Последният ден от живота на монаха Варсонофий

1. Вход
Окървавените олтари

Репресиите срещу каноничната Украинска православна църква не са от днес, нито от вчера. Те започват веднага, след като от август 1991 г. Украйна вече се води „държава“ и „независима“ при това. По същото време - ах, какво съвпадение! – на Константинополската катедра беше инсталиран Вартоломей. 
Първият щурм е срещу Киево-Печорската лавра. Лаврата е под закрилата на ЮНЕСКО; там се пазят български ръкописни и старопечатни книги, богословска литература, жития на български светци; там в XIV-XVI в. св. Киприан Български и Григорий Цамблак създават книжовна школа и пренасят традициите на Търновската книжовна школа на св. патриарх Евтимий.
Щурмоваците са неонацистите от УНА-УНСО под ръководството на Юрий Шухевич, който е син на Роман Шухевич, който заедно с Бандера е съучастник на нацистка Германия, обучен е в школата на Абвера, хауптщурмфюрер, зам.командир на украинския батальон „Нахтигал“, вожд на УПА, генерал-хорунжий, лично отговорен за масовите убийства на евреи, поляци и руснаци. 
Напомням това, за да се знае откъде извира гибелната, антиправославна,  антихристова смрад. 
Днес, 35 години по-късно, в Киево-Печорската лавра Зеленски организира молитвени закуски, песни и пляски, кулинарни конкурси и гурме преживявания. Ликовете на светците са скрити под образа на самия Зеленски, който на територията на Лаврата ще строи Национален пантеон. И – за да е осквернението пълно – там ще бъдат препогребани Бандера, Шухевич и всякакви укронацистки фюрерчета.    
Финансираният от САЩ държавен неонацистки преврат от 2014 г.; антиканоничният томос, връчен от разколника Вартоломей на разколническата лъжецърква „пцу“ през 2019 г.; приетият през 2024 г. закон № 3894-IX  за ликвидация на каноничната УПЦ, та на нейно място да „изгрее“ неканоничната „пцу“ – тези три събития вдъхновяват погубителите на Светото Православие.
Стотици, хиляди са страниците с факти, документи, свидетелства, разследвания за варварските погроми, за осквернени, опожарени, разрушени, разграбени и заграбени храмове и манастири; за унижени, пребити, убити, простреляни, окървавени, арестувани, съдени, осъдени, хвърлени в затвора, отвлечени, безследно изчезнали свещеници, монаси, йерарси на УПЦ. 
Диоклециановите гонения бледнеят пред сатанинските изстъпления и злодеяния на укронацистката власт, тъй любезно и щедро дундуркана от „цивилизования“ Запад.
Ако изпиша само линковете към всички документи, те ще изпълнят над 20 компютърни страници! Само линковете!
Не мога да ви разкажа хилядите престъпления. 
Ще ви разкажа само едно от тях. 
То беше преди месец. 

