Посрещането на Георги Иванов

О.з. полк. Цветан Стойновски,
военен пилот

10 април 1979 г. 20 часа и 34 минути от космодрума Байконур стартира "Съюз" 33.

Този момент го очаквах с напрежение. В звездния гарадок се подготвяха двамата български военни летци Георги Иванов и Александър Александров. А в далечните 1960 и 1961 г. аз се оказах инструкторът на Георги във Военновъздушното училище. Той пък се оказа един от най-бързо и добре усвояващите курсанти. След това и той бе инструктор, а впоследствие летец-изтребител. Знаех, че се готви за космонавт. Казвал съм и преди с какво съм го запомнил... вглъбен, амбициран, схватлив, пъргав ум... Похваля го, наведе глава и се усмихне едва забележимо, някак си виновно... Най-характерното? Най-характерното е, че той винаги се справяше с извънредните ситуации... Изключително чувство за единствено решение!... Хладнокръвно и бързо реагира и без да трепне продължава полета. 

22-ри април

Тръгването е в 12.00 часа. Време за събиране на групата 10.00 часа в Дома на българо-съветската дружба. Може би от нетърпение, на мястото бях в 9.30 и точно в този момент пристигна групата от Ловеч. В състава й бе учителката на Георги - Цветана Сапунджиева. Включването в групата на учителката и на моя милост, инструктора, е по настояване от руската страна. А в Дома на българо-съветската дружба останалите от групата вече бяха там. Оказаха се по-нетърпеливи. Последва оформяне на документи и в 10.30 ч. тръгнахме за аерогарата. Водач на групата бе генерал-полковник Захари Захариев. 

А в Москва оценката за проявеното мъжество и героизъм е висока и особено когато звучи от устата на такъв виден авиоконструктор какъвто е Алексей Туполев: "Понякога щастливите неудачи са много по-ценни от много удачни полети. А тук щастието бе сътворено от подготовката, умението и мъжеството на Рукавишников и Иванов."

23-ти април

С двете коли, предоставени на нашата делегация, в 10. 30 ч. тръгнахме от хотела за посрещане на космонавтите.

На летището е пълно с народ. Тук може би са всички космонавти. Информираха ни, че в 12.00 часа космонавтите трябва да слязат от самолета идващ от Байконур. А до това време - поздравления, поздравления. И толкова много космонавти на едно место. А времето - опита се да препръска. Спря. Пак малко препръска, но никой не му обръща внимание. 

Самолет Ту-134 от Байконур кацна. Бавно рулира и спря на широка площадка. Точно в 12.00 часа вратата на самолета се отвори и на нея засмени се показват Рукавишников и Георги Иванов. Застанали един до друг помахаха с ръце. Слязоха и подходиха към Председателя на държавната комисия и рапортуваха. Първи към тях тръгват съпругите и децата на космонавтите. След тях тръгват два грамадни букета от люляк набрани от Ловеч. Носи ги Цветана Сапунджиева, след нея съм аз. Вече съм до него, а той изненадан възкликва "О! чак така ли?". Прегърнахме се. Отстъпих вляво към Рукавишников и се представих "полковник Стойновски" а той учудено" а изненада, инструкторът е тук"  След мен подходиха официалните лица (този ред бе определен предварително).

Светкавици. Жужукане на камери.

Космонавтите преминават покрай построения почетен караул и вече са в прегръдките на тези, които най-добре знаят цената на този полет - космонавтите. Постоянно се носи "Молодцы ребята!" Тази оценка, давана от събратята, е най-реалната.

След официалното посрещане в звездния гарадок, някои започнаха да поднасят картички на космонавтите за автограф. Аз също се бях подготвил и изчаках да премине навалицата. Когато му подадох картичката, той по своему се усмихна под мустак и каза "За Вас имам картичка, която е била с мен". Извади я от вътрешния джоб и ми я подаде. Беше подписана. Обърнах се към него и му казах "Георги, аз курсант с такъв подпис не съм имал." Последва нова усмивка. Взе я, обърна я и на гърба се подписа със стария подпис. 

