавателната система, а европейските чиновици отдавна изчерпаха въображението си как да подтикнат управляващите в София да я ремонтират. Затова лично не очаквам нищо интересно от този доклад и съм сигурен, че правителството главно ще изтъква, че сме получили по-добра оценка от Румъния. Позната песен.
По-интересни са ми докладите, които пишат чуждите посланици за България. Тези доклади не се публикуват в интернет, те по условие са секретни, но елементи от тях можеш да събереш оттук и там. Парламентите на някои от страните от ЕС публикуват доклади на свои депутати, посещавали България, които пък ползват материали на посолствата. В други случаи изказвания на посланици на публични събития разкриват видимата част от айсберга. Случва се и човек да разговаря "оф-дъ-рекърд" с дипломати. Това е своеобразен бартер на информация, като обикновено техните въпроси са също толкова интересни за теб, колкото твоите отговори са за тях.
Правителството на Бойко Борисов навърши година, така че времето е подходящо за доклади и равносметки. На посланиците обаче не им е лесно да си изготвят докладите, преди да заминат в отпуск, защото премиерът доста им обърква картите.
Атлантист ли е Бойко Бориков? Какво е отношението му към ПРО, какво е отношението му към Русия?
Ако даден посланик не може да отговори ясно на тези въпроси, по-добре е да бъде отзован. Чуждите посланици в София силно се затрудняват да отговорят на тези въпроси след изказванията на министъра на отбраната, че страната ни не е най-подходящата за ПРО и след визитата на първия вицепремиер на Русия Викор Зубков, дала тласък на руските енергийни проекти.
Ние сме му свикнали на премиера Борисов, че сутрин говори едно, а вечер - друго. Проблемът е, че започна да прави същото по теми, които дефинират ориентацията на България на картата на Европа и на света. Сутрин няма по-лош проект от АЕЦ "Белене", понеже ни заробва с Русия, вечер се оказва, че това е проектът на столетието. Сутрин даваме пълна подкрепа за ПРО, вечер казваме, че страната ни не е подходяща за такова нещо.
Така че посланиците искат да знаят - в кой лагер е Борисов? Ако не отговорят ясно, шефовете им ще ги мъмрят.
Най-добрият отговор, който посланиците могат да дадат на своите ръководители, е, че с г-н Борисов никога не можеш да бъдеш сигурен. Това обаче не е добра атестация за него и индиректно подрива доверието в страната. Някой би могъл да направи заключението, че българите са по принцип продажни и безпринципни и не могат да бъдат сериозен съюзник.
Досега посланиците си затваряха очите за неофициалното коалиционно партньорство между ГЕРБ и "Атака". Сега обаче то потвърждава тезата за безпринципност. Защото "Атака" не може да има нищо общо с идеологията на политическото семейство, към което ГЕРБ официално принадлежи.
Политическите залитания повдигат въпроса за качеството на българската демокрация или по-точно на режима на Бойко Борисов. Впечатленията и тук не са блестящи. Парламентаризмът в България е в пълен упадък. Доверието в парламента и преди беше ниско, но сега Борисов се постара да обезличи тази институция напълно. Неговите депутати са абсолютно анонимни и ако някои от тях не правеха по някоя лобистка глупост от време на време, нямаше да научим нито едно име на народен представител от ГЕРБ.
Шефката на парламента пък, която Борисов си избра, излъчва мощен сигнал, че абсолютно всеки може да ръководи тази институция (навремето имаше румънски виц, че Калигула демонстрирал властта си, като направил коня си сенатор. Но Чаушеску демонстрирал по-голяма власт, защото направил кравата си академик. Действително Елена Чаушеску беше председател на академията на науките). Подобно явление се наблюдава и в кабинета, защото министърката на здравеопазването например с натюрела си чудесно се вписва в същата логика.  Други министри пък станаха смешни с това, че говорят орбатното на това, което казва премиерът, а не си подават оставката. Посланието е ясно - в тази държава всички освен един са фигуранти.
Опозицията пък се оплаква на посланиците, че е подгонена от прокуратурата за най-различни проверки, коя от коя по-абсурдни. Резултатът е, че опозиция няма, а прокуратурата изразява готовност да изпълнява почти същата роля, както по времето на Йосиф Висарионович.
В докладите си посланиците са длъжни да засегнат и темата за евроинтеграцията. В тази област изпъква пълната незаинтересованост на Борисов от това, което се нарича политики на Европейския съюз. Европейските контакти на Борисов започват и завършват с приятелството му с италианския премиер, още един прекрасен носител на ценностите на демокрацията и законосъобразността. Нещо, което единствено италианският посланик ще отбележи без ирония.