Постигнатият връх трябва да се отстоява

Ирина Войнова

Люксембург, 2013 година - това са бъдещите координати на следващия конкурс "Нека народите пеят". За да стигнат до финала на тази своеобразна хорова "Евровизия", състезателите преминават през иглени уши. Първото изпитание е селекцията на експертите от национална радиостанция, която ги номинира и изпраща звукозаписи с техни изпълнения. След това международно жури пресява предложенията от цял свят и определя най-достойните участници, които си оспорват място в класацията на най-добрите сред хоровия елит. Всеки от хоровете-финалисти поема задължението да участва в един концерт без състезателен характер и с програма по свое желание, а следващата вечер се състезава буквално пред ушите на многомилионна аудитория, тъй като Би Би Си-3 излъчва изпълненията за над седемдесет радиостанции по света.
Българското национално радио номинира за участие в 50-ия конкурс "Нека народите пеят", който се състоя в Салфорд през октомври тази година, популярната формация "Драгостин фолк". Международното жури под председателството на Ерик Грьонхолд от Дания й отреди второ място в така наречената "Открита категория", а първото бе за хор от Дания. Гран при - "Сребърната купа на розата", отиде в Шведския камерен хор с диригент Симон Филип.
С подкрепата на Министерството на културата и Българското национално радио проф. Стефан Драгостинов представи формацията си в Манчестър с нови песни, които написа специално за конкурса. Десетминутната програма бе оценена от слушатели и специалисти като фойерверк. "Драгостин фолк" се превърна във фаворит на публиката в Залата на филхармонията в Медиа сити сентър. Майсторските интерпретации на 14-те български певици станаха повод за всеобщо възхищение, включително от страна на конкуренцията. Мнозина изпълнители пожелаха да включат в репертоара си българските песни, дори да ги разучат на място с българските певици, а "Драгостин фолк" бе засипан с покани за гастроли.