2. Хронология на една касапница

23 август 2026 г., неделя. 
Град Святогорск, ДНР, Краматорски район. Фронтова линия. Отекват приглушени взривове.
Свято-Успенска Святогорска лавра на каноничната УПЦ. Лаврата е огромен манастирски комплекс, съществува от 1526 г., включва 9 храма, 5 параклиса и 6 скита. Света литургия. Звучат православни песнопения.  
Наближава 11 часа. Слънцето жари. Над 35 градуса. Лениво време. Дроновете жужат като мързеливи бръмбари.
В най-горната част на Лаврата е величественият храм „Св. Николай“, съграден през XVII век. Сякаш изниква от белите кредови скали. Висок е 30 метра, без да броим куполния кръст. Долу, в дъното на шеметната пропаст, се вие сребристата лента на река Северски Донец. 
На една пейка край храма е поседнал на сенчица  болезнено слаб мъж над 60-те. Андрей Кириенко, послушник. Някъде го наричат бежанец.
Изневиделица се появяват трима въоръжени мъже в униформи на неразпознаваемо спецподразделение. 
„Слава на Украйна!“, провикват се мъжете. Заповеднически.  
Андрей мълчи. Не отговаря „Слава на героите!“, както повелява  укронацисткият „канон“.
„Слава на Украйна!“, повтарят въоръжените. Застрашително.
„Слава на нашия Господ Бог! Спаси и съхрани!“, казва Андрей. „Грешен“ отговор. „Неправилен“. Тримата освирепяват. Откъртват една греда от перилата. Пребиват го. Жестоко. Той пада. Изправя се. Очаква да го застрелят. Пронизват го с ножове. Захвърлят го в един овраг. Полужив. Там да пукне кучето рашистко, мислят си. (Лекарите ще констатират 4 прободни рани, разкъсан бял дроб и тежка черепно-мозъчна травма.) Губи съзнание. Свестява се. Чува изстрели.
Литургията е към своя край. В храма влитат три гълъба и кацат на иконостаса. „Господ не ни е изоставил!“, казва монахът Варсонофий, взима Свето причастие и отива да се обади на майка си. Знае, тя го очаква, тя иска да чуе неговия глас. Нищо друго не иска тя. 
И той, със светла душа след причастието и трите гълъба, се носи безплътен през трептящата мараня, огласяна от цикадите …
Този ден една майка няма да чуе гласа на своя син. 
На Кирило-Методиевата стълба го пресрещат тримата убийци. 
Преди месец монахът е навършил 53 години. В света той е Василий Вячеславович Турянский, инженер-проектант. Има две висши образования, завършил е Донецкия държавен технически университет и Международния университет по финанси. На 40 години решава да се замонаши, носи името на Св. Варсонофий, епископ Тверски и чудотворец Казански (1495-1576 г.). В Лаврата монахът отговаря за цветните градини и оранжерията. 
Прострелват го два пъти – в главата и шията. Тези изстрели чува захвърленият в оврага Андрей. 
Чува ги и послушникът Григорий. Втурва се на помощ. Убийците го нападат с ножове. Целият в кръв, Григорий успява да пропълзи по Кирило-Методиевата стълба. Стълбата е стръмна серпантина, дълга над 200 метра, има 511 стъпала и 8 наблюдателни кули. 
На една от площадките Григорий намира простреляния Варсонофий и чува неговите последни думи: „Слава на Господ Иисус Христос!... Аз съм монах“. Какво тържество има в тези думи! Тържество, неразбираемо за мнозина. Няма скръб. Няма гняв. Има неизказана радост. И от Бога венец. Венецът на мъченическата смърт. За Вярата. „Аз съм монах!“, възвестява Варсонофий на света. И отива при Отца си. Това е изповед. Това е извисяване. 
С последни сили Григорий успява да извести монашеското братство за трагедията. Така спасява и своя живот, и живота на Андрей.
Часът е 11,15. Касапницата продължава 15 минути. 
Трима убийци. Три жертви. Три гълъба.   

