Прагът на бедност

Владимир Козловски

Най-много сред руските бедняци са хората на трудоспособна възраст с деца. Пенсионерите са малко. Почти няма самотници - на практика всички живеят с роднините си. И само две пети от бедните семейства нямат деца.
Такъв портрет на нашата бедност "рисува" изследването на Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС). Тук трябва да уточним, че в руското законодателство няма такова понятие, като "бедност". Има малоимотни, чийто доход е под жизнения минимум, сега това са 6385 рубли месечно (158 евро - бел. ред.). Социолозите продължават да спорят кого в страната ни трябва да смятаме за беден, а това означава и кого да подпомогне държавата. Своята гледна точка пред "Российская газета" изразиха експертът от РАНХиГС Светлана Мисихина и генералният директор на Общоруския център за изучаване на жизненото равнище Вячеслав Бобков.
- Светлана Генадиевна, в нашумелия неотдавна доклад "Сбогом, нищета", чийто съавтор сте вие, се твърди, че в Русия днес не са останали хора, които живеят в крайна нужда. Вие самата вярвате ли в това?
- Според една от предлаганите от Световната банка методики делът на бедните в Русия на практика е равен на нула, тъй като за такива се смятат само тези, чийто доход е под 2 долара на ден. Такива у нас на практика няма.
- А нима в Русия вече няма например бездомници, клошари?
- Това е само една от възможните оценки, която показва, че в сравнение с другите развиващи се страни в Русия на практика не са останали хора, които живеят извън границите на стандартите за оцеляване. Разбира се, тя не изключва наличието на бездомни, нерегистрирани имигранти и отделни хора, които са се оказали в много трудна жизнена ситуация. Но те не се отчитат в оценките за бедност.
- Да, но 2 долара са приблизително 63 рубли дневно, малко повече от 1,8 хил. на месец. Не е ли прекалено ниска летвата? И колко бедни има у нас според американската методика, където "границата" е 15 долара на ден?
- Чертата не бедността на ниво 2 