Позволена бзотговорност

Когато се случи едно трагично събитие, което отнема човешки животи, първото нещо е да се задействат институциите, призвани да спасяват хората. Ето това се случи след наводнението, което отнесе едно българско село. Не се случи обаче да се задействат институциите така, както би трябвало да бъде. Защо? Защото сегашното държавно ръководство на България няма никаква мисъл как да го осъществи - спасяването на българина, на българския гражданин, на обикновения човек, когато изпадне в беда.
Като се скъса стената на язовир "Иваново", всички се чудеха как да докажат, че не са собственици на този водоем. Изведнъж се видя, че най-големият Хитър Петър е сегашният министър на отбраната Аню Ангелов. Той излезе по няколко телевизии и радиопредавания, за да твърди, че Министерството на отбраната няма собственост около водоема. Оказа се обаче, че този министър лъже, и то много грубо. Съществуват документи, според които във водоема е извършвано обучение на военни специалисти. Значи там са се тренирали водолази. Там са минавали военни машини под водата. Може би има и други неща, които засега не ги знаем. Нека военният министър да каже по документи какво се е правило в този язовир.
Много е лесно да си живееш спокойно, когато си някакъв голям началник, като например зам.-шеф на Генщаба, какъвто беше Аню Ангелов. Да посещаваш военните полигони, да използваш техния статут като затворена територия, във водоемите да ловиш риба, в горите да береш гъби и да отстрелваш животни. Но много е трудно после да отговаряш за това. Не защото си нарушил някакви закони, а защото си безхаберен за възможните рискове при експлоатацията на всички тези обекти.
Отговорността на общината и на областта за скъсването на язовирната стена е една, отговорността на военното министерство за същата беда е друга. Не защото не се знае чия е собствеността на огромния имот, а защото потърпевшите, чиито къщи се сринаха, не знаят от кого да чакат обезщетение.
Тук между другото си струва да кажем едно изречение за това, че на българския народ му липсва застрахователна култура. Защо, когато държавата ни налага да си застраховаме колите, ние ги застраховаме? А защо, когато трябва да си застраховаме къщите, без никой да ни задължава, ние не го правим? Вероятно защото с продрания си джоб българинът, хеле пък жителят на някое малко село, обедняло до последната чергичка, гледа да си спести поредния харч.  
Управляващите много лесно обвиняват другиго за лошото, което ни се случва. Много по-трудно им е сами да поемат отговорност за това как да са ни подредили живота. Защото когато те са безхаберни, черпейки с шепи високите държавни заплати, ние пък трябва да сме кахърни да бъдат уличени виновниците. Защо държавните босове не са спазили собствените си наредби до края на 2011 г. да обходят всичките си язовири и да изпишат в паспорт какво е състоянието им. Ето сега пред нас е поредният пример, когато никой държавен служител няма да поеме отговорността за случилото се. Защото така сме им позволили.