3. Мълчание и морална нищета

Убийците  изчезват. И до днес не са идентифицирани. А може би са. А може би вече са наградени. А може би никой не ги търси. Кой да ги търси? Който ги е изпратил, отдавна ги е намерил. Може и да се е отървал от тях. 
Следствие има, резултат няма. Няма и да има. 
Мина един месец.
Плътно мълчание. Мъртвешко.
Мълчи „президентът“ с изтекъл срок на годност. Зает е. Крънка и врънка още пари и още оръжия. Парите са откраднати, оръжията продадени. Инак Зеленски ей сегинка ще превземе Кремъл, нали така.
Мълчи Върховната Рада. Която прие с аплаузи мракобесния закон за ликвидиране на каноничната УПЦ. Законът с миловидно заглавие и уж в защита на конституционния ред нарушава всички възможни харти, конвенции и резолюции за правата на човека, че и на каноните свещени посегна. 
Мълчи ДСЕСС, сиреч Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта. Тя ръководи ликвидацията. Нещо като „ликвидационен съвет“. Нещо като Гестапо под командата на някой си Еленски, „експерт“. Бъкано е с „експерти“ там. Които, щото са велики „експерти“, обвиняват УПЦ, че не е прекъснала своето каноническо, евхаристийно общение с РПЦ! Никоя светска власт няма никакви права и никаква власт над свещените канони и решенията на Вселенските събори! 
„Експертите“ обвиниха един свещеник, че служил на руски език, пък той, отецът, служил на черковно-славянски, който е старобългарски. „Докога ще бъдем принудени да слушаме богослужения на това нагло и натрапчиво черковно-славянско наречие, което дразни съзнателните граждани?“, ожали се една депутатка. Като нищо „експертите“  ще издадат осъдителен вердикт срещу „това нагло и натрапчиво черковно-славянско наречие“. За да не  „дразни съзнателните граждани“.
Мълчи главнокомандващият на ВСУ.
Мълчи Главната прокуратура. То и главен прокурор няма. Избяга.
Мълчи лъжецърквата „пцу“, това американо-вартоломейско прокси. Нищо чудно лалугерът Думенко, лъжемитрополитът на „пцу“ да е отслужил благодарствен молебен за кървавото престъпление.
Мълчи божественото всесветейшество Вартоломей. Божествено мълчи. Вселенско мълчание! За пореден път Вартоломей опозори славната някога Константинополска катедра. 
Мълчат украинските медии. Или ехидничат на тема „руска провокация“. Има си хас! Обаче Андрей Билецки, днес бригаден генерал, съобщи в нарочно видео, че Лаврата е под контрола на ВСУ и никакъв руски крак не може да припари там. Напомням - Билецки е фанатичен расист, русофоб и неонацист, воюва срещу „подчовеците“ (untermenschen), понеже се има за „свръхчовек“ (ubermensch), създател и командир на батальон „Азов“, на чиито знамена се ветрее знакът на SS „Вълча кука“ (Wolfsangel), а върху нашивките грее още един символ на SS - „Черно слънце“ (Schwarze Sonne). Колко познато. 
Във ФБ е смрад. Свидетелствата на оцелелите послушници са обявени за измишльотини, бълнувания и фейк. „Рашисти смахнати!“; „Ако бяха казали едно „Слава на героите“ нищо нямаше да им случи!“; „Така им се пада  като не знаят правилния отговор!“ и т.н. – следва целият репертоар на истеричната русофобия.  
Какво значи „правилен отговор“? И на кои „герои слава“? Заради „неправилен“ отговор на бандеровския крясък убиха монах, а двама послушници са на ръба на живота. Така е днес. А утре? Утре всеки един украински гражданин (каквото и да означава вече) може да бъде убит за „неправилен“ отговор. Ей така. Докато отива за хляб, разхожда си кучето, говори по телефона. Най-добре да възложат тая работа на шпицкомандите на ТЦК. Те го могат.
Мълчи папата римски. Какво да каже?! Католиците и униатите в Украйна подкрепят проксито „пцу“ и лалугера Думенко, дето Вартоломей го надовлече на опелото на патриарх Неофит, а лалугерът пъргаво се шмугна в олтара.
Мълчат Европейският съюз, Европарламентът, Съветът на Европа, ПАСЕ, ОССЕ, Amnesty International, Freedom House, Human Rights Watch…
Докато всички мълчат един протестантски капелан (в Украйна протестантите са около 2 млн.), Олег Лебедински, нарече касапницата в Лаврата „неизбежна самоотбрана“. Т.е. - беззащитните манастирски люде нападнали (как?!) тримата въоръжени до зъби убийци и те, убийците, тез божи кравички, к`во да правят горкинките? Ами отбраняват се! В ситуация на неизбежна самоотбрана, очевидно.
Какво казва капеланът: „Нападението срещу воините на ВСУ аз приемам като нападение срещу мен лично. Всеки, който е против украинската армия, трябва да лежи в затвора или да бъде разменен за пленени украински воини. Всеки воин на ВСУ е по-свят от този уклонист (т.е. убитият монах), който се укривал в манастира и очаквал рашистите“. (Б.а. – уклонист е човек, отклонил се от военна служба). 
Така тримата убийци бяха канонизирани за светци, а думите „Слава на нашия Господ Бог!“ вече са агресия. Непредизвикана, да не забравяме!  
Всеки, който мълчи е или съучастник, или страхливец, или просто подлец.

