Повратна точка

Когато светът изригна с "Аз съм Шарли", когато в различни точки на планетата хиляди граждани носеха плакатите с карикатурите на вече легендарното френско списание "Шарли ебдо", в Москва имаше надпис и с простичкото "Франция держись". Едва ли обаче някой на Запад ще си сложи значка с подобен лозунг. Причините са понятни, но коментарите за кървавите събития в Париж за процесите, довели до зловещото насилие, за опасността от антиислямски протести и действия не само се множат, но и придобиват неочаквани нюанси. Още повече, че лидери и дипломати от висшата лига на световната политическа сцена винаги са предпочитали да подават сигнали за отношението си и позициите на страните си, когато темите са дискусионни. Т. е. щекотливи като например има ли ожесточаване на враждата между исляма и Запада. Наблюдателите от своя страна се стремят да ги разгадаят. Кралят на Йордания заведе съпругата си, очарователната кралица Рания, на милионния митинг в Париж в подкрепа на съпричастността към страданието на Франция и за да покаже, че в страната му жените имат своето място в обществения живот, а монархията стои по-близо до европейски ценности, независимо от принадлежността към исляма. Това е доста по-различно от ситуацията в Саудитска Арабия например нали? Впрочем представител на Саудитска Арабия не уважи шествието на мира в Париж.
Докато светска Сирия е в незавидната позиция на потърпевш от кървави битки за завземане на власт и територии от подкрепяни отвън представители на крайни ислямистки организации и няма как да присъства на митинга за солидарност, генерал Сиси, президент на Египет, избра друга реакция. Без да е в Париж, той събра мюсюлманското духовенство в Кайро, преподавателите от поддържания от "Мюсюлмански братя" университет, стотици имами и с впечатляваща политическа реч ги призова за внимателна промяна в ислямската религия.
А в Париж премиерът Нетаняху и президентът Абас крачеха през 4-ма водещи европейски политици в първата редица на световни лидери на същото шествие, което едва ли е само тяхно решение. В случая обаче то играе ролята на надежда, че винаги може да се намери начин за решаване на конфликти, противопоставящи мюсюлманите от целия Близък изток на държавата Израел.
Камерите на световните медии не се спираха върху лицето на Сергей Лавров, но чрез него Русия бе в Париж, и то чрез най-диалогичното си лице, с човек, който познава толкова дълбоко геополитиката, че никой не би трябвало да се съмнява, че той ще е ключов играч във водения напоследък политически шах САЩ-Русия. Шах, на който в повечето случаи Европа се държи като на тенис-корт. Мести очи от едната страна на корта на другата и брои точките, но по принцип остава вярна на евроатлантическото сътрудничество, колкото и да е потърпевша икономически.
Президентът Оланд прегърна братски своите колеги от ЕС, разцелува се с тях, но "потупа" ръката на турския премиер Давутоглу и този жест бе разчетен като обида от повечето турски медии. Веднага след шествието, наречено "противоотровата на терора", турският премиер Давутоглу задава въпрос пред журналисти в турското посолство в Париж: "А къде е Западна Европа, когато нападат джамии, защо не проявява същата чувствителност към такива нападения?"
Наистина има много въпроси, но те са за това как се стигна до такава кървава драма, която застрашава сигурността на Европа и идеите й. Още в Анкара самият Давутоглу каза, че "присъствието ни в Париж ще е отговор на тези, които искат да направят от нападението кампания срещу мюсюлманите", и нашироко представи програмата си за предстоящи след Париж свои визити в Германия, Брюксел, Великобритания, Швейцария, където без съмнение ще отстоява, както винаги, интересите на Турция. Те няма как да не са съобразени с програмната реч, която президентът Ердоган произнесе наскоро при традиционната годишна среща с турските посланици. Указанията са да бъдат винаги горди с великото минало на Османската империя, да парират всякакви опити за признаване на арменския геноцид, да популяризират честванията от победата на Чанаккале, защото Турция е победител в Първата световна война - но Анкара с днешна дата отхвърля редица спогодби, подписани при мирните договори - да не търпят критики за свободата на словото, защото Турция може да е пример за възможността всеки журналист да изразява свободно мнението си, както и самите турски медии могат да са пример за Запада и ЕС в това отношение и т.н. И това при наличието на над 100 турски журналисти в затвори.
