ПОУКИ ОТ БЛИЗКОТО БАЛКАНСКО МИНАЛО

Марко Марков

Издателство "Изток-Запад" направи достояние на българската общественост книгата "Ислямска декларация", чийто автор е известният бошняшки политик от близкото минало Алия Изетбегович (1925-2003). На Запад оценките за тази неголяма по обем книга варират от "открито деклариран ислямски фундаментализъм" до "вид духовен и интелектуален синтез на исляма, включващ и ценностите на Западна Европа". Това иде да подскаже, че книгата би привлякла вниманието на широка читателска аудитория - и от привърженици, и от противниците на тезите на автора. В предговора, написан специално за изданието на български език от проф. д-р Дарко Танаскович, ислямолог, ориенталист, турколог и дипломат, се прави задълбочен анализ на "Декларацията", чиито постулати са важни и днес за разбиране на плодовете  на Арабската пролет, отворила широко вратите на политическия ислям в недалечния от нас Близък изток, и на надвисналата опасност над светска Сирия от евентуалната й "демократизация по целесъобразност".
Преди 43 години сараевският правист и философ Алия Изетбегович (1925-2003) завършва ръкописа на "Ислямска декларация". Тя става причина нейният автор да бъде задържан от органите за сигурност (УДБА), а съдът в социалистическа Югославия да го осъди за вражеска дейност и пропагандиране на ислямски национализъм. Авторитетът му на изразител на тежненията на мюсюлманите (наречени по-късно бошняци) и ореолът му на мъченик на комунистическия авторитарен режим го въвличат в политиката и го издигат до поста председател на Председателството на Социалистическа република Босна и Херцеговина в 1990 г., а след края на кървавия конфликт след 1995 г. - и за дългогодишен член на Председателството на Босна и Херцеговина.
Изетбегович започва да събира материали и да подготвя "Декларацията" през 1966-1967 г., когато в Титова Югославия комунистическата партия декретира т.нар. мюсюлманска нация във федералната република Босна и Херцеговина. През 1969 г. авторът променя първоначалния си замисъл да напише монография за ислямския свят. Вместо монография, в първата половина на 1970 г. Изетбегович е вече готов с "Декларацията" като един ислямистки програмен документ.
В него авторът откроява две доминиращи идеи. Първата е да бъде изтъкната огромната пропаст между интелигенцията и масите в повечето ислямски държави, между "прозападняшкото съзнание на интелигенцията и ислямските чувства на масите". Втората идея цели да внуши, че ислямският свят не може да бъде променен без исляма, че той е единствената реална сила, която е в състояние да вдигне мюсюлманските народи и да ги изведе до конструктивни промени в духовен и обществен план. В раздела "Панислямизъм и национализъм" тези две идеи добиват по-релефно изображение. Там авторът пише: "В днешните условия този стремеж означава борба за създаване на голяма ислямска федерация от Мароко до Индонезия, от тропическа Африка до Централна Азия".
В "Декларацията" никъде не се споменават нито Босна и Херцеговина, нито Югославия. Авторът се представя като ислямски мислител с глобална новаторска философия за отношението ислям - държава - общество. Той набляга на тезата за невъзможността да се съчетае ислямът с неислямските системи, за невъзможността да има мир и съвместно съществуване между ислямската вяра и неислямските обществени и политически институции. Оттук и неговият извод, че ислямът изключва правото и възможността в неговото пространство да действа каквато и да било чужда идеология, т.е., че няма светски принципи, а държавата трябва да изразява и подкрепя единствено моралния концепт на ислямската религия.
Ако се вгледаме по-внимателно в текста, ще открием генетична връзка между Изетбеговичовия ислямизъм и съвременния неоосманизъм. Авторът на "Ислямска декларация" отхвърля категорично реформаторството на Мустафа Кемал Ататюрк и смята, че заслугите му за Турция трябва да бъдат сведени до "ислямската им мярка". В паралел между философията на японските и турските реформатори Изетбегович изтъква "най-ярката и показателна разлика по въпроса за писмеността": "Докато Турция премахва арабската азбука, която със своите 28 знака спада към най-съвършените и най-разпространени световни азбуки, Япония отхвърля искането на своите "романисти" да въведат латиницата и запазва 46-те си знака плюс още 880 китайски идеограми". Изводът на автора е, че 40 години след въвеждането на латиницата над половината от населението в Турция е неграмотно, защото е загубило чувството за миналото, докато в Япония няма неграмотни.
Идеите на "Декларацията" са много актуални в сегашното политическо време. Споменатата генетична връзка между ислямизма на Изетбегович и неоосманизма на днешните управляващи в Турция има и съвременно измерение. Най-яркият последовател на Изетбегович е главата на ислямската общност в Босна и Херцеговина Мустафа Церич, несменяем от 1990 г. досега. И той, подобно на турския външен министър Давутоглу, е възпитаник на Ислямския университет в Малайзия. Действайки в тандем с политика Изетбегович, след разпадането на СФРЮ Церич постепенно включва в орбитата на ислямската общност в Сараево мюсюлманите в Хърватия и Словения, а след политическите промени в Сърбия след 2000 г. и мюсюлманите в сръбската област Санджак. Церич се стреми да придобие тесни контакти и влияние и в Македония и Косово, където Сараево се изявява като покровител на населението, изповядващо исляма. Санджак стана територия, където се пресичат и допълват, особено в последните няколко години, усилията на Церич и на турското държавно ръководство за овладяване разцеплението в ръководството на бошняшко-ислямската върхушка, която проявява автономистко-сепаратистки аспирации и се стреми да доминира цялата ислямска общност в Сърбия.
Сараево, наред с Анкара, на практика се оформи като своеобразен втори център на политическия ислям на Балканите и не е нужно голямо въображение, за да предвидим последиците от активирането на една волтова дъга между двата полюса. Заслужава да отбележим и това, че на предговора си към "Ислямска декларация" Алия Изетбегович е поставил следното мото: "Нашата цел: ислямизация на мюсюлманите. Нашият девиз: да вярваме и да се борим".
Двадесет години след началото на войната в Босна и Херцеговина обществеността у нас ще има възможност да се запознае с философията на един от главните актьори в тази трагедия на Балканите, въз основа на която и днес в много голяма степен се изграждат поведението и действията на бошняшкия/мюсюлмански политически елит в Сараево, предвождан от сина на автора на "Ислямска декларация" Бакир Изетбегович.