Последната спирка

В Турция бе регистрирана нова партия, която ще възражда Османската империя. Неосманизмът в политиката на южната ни съседка не е ново явление, макар упорито да се отрича от турските управници. Дори в учебниците нерядко присъстват карти, илюстриращи желанието за връщане на границите на империята. И най-яростен привърженик на тази политика е президентът Реджеп Ердоган. Да не забравяме и ключовата за разбиране на външната политика на Турция "Стратегическа дълбочина" на бившия турски първи дипломат Ахмет Давутоглу, която всъщност представлява интелектуална опаковка на неоосманизма и потъпкване заветите на Кемал Ататюрк.
"Трябва да отидем там, където са били дедите ни", заяви през 2011 г. в качеството си на премиер Ердоган. Макар днес сравнително по-рядко да чуваме директното споделяне на тези щения, в пълен ход е пълзящата ислямизация, и то не само в рамките на турската държава. А автократът в Анкара успешно я осъществява, като трупа влияние в Европа, държейки ключа за нейната сигурност в своите ръце - мюсюлманските бежанци, които пропуска във вътрешността на континента, както и непреклонните му настоявания за отпадане на визите за турски граждани също са част от тази политика. Като прибавим към това и етнорелигиозните напрежения в страни като Косово, Албания, Босна и Херцеговина и отколешното желание на мюсюлманите на Балканите за обединение картината придобива цялост.
Апропо на фона на новата Османска партия Ердоган може и да пробва да се изкара целия в бяло като отявлен демократ. А зад този параван може спокойно да продължи към целта си за ислямизиране на Турция. След като грижливо си разчисти пътя, отпор трудно ще срещне и сред собствените си граждани предвид голямата подкрепа, на която се радва, особено в азиатската част на страната. "Когато стигнеш до своята спирка, слизаш", така веднъж Ердоган описа демокрацията. Коя ли ще е последната му спирка, ако вече не я е стигнал?