Повелителите на вълните, или за сърфа като изкуство и спорт

Преди да се превърне в сериозно водно занимание и хоби за смелчаци, сърфът за полинезийците означава същото, което за древните елини - Олимпийските игри: синтез между изкуство, спорт и религия. За негова родина се смята Таити. Някъде през IV век н.е. жителите на този остров, както и на съседните, в търсенето на нови територии започват да опознават Хаваите. Но само най-смелите и физически издръжливите мореплаватели стигат до нови брегове, като запазват древните традиции на полинезийските племена. Сред обичаите им присъства и пързалянето по вода върху дъска.
Честта да възседне вълната се предоставя обаче не на всеки. Сърфингът се смята за изключително благородно занимание. Само кралете си позволяват да властват и над вълните. За благородниците се обособяват плажове с високи вълни, но най-добрите също принадлежат на монарха. Затова да разделиш вълната с принца или с краля или да я възседнеш, когато той не успява да го стори, се смята за престъпление, което се наказва със смърт.

Сърфингът обаче не е само развлечение. Ако кралят пада от дъската, това се приема за знак, че непременно ще падне и от престола. За изграждането авторитета на владетеля голямо значение има и умението му да покаже дали може да управлява и вълните. Заради голямото значение, което се придава на сърфинга, и отношението към него е изключително специално. Налага се дори жреците да призовават най-непокорните, високите и дългите вълни, като използват заклинания, ритуални танци, хилядолетната статистика и природни знаци. Потомствените майстори на дъски за сърфинг създават по тайна технология по-особени съоръжения за кралската фамилия. Занаятът се предава от поколение на поколение и е достъпен само за избраните. Дъските на простосмъртните обаче доста се различават от тези на наследниците на боговете - царските са с дължина 5-7 метра, а обикновените не са по-големи от 3,5 метра. Редовните състезания по сърфинг обикновено се провеждат по повод религиозни празненства.
Експедициите на Кук привличат към Хаваите интереса на европейците. Които не могат да приемат спокойно много от особеностите на полинезийската културата и заедно с тях обявяват и сърфинга за езически излишък. Вероятно заради специфичните трудности при яхването на вълните, това занимание много бавно придобива популярност у гостите и новите стопани на новозеландските земи. Сърфингът става развлечение за някои по-луди глави сред чужденците, поемащи риска да вкусят от хавайската екзотика. Казват, че един от такива любители на силните усещания е самият Марк Твен.
За една от последните потомствени сърфистки се смята хавайската принцеса Каиулани, живяла през 90-те години на по-миналия век. Тя е представителка на най-старата школа по укротяване на вълните Уайкики и практикува уменията си върху дълга дъска, наречено "оло". Каиулани е племенница на последните представители на управляващата династия на Хаваите и същевременно - дъщеря на губернатор Арчибалда Клегорн. Затова е изпратена да се образова в Англия. Пътешествайки из Европа, "дивачката" учудва благородниците с познанията си на лингвистка, уменията си на музикантка, таланта си на художничка, способностите си на ездачка, и най-вече - като плувкиня и сърфистка. Принцесата не се притеснява да демонстрира изкуството да управлява вълните върху дъска край бреговете на мъгливия Албион, разкривайки на висшето общество красотата на това забележително занимание.
В началото на XX век само няколко ексцентрични души се увличат от сърфинга. Едните - haole (бледоликите), го смятат за тропическа екзотика, но не смеят да мръднат върху дъската и се наслаждават на заниманието в легнало положение. Другите - хавайци кореняци, търсят по този начин изгубената си свобода, гордо изправяйки се на сърфа на гребена на вълната. Когато Джек Лондон, тогава вече известен писател, пристига през 1907 г. на острова, също се опитва да яхне дъската. Очевидци свидетелстват, че доста успешно се справя с това. Вдъхновен от океана и оцелелите остатъци на островните традиции, Лондон написва прочутите си хавайски разкази.
Един от потомците на местните крале Джордж Фрит се научава да кара сърф още 16-годишен. Много бързо се превръща в най-известния beach boy на островите. Като ярко въплъщение на изкуството да яхва вълните, Фрит е поканен от магната на железниците Хенри Хантингтън в Калифорния. Изявата на младежа върху сърф там му носи световна слава и дава тласък на този спорт в развитието на неговата популярност. Малко по-късно Фрит става първият спасител на плажа в Калифорния, като връща към живота 78 пишман плувци.
Просветата на захласнатия по красотата на сърфинга свят се води поне в три направления. От една страна, Джек Лондон продължава да поетизира в произведенията си покоряването на океана. От друга, Джордж Фрит нагледно демонстрира възможностите на този спорт. Журналистът Александър Хюм Форд пък разгръща цяла кампания по популяризирането на сърфа. Именно по негова инициатива на 1 май 1908 г. официално е регистриран първият в света "Hawaiian Outrigger Canoe Club". Местните островитяни обаче го изпреварват с цели 3 години, основавайки неофициалната сърф организация "Hui Nalu". Целта й е да се възроди интересът към укротяването на вълните върху дъска. Между двата клуба редовно се провеждат различни състезания, като по този начин националните и расови разлики биват премахвани с помощта на солената океанска пяна.
Двукратният олимпийски шампион по плуване Дюк Каханамоку също така е и професионален сърфист. Той обикаля цял свят, демонстрирайки изкуството на покоряването на вълните. Дюк поставя и невероятен рекорд в сърфинга, като успява да се задържи върху дъска в океана цял километър, което по тогавашните представи е практически немислимо. За разлика от предшествениците си, Каханамоку не само показва как се кара сърф, но и учи на това всички желаещи. Именно благодарение на усилията на Дюк, това изкуство не се превръща в клоунско представление, а все пак се запазва като изключително изкуство и красив спорт.
 
Предизвикателство за различни животни

Над 50 кучета от различни породи се включиха преди няколко седмици в уникален турнир по сърф на брега на Сан Диего. Състезанието е най-голямото по рода си в Южна Калифорния и привлича участници от цял свят - както животни, така и собствениците им, които обичат дъските и големите вълни. Стопаните на кучетата също използват пълноценно идеалните условия за сърф.
Четирикраките любимци се състезават в няколко 10-минутни рунда, като за класирането им най-голяма роля изиграват спусканията по двете най-добри вълни. Журито преценява косматите състезатели по няколко критерия - увереност и стойка, дължина и продължителност на сърфирането, чувство за стил. При малките кучета тази година спечели австралийската овчарка Аби Гърл.
Шеметна коза пък взриви света с уменията си на сърфист, като показа на всички, че е пристрастена към дъската и се справя брилянтно в покоряването на вълните по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. Тревопасното животинче се е превърнало в същинска сензация на плажната ивица Грувър бийч в Калифорния. Уникалната с уменията си коза е домашен любимец на тамошния сърфист Дейн Макгрегър и не изпуска нито за миг от погледа си своя пръв другар, особено ако и той е решил да се позабавлява с дъската.
А 39-годишният Шейн Уилмот притежава цяла камара мишоци, които учи на своето любимо занимание - да карат сърф. Австралиецът от Брисбейн дори им е измайсторил специални малки сърфчета, с които животинките по-лесно да се справят с големите вълни. Мишките първо минават на обучителни курсове през ваната в банята на Шейн. Едва когато усвоят основните техники на каране на сърф, стопанинът ги води до океана и кара заедно с тях любимия си сърф.