Да се говори за ислямофобията на Европа точно в тези дни е най-малкото проява на непрецизиране на словото, защото ужасът от терора не е стихнал, независимо от проявите на съпричастност. Като цяло гражданите и лидерите на ЕС демонстрират кураж в отстояване на разбиранията си. Може би затова и някои западни медии коментират като снишаване или недооценка за сигурността на страната изказване на канцлера Меркел при съвместната пресконференция с Давутоглу, в което казва, че "ислямът е част от културата на съвременна Германия и нашите закони уважават всички, които живеят в страната ни".
А турските медии наблягат, че има и "друга страна на медальона", когато се опитват да обяснят нападенията в Париж. Според някои турски наблюдатели Франция не е само Айфеловата кула и Сорбоната. Нападателите-убийци идват от предградията на френската столица, онези предградия, които през 2006 г. станаха арена на сблъсъци с полицията на други френски граждани от африкански и арабски произход, които палеха автомобили и магазини, но причините не са били анализирани по същество. Това са млади мюсюлмани, предимно от бивши френски колонии, станали свидетели как родителите им са се блъскали да получат статут на емигранти, как са принудени да вършат работа, която самите французи не приемат, трудно намират работа, защото са учили-недоучили, с цвят на кожата, който не предполага доверие сред "истинските" французи, лесно намират пътя към дрогата и се замесват в трафика на наркотици, докато самата полиция няма контрол в тези предградия. Родителите се мъчат да измъкват децата си от лапите на наркоразпространителите чрез мюсюлманските религиозни ценности и затова отделят от залъка си за построяването на джамии в тези райони. Впоследствие обаче изграждането на джамии все повече и повече става чрез финансиране от неизвестни източници, а в турската преса се посочва и за дейност в това отношение на бизнесмени от Катар, като онзи, който е собственик на футболния отбор РSG, както и за прояви в парижките предградия и на експосланика на САЩ в Париж Чарлз Хамерман Рифкин. Де го чукаш, де се пука.
Френските власти са били наясно, че в тези джамии се извършва масирана политическа ислямистка пропаганда и се използват като центрове за привличане на хора към близкоизточните радикални организации. От една страна, Франция се опитва да приобщава мюсюлманите, от друга страна, си затваря очите за наркобароните и дейностите на американо-катарската политика за подкрепа на политическия ислям чрез джамиите, което бележи връх с убийствата в редакцията на "Шарли ебдо". Истина е, че през 1961 г. по време на войната за независимост на Алжир по парижките улици са били убити повече от 200 алжирци, а на моста "Сент Мишел" е имало надпис "Тук давим алжирците". Днес по същите улици френски граждани с алжирски акцент викаха "Аллах Акбар" и убиваха френски карикатуристи. Един вид посятият вчера вятър днес жъне буря по френската земя, но цената плащат невинни френски граждани, както и целият свят.
Това е повратна точка не само за Франция, но и за цяла Европа. Нападението бе извършено в критичен период, при непрестанно нарастване на броя на джихадистите от Европа и при засилена дейност на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Безпокойството в европейското обществено мнение вече бе налице. Но опасността от засилване на расизма, от засилване на гласовете на националистическите партии не само е реална, но и вещае нов връх в омразата към чужденците. Увеличават се организациите за борба с исляма, което неминуемо ще отчужди мюсюлманите от французите и ще радикализира Европа. Опасенията на турските коментатори са, че тези процеси няма да отминат и Турция. Предполага се, че въпросът с турските визи за страните от ЕС няма да бъде решен в очакваните срокове и "тук ги стяга чепикът" нашите съседи. При такива трагични събития е нужно време, за да се отсеят подозрения, да се изяснят причините, да се намери правилният изход, като се запази онова, което винаги е било гордост за Европа - европейските разбирания за ценности, права и солидарност. Поуките са за всички, дано ги прочетат правилно, независимо от гледните точки и интереси. Защото е позорно и цинично да се печелят дивиденти въз основа на убийства на човешки същества. Където и да било по света.

В различни части на света почетоха паметта на жертвите на терористичната атака в Париж

От Бахрейн до Франция ние всички сме Шарли Ебдо!

Световни лидери, част от които в конфликт, крачеха заедно на "Марша на солидарността". Дава ли ни това надежда, че проблемите имат решение?
БГНЕС