Потъващи надежди

Те са отчаяни и готови да дадат всичките си средства, за да достигнат до обетованата земя, наречена Европа. Голяма част от тях се разделят с близките си завинаги. Те бягат от войни, бедност, управленчески хаос, авторитарни режими. Те предприемат рисковано пътуване, на претъпкани лодки, с ограничено количество гориво, без храна и вода, в последен опит да намерят спасение и по-добър живот. Те са различните, другите. Те са бежанци. Вероятно винаги ще си останат такива, защото трудно се интегрират, трудно приемат различната култура и начин на живот. Или пък ние отказваме да ги приобщим...
Либия е основната транзитна страна, в която трафикантският бизнес процъфтява. Голяма част от напускащите страната акостират в Италия, ако съдбата им е отредила да живеят. Надеждата на другите бива погълната от водите на Средиземно море. Европа е изправена пред безпрецедентна бежанска вълна. Според ООН 26,165 мигранти са достигнали бреговете на Италия тази година. За първите 4 месеца на 2014-а само 96 души са намерили смъртта си, за сравнение - през тази година за същия период

броят на загиналите е 1700

Миналата година близо 4 хил. тела бяха открити в Средиземно море. Общият брой на пристигналите в Италия през 2014 г. се покачи с повече от 300% спрямо предишната година. И какъв беше отговорът на ЕС? Реално никакъв. Италия беше принудена да спре спасителната операция "Маре нострум" през октомври 2014-а, защото изнемогваше с нейното финансиране. Противно на прокламираните отговорност и съчувствие, според редица страни членки тя насърчава имиграцията. Операцията беше заменена от по-евтината и доста по-неефикасна програма "Тритон", която има за цел да контролира териториалните води на ЕС, а не да спасява хора. Тя не патрулира близо до либийския бряг, за да спасява имигранти в беда. Според анализ на Евронюз от февруари с годишен бюджет от 150 млн. евро "Маре нострум" е спасила живота на 12 568 души за месец. "Тритон", чийто бюджет е 90 млн. евро, е спасила 6060 души за месец. Очевидно смяната на политиката доведе единствено до повече жертви. А сега ЕС ще увеличи тройно именно нейния бюджет. А къде остават страни като Гърция и България, също подложени на миграционен натиск?

Всеки да се оправя сам

този принцип важи с пълна сила в Европа, що се отнася до бежанския проблем. И докато европейските лидери демонстрират готовност за справяне с кризата - не е случайна употребата именно на този глагол, то малцина говорят за солидарност при поемането на бремето. И това са най-тежко засегнатите страни. Статистика на Евростат, цитирана от Евронюз, разкрива нелицеприятната истина, в пълен противовес на европейското политическо говорене. Данните ясно показват липсата на споделяне на тежестта сред страните членки. Германия е получила 202 815 молби за убежище през 2014 г., което е почти 1/3 от общия брой за ЕС. Швеция е страната с най-много молби на глава от населението - 8432 искания на милион от населението й. За сравнение -  445 молби е получила Португалия през миналата година, което се равнява на 43 молби на милион от португалци. Данните на Евростат показват и големи разлики в броя на приетите и отхвърлените молби за убежище от страните членки. Унгария, която е получила 42 755 молби през 2014-а, е приела само 9 процента. Нашата страна е дала зелена светлина на 94% от молбите за убежище, като 22 850 са получените искания през миналата година. Тази бройка се равнява на 2039 молби на милион от българското население, като 1237 е средната за Европейския съюз. Германия е дала положителен отговор на 42 процента от подадените молби за убежище, Великобритания - на 39 процента, Франция - на 22 процента. Сред страните, които са удовлетворили най-много молби за убежище, са Швеция, Кипър, Малта, Холандия, Дания, Финландия, Словакия, Италия. Статистиката на Евростат не кореспондира с желанията за обща европейска политика за бежанците, според която

"убежището не трябва да е лотария

Страните членки имат споделена отговорност при приемането на търсещите убежище по един достоен начин, осигурявайки еднаквото и справедливо третиране и това, че отделният случай се разглежда по единни стандарт, независимо къде е подадена молбата, резултатът трябва да е един и същ." Съвсем пресни са ни спомените с пика на сирийските бежанци през 2013-а, когато страните, които бяха в челните редици, готови на военна операция в Сирия, заявяваха само определен брой бежанци, които могат да приемат.
След спешния Европейски съвет германският канцлер Ангела Меркел призова за нова европейска система, базирана на по-справедливото разпределение на бежанците въз основа на населението и икономическата стабилност на страните. Говорейки по време на предизборно събитие в Бремен, Меркел заяви, че т.нар. Дъблински регламент трябва да бъде преразгледан. Съгласно този регламент бежанците трябва да търсят убежище в страната членка на ЕС, в която първо са влезли. За преразглеждане на Дъблинския регламент, който ощетява страните по външните граници, призовават и от Групата на социалистите и демократите в Европарламента. Като външна граница на ЕС нашата страна също е засегната от него. Само че канцлерът Меркел, зовейки за промяна, всъщност няма предвид олекотяване на тежестта, която поемат страни като Италия, Малта и Гърция, а визира собствената си страна. Берлин обвинява южните страни, че насърчават бежанците да продължат напред в други страни, пренебрегвайки правилата. Високомерна Великобритания пък смята, че страната вече играе своята роля в региона и няма да участва в доброволна схема на ЕС за преселване на северноафрикански мигранти в целия континент. Всъщност напълно обясними са действията на европейските лидери предвид възхода на националистическите и антиимигрантски партии в много европейски държави, които забравят, че

мигрантите са и от полза

Много добре знаем кого наемат западноевропейците да върши мръсната работа за минимално заплащане...
А дали Европа се запитва за корените на бежанската криза? Дали осъзнава, че този наболял проблем, чието решение е твърде сложно и нееднозначно, е резултат от действията на редица европейски страни по "налагане на демокрация" в страни като Ирак, Либия, а и Сирия? Едва ли. А сега някои предложения за военни действия в Либия само ще предизвикат обратния ефект.
Дори и да пристъпи към реални действия за справяне с проблема, то те са твърде закъснели. Евролидерите отдавна трябваше да се събудят и да осъзнаят реалността - с 400 хил. са се увеличили молбите за убежище от 2008 г. насам, достигайки 626 710 през 2014 г. Милион души са готови да тръгнат към Стария континент от бреговете на Либия. Европа трябва да замени ролята си на безучастен наблюдател и сериозно да подходи към кризата, а не само да кърши ръце и да съчувства с минута мълчание. Надеждата за положителната промяна е в очакваното от Европейската комисия през май предложение за обща миграционна политика. В нея се очакват предложения за квотен принцип. Но европейските лидери най-вероятно отново ще замълчат по въпроса. До следващата стряскаща трагедия.