Потоп от латиноезични надписи залива България

По всичко изглежда, че печално известният залцбургски професор Ото Кронщайнер ще се окаже прав, че ние, българите, със своите снобски комплекси сме "готови" да захвърлим националната си азбука - кирилицата, и да започнем да пишем на латиница. В това ни убеждава потопът от латиноезични надписи, който вече е залял главните улици на големите ни градове и селища; настанил се е трайно в рекламните билбордове и телевизионните клипове; превзел е електронните сайтове. Вече да не говорим за интернет-блоговете и така наречените  графити по стените на кварталите. Тази латиноезична вакханалия вече е на път да проникне навсякъде и да изтласка изконното българско писмо, завещано ни от светите братя Кирил и Методий. Това би било равносилно на културно и национално предателство, позорно падение пред вековно отстояваното дело на славянските просветители.

Малко ли са ни били пет века, че се слагаме така на комшиите ?

Произволът и снобската неграмотност

на собствениците на фирми и магазини, бутици и преводни бюра, агенции, ресторанти и кафенета са главната причина за латиноезичния хаос, който цари в техните рекламни табели. По която и улица на София да тръгне човек, или на някои от по-големите ни градове, може да се усъмни, че се намира в България. Подобно е усещането, ако премине по бул. "Витоша", "Граф Игнатиев", "Мадрид", или което и да е по-оживено място в нашата столица. Почти навсякъде се изпречват надписи на "оригинални марки". Какофонията е толкова голяма, че съвсем неволно се питаме дали се намираме в София или Париж, или кой знае къде. На едно място върху витрината на малко магазинче за обувки и чанти се мъдри надписът "Beauty shoes". Най-обикновен магазин за дамско бельо е назован "Cleopatra". Следват "Happy", "Sushi". Павилионче "Boopa's" ни обяснява, че там можем да си кумпим хот-дог. Най-мизерна будка на Орлов мост привлича клиентите си с надпис "Riderz Tornado". Кой знае защо фирмата доставчик на цифрова телевизия и интернет, на телефонни услуги се е назовала "blizoo", като да ни убеди, че ако прочетем нейната табела на латиница, тя ще ни стане по-близка или ще я предпочетем пред останалите.
Има Агенция по вписванията, има Търговски закон, има още много други изисквания, а как се получава така, че латиницата шества почти навсякъде? Надписите на кирилица почти се броят на пръсти. Срам и позор!

Агресивността и наглостта на рекламата

в никакъв случай не е по-назад в латиноезичните писания на фирмите и магазините. Огромни билбордове ни приканват да се възползваме от своята "интелигентност" и англоезични познания, за да получим така необходимата ни информация. А ако не знаем сюблимния за някои българи инглиш или чисто и просто предпочитаме да получаваме така необходимата ни информация на родния ни език? Наша си работа, нали? "Miss Sixty" се мъдри върху осанката на енигматична дама. Кой знае защо пък фирмата "Vasilka" също се рекламира с латински букви, като да предлага услугите си за почистване на домовете само на дипломати или чужденци? Надписът "Glasurit" над папагала би трябвало да ни подскаже, че става дума за теракота или нещо подобно. Удивителна мешавица от кирилица и латиница представя рекламата "Удивително SUB итие" за нашите гастрономически пристрастия. Фирмата "Wall" пък назидателно англоезично се натрапва по автобусните спирки със своето "For cities. for people". За кои градове и за кой народ бе, дами и господа? Даже един толкова интелигентен рекламен бос като г-н Красимир Гергов не е пощадил българите със своя англицизъм (американизъм)!? Известен музей на модерното изкуство прави реклама на поредната си изложба, като в нея само адресът "Оборище" 10 е на кирилица. Това не си позволяват дори "маркови" фирми като "Макдоналдс", чиито реклами в повечето случаи са на... български.


Англоезичните текстове се ширят

и в телевизионните клипове. Нещо повече - в тях много често ни се пробутват цели слогани и фрази на английски. Къде живеем и къде се намираме? Не е ли истински абсурд, че голяма част от "националните" ни телевизионни канали се подвизават с латински лога: NOVA, bTV?? А само те ли? Чл. 3 на българската конституция недвусмислено казва, че официалният език в републиката е българският.
Защо така нареченият Съвет за електронни медии гузно мълчи при системното нарушаване на основния български закон вече 20 години? Този въпрос основателно си поставят и колегите от други медии, но без резултат.
А какво ли пък да кажем за "свободните" печатни медии, където рекламите на латиница не само отдавна са си пробили път, но са станали всекидневие в тяхната издателска практика? Вярно е, че интересът клати феса, но освен това не е ли останало поне малко национално достойнство в нашите колеги? Не е.

Пълен хаос цари и в интернет

по-конкретно в електронните сайтове латиницата е възприета едва ли не като родна азбука на онези, които ги списват. Нали все пак става реч за български електронни сайтове, а не за чуждоезични? Да, ама не. Вече да не говорим за различните форуми и блогове, където "българската латиница" се подвизава на общо основание, като в някои случаи младите блогъри обясняват предпочитанията си със "срама" от ... кирилицата.
Дълги години остава нерешен и въпросът за писането на SMS-и на латиница, по простата причина, че изписани на кирилица, те струват двойно по-скъпо. А защо и на какво основание доставчиците "Globul", "Mobiltel" и "Vivacom" в повечето случаи се изписват на латиница?

Повече от 20 години

в Народното събрание се подмятат проекти и проектчета на закони за езика, като всяка нова управляваща партия измисля свой вариант, който остава да обира праха на депутатските банки. Първият проект бе внесен още от Николай Хайтов, но той бе своевременно погребан, а дали не и от самите "националисти"?
Сега от новата управляваща партия ГЕРБ отново мътят някакво недоносче на закон, което при това се подготвя от депутат, който може би няма дори филологическо образование, камо ли друга специална подготовка.

Необходимо е да бъде подготвен

и приет съвсем нов Закон за защита на кирилицата. И това следва да стане час по-скоро. То се налага не само поради бързината, с която настъпва латиноезичната инвазия в България, но и заради преплитащите се интереси на "политици" и "бизнесмени", на истински родоотстъпници, които не познават (и не признават) нищо друго освен своя груб материален интерес.
За тази цел в българския парламент следва да бъде постигнат истински консенсус, за да бъде прокаран не само въпросният закон, но и цял пакет от други закони.
Поне веднъж в новата си история е добре да докажем, че сме не само политици, но и българи- патриоти на своята страна, които освен своя личен интерес имат и национален дълг към България.
Възможно ли е това? Защо пък да не е възможно? И докога наистина ще продължаваме да пилеем националната си енергия в безсмислени политически свади и препирни. Докога и защо?...