Позната картинка

Щом започне лятото, до болка познатата картинка по улиците на София се завръща - разбити прокопани улици и изгнили тръби, извадени от земята. Започнали са ремонтите, които задължително прави "Топлофикация София". И тази година не прави изключение. В момента централната част е блокирана за близо два месеца. Преди това същото щеше да стане с други четири квартала, но след протест на студентите ремонтът, който щеше да ги остави без вода, бе отложен. Стигна се дотам омбудсманът Диана Ковачева да праща специално писмо до Асоциацията на топлофикационните дружества с настояване да спрат ремонтите по време на пандемията. Аргументът бе, че за да се предпазят от заразата, хората трябва да пазят висока лична хигиена, което без топла вода е невъзможно. Но не би. 

Безспорно, рехабилитацията на топлопреносната мрежа е необходима, защото тя е достатъчно амортизирана. Усещането обаче е, че този процес се осъществява хаотично. Сега оправданията на "Топлофикация София" са, че има едни европейски пари, които трябва да се изхарчат, за да не бъдат загубени. За сигурността на потребителите изобщо не става дума. Те някак свикнаха, че през лятото задължително им спират топлата вода, и се примираха. А в страните, с които уж се сравняваме, подобно понятие като "рехабилитация" не съществува.

По правило парите за тези ремонти влизат в перото за инвестиционни разходи. А тези разходи са сред основните аргументи на топлофикационните дружества, когато искат от КЕВР парното и топлата вода да поскъпнат. И там вече следата се губи. Кой колко иска, кой колко дава - никой не може да разбере. Примери и от това лято колкото щеш. Въпреки колосалното поевтиняване на основното гориво - природния газ, топлофикациите предлагаха няколко пъти умопомрачително високи цени за следващия сезон. Логично те не минаха, но усещането, че ни цакат все с една и съща картинка, остава.