Следва традиционното поставяне на цветя на паметника на Гагарин. После - на път към салона. А от двете страни народ, народ. По пътеката ние сме непосредствено след космонавтите. Георги се връща до мен. Вървим прегърнати. Жулев и Захариев го питат: "Как сте, другарю Иванов?". Той отговаря "Щом до мен е инструкторът, аз съм добре". Действително Георги изглежда много добре. Струва ми се, че е поуморен, а и не е свикнал на тази шумотевица около него. 

Салонът е препълнен. Прочетоха приветствия до Рукавишников и Георги Иванов от Министъра на отбраната Устинов и Командващия ВВС Кутахов.

Слово произнесе два пъти героят на социалистическия труд (име не казаха, а само "главния". "Екипажът работи изключително правилно и се държа геройски. Но това не е случайно. Рукавишников лети трети път, а Иванов е подготвен отлично и работи отлично. Нямаме никакви забележки към космонавтите. Забележките ни са към техниката. Тук сработи статистиката. На този екипаж му се падна достатъчно. Това е голям принос за развитието на космонавтиката. Дава ни възможност да предприемем допълнителни мерки... А за мъжеството, справедливи високи оценки." 

Слово произнесе и председателят на съвета на Интеркосмос Борис Николаевич. "Налице е крупен принос на българските учени в усвояването на космоса. Подготвена е програма. Сега не можа да се изпълни, но ще бъде напълно изпълнена в близко бъдеще. А екипажът блестящо се справи в изключително трудната ситуация и по достойнство са наградени." 

Генерал Захариев поднесе приветствие от името на делегацията и българския народ. А едно монголче се разрева по време на словото му.

Генерал лейтенант Береговой - началникът на центъра, говори за подготовката на космонавтите. Даде им висока оценка. Връчи на двамата космонавти паметните значки "летец космонавт". 

Космонавтите останаха за пресконференция с журналистите. За 16.00 часа бе обявена "другарска среща" в профилакториума. Изчакахме малко да завърши пресконференцията. На срещата не бе допуснат нито един журналист, фото и кино репортер. С Губарев, който повече вървеше с мен, се оказахме без цигари. Разделихме последната негова цигара, а аз взех празния пакет "Ява" (още го пазя). Профилакториума: скромно, но уютно място. Събирането се водеше като вечеря, дадена от Рукавишников и Г. Иванов. Присъстваха ограничен кръг - космонавтите от звездния гарадок, инструктори и методисти, разни светила и нашата делегация. Избраха за тамада Алексей Леонов - голям тамада. Той даде думата почти на всички. Излиза, че ситуацията е била много, много сложна. 12 часа центърът е обработвал данните и отказите и е търсил вариант за благополучен изход. Космонавтите са подавали информация за абсолютно всичко. Рукавишников е участвал във вземането на решенията, а Георги е следил моментното състояние и е предавал в центъра показания на приборите. Попитах Губарев защо. Той ми отговори по нашему - по авиаторски: "Кога летецът започва да дава всички данни на земята?" Разбрахме се.

Имаше и закачки. Леонов се обръща към Георги: "Георги, Георги страх ли Ви беше?". Георги му отвърна "Алексей Архипич, много добре знаете, че нямаше време за страх, но Вие когато ни посрещнахте след приземяването цялата Ви уста бе в херпеси" Леонов: "Хей,хей не ме излагай". А в салончето продължаваха и ме търсили - трябвало и аз да кажа нещо. Чудех се какво, а Леонов вече обяви, че думата има инструкторът на Георги от военното училище. Сетих се за първия му полет като курсант в Телиш. Казах им: "Явно, че на Георги не му върви в първите полети. И при първия му полет с мен поради частичен отказ на двигателя при излитането можеше да загинем. Някак си се справих и кацнахме нормално. Друг курсант вероятно щеше да се откаже от полети. За Георги все едно нищо не бе се случило. И тогава, както и сега, той не трепна.

Срещата продължи дълго. От време на време Леонов предоставяше думата на някой. Постоянно се чуваше "Молодцы ребята!"

В Звездния гарадок аз оставих звезда. Една от звездите на левия ми пагон падна на гардероба или при тренажора.Трябваше Губарев да прехвърля от куртката на шлифера и обратно. Справяше се много добре. Той каза - ти действително остави звезда в звездния гарадок.