 
Цитат:
Пеенето в хор е и творчество, и сценична изява, но и живеене заедно

- Професор Драгостинов, може ли "Нека  народите пеят" да се сравнява с Евровизията за поп музика?
- И двата конкурса се организират от Европейския съюз за радио и телевизия. Най-привлекателното сходство е, че финалите и на  двата конкурса могат да се проследят в различни точки на света в реално време, на живо. Нищо, че поп музиката предимно се показва и гледа чрез телевизията, а хоровото състезание се слуша по радиото - и двете медии съумяват да се възползват от спецификата си и правят от финала вълнуващ спектакъл.
- Бихте ли описали онова, което радиослушателите все пак не можеха да видят от Манчестър?
- Конкурсът бе в новоизградения център на Би Би Си в Салфорд. Тук съвременната архитектура е сътворила чудеса, които вдъхновяват и окриляват. Но онова, което бих пожелал на всеки да види, бе публиката в залата - най-критичната публика, която може да съществува, защото се състои предимно от хоровете-конкуренти. За всеки хор са определени конкретни редове в залата, можеш да отличиш принадлежността на всеки по мястото, на което седи, и по сценичното облекло. От пръв поглед ти става ясно къде е Финландия, къде са Естония, Дания, Норвегия... И как реагират. Между отделните песни не е разрешено да се аплодира. После ми казаха, че мнозина са възроптали на това правило, като са ни ръкопляскали безшумно - със силен размах на ръцете, но без звук от тяхното докосване. В такива условия у диригента се изостря способността - дори с гръб към публиката, дори и в тишината - да получава "обратна връзка". И какво удовлетворение е, когато накрая, вече позволени, аплаузите ти се изсипват...
- А това ли беше наградата, която очаквахте?
- Това беше реакцията, в която не се съмнявахме. Когато писах песните и когато се подготвяхме месеци наред за тези скъпоценни десет минути, всъщност репетирахме своя връх, съизмерим на световен конкурс. Певиците на "Драгостин фолк" пяха така, че не можеха да не получат всеобща възхита. Перфектност, емоционална обвързаност, спуснати мостове към публиката, с която постигнахме неописуемо единение чрез музиката. Това беше нашата победа със златните момичета. Те са инструментът, чрез който музиката ми достига до публиката така, както всеки композитор би си мечтал. Но всяка от тях поотделно е личност, която носи своята светлина и колорит в многоцветния хор - Биляна Соколова, Бисерка Данова-Пиларска, Ваня Вакари, Величка Чаушева, Дарина Чекердекова, Десислава Георгиева, Йоанна Дамова, Красимира Стоянова, Кристина Карамфилова, Марияна Павлова, Светла Иванова, Силвия Ненкова, Снежана Кастелова,  Симона Велинова. Те са с различни занимания - университетска преподавателка, брокерка, детска учителка, студентка, ученичка от Националното музикално училище... Съберат ли се заедно в "Драгостин фолк" - са монолитност.
- Чувствате ли се ощетени от журито?
- Безспорно. Това го усетиха, мисля, всички. Защото когато бе съобщено, че сме на второ място в своята "Отворена категория", в залата сякаш настъпи тишината на всеобщата почуда. Дори възнаградените с първо място не успяха да си се зарадват и да си повярват. С тази класация бе пресечен пътят ни към Гран при.
- На субективизъм ли го отдавате?
- Да, колкото и странно е да го кажа като председател на редица журита и лауреат на авторитетни конкурси. Знам, че в изкуството точни мерки няма - като в спорта. Особено в конкурс за изпълнители, решението често е плод на моментни и субективни обстоятелства. Важното е да може това решение да получи смислена, убедителна професионална обосновка, каквато в случая отсъстваше. Все пак, не е добър тон, когато при безспорна несравнимост между двама състезатели по обективни критерии, председателят на журито толерира не по-добрите, а тъкмо своите сънародници. Това вече не е само въпрос на  субективизъм. Остава горчивина и привкус на очевидна несправедливост у ощетените състезатели, предизвиква недоумението и сред публиката, и сред конкурентите. Авторитетът на този конкурс е така последователно изграждан и отстояван през годините, че, надявам се, това да е просто лесно отстраним в бъдеще прецедент. Остава ни радостта, че бяхме сред първите девет хора в света, които са заслужили вниманието на многомилионна аудитория.
- Какво представлява така наречената "Отворена категория", която бе въведена тази година?
- Тя вмества формациите, които проявяват интерес към нещо различно от традиционния репертоар и обичайното звукоизвличане. Един хоров конкурс да даде път на откритото пеене, характерно за българския фолклор, на мюзикълния вокален маниер или на рапирането и бийтбокса дори - това означава, че се вслушва в променящите се нагласи. Друг е въпросът, че тази категория е създадена по жанров признак, т.е. събира различни жанрове, а другите две са по възрастов признак. Това е все едно в спортно състезание да сравняваш резултатите на скиори и гмуркачи. Например.
- Погледнато от Салфорд - Манчестър, как изглежда хоровото изкуство днес?
- Въпросът е точно "Как изглежда?". Защото хоровете вече не са това, което бяха - статични на сцената, униформени и консервативни в звукоизвличането. В конкурса "Нека народите пеят" участваха перфектни хорове с характер и собствена физиономия. Тя се гради преди всичко от интересния репертоар и от органичния мизансцен. Без да разиграва театър, хоровото изкуство става все по-всеотдайно към играта. Тя дава радостта. Надявам се всеки, който види и чуе младежкия хор от Любляна "Свети Станислав" например - носител на Гран при от предишния конкурс, да осъзнае колко е велико да пееш в хор. Ненапразно в редица европейски страни и в САЩ се развиват национални програми за училищни хорове, подкрепяни изцяло от държавата. Защото пеенето в хор е и творчество, и сценична изява, но и живеене заедно. Това те прави лъчезарен и общителен...
- На всеки конкурс носителят на Гран при от предишния конкурс връща Сребърната купа на розата, за да бъде тя връчена на новия победител. Някаква несправедливост има като че ли?
- В тази щафета на победителите има много символика: никой не е вечен победител, постигнатият връх трябва да се отстоява, не можеш да бъдеш вечен притежател без наследници. Идеята на състезанието е тъкмо в толерантността да предадеш радостта нататък.
- Какво е вашето обяснение, защо конкурсът носи това име - "Нека народите пеят"?
- Интересен въпрос - сигурно името е с пожелателен характер: нека народите пеят, вместо да воюват!..