4. Смутители на блатната тишина

И все пак: 
Кой говори?
Кой смущава заговора на мълчанието?
Ето ги смутителите: Православни свещеници, монаси, йерарси, богослови и журналисти – български, чешки, полски, словашки, грузински, албански, сръбски, гръцки, руски, македонски; католически епископи от Сърбия и Чехия, протестантски богослови и религиоведи от Германия. 
От Йерусалим до Торонто – все смутители.
Всички те осъждат кървавата вакханалия в Святогорската Лавра като „варварски акт“, призовават „това насилие да не потъне в хладното обществено безразличие“, защото „мълчанието пред лицето на такова престъпление е тежък грях, то е недопустимо за цивилизованото общество“.
Някой чува ли ги?
Толкова ли са слаби гласовете на истината?
А истината? Толкова ли е слаба? И немощна? 
Не. Толкова нежелана. И опасна.

5. Валкирии на Четвъртия райх

Трагедията в Святогорската Лавра не е първата, няма да бъде и последната. Пред нас е само още един епизод от неизброимите престъпления срещу каноничната УПЦ и Светото Православие въобще. 
УПЦ е изначално осъдена, защото съществува и защото е канонична, и защото не се предава.
Омраза, ненавист, злост, мъст, бяс, мракобесие – това е и политиката, и риториката на укронацизма: 
„УПЦ не е църква, а КГБ-истки бордей“, „престъпно свърталище“; „рашистки вертеп“; „нечиста сила“; „терористична организация“; „диверсионна, престъпна структура“; „саботьори и държавни изменници“; „вражеска резидентура“; „рашистки копелета“; „агенти на Кремъл“; „хлебарки, дървеници, кърлежи“; „трябваше да ги очистим по-рано“; „неутрализирането на една енория на УПЦ е като да унищожиш един полк на фронта“; „ако всеки ден на фронта убивам по един москал, ще нанеса по-малко вреда на Кремъл, отколкото ако освободя поне един храм от тези отрепки“; „да отрежем пипалата на Кремъл“; „да строшим ноктите на Кремъл“; „никаква толерантност към вонящите руски попове“; „УПЦ е врагът“; „да изхвърлим москалските попове“; „докога ще търпим москалите под нашия покрив“; „да сринем рашистките капища“ … 
И т.н., и изобщо – „Москалите под ножа!“.
Тези реплики не извират от клоаката на т.нар. социални мрежи. 
Това са думи на укронацистки политици, иждивенци на САЩ, галеници на урсули и макрони, разставени по депутатски банки и министерски кресла, с генералски пагони и в съдийски тоги; думи на всякакви овластени типове - от „президента“ до последния ТЦК-ашник; на патологични русофоби, на алчни, безотговорни, фанатизирани, безграмотни, бездуховни персонажи, поклонници и политически потомци на Бандера и Шухевич, апологети на Третия райх, валкирии на Четвъртия райх.  
Войната срещу каноничната УПЦ е част от хилядолетната война на „колективния“ Запад срещу Православието. 
Този път войната е под хоругви с пречупен кръст. 
А Животворящият Кръст е стъпкан и захвърлен в някой овраг. 
Няма „колективен“ Запад, любезни читателю. 
Има колективен Хитлер. 
Днес тази война е дълбинна, яростна, стръвна, свирепа, демонична. Не само срещу Русия, както си мислят мнозина. Срещу цяла една цивилизация. Православната. Срещу всеки един православен християнин.
И защо? Защото Православието е духовна и морална крепост, светилник на правдата, на вярата и знанието, светилник, който никой не може да загаси, нито да завре под миндера на невежеството. Защото глава на Православната църква е сам Господ Иисус Христос. Срещу Него е тази война. 

6. Що е истина

„Що е истина?“, попита Пилат. И излезе. Не дочака отговора.
А Иисус вече беше казал:
„Аз съм Пътят и Истината, и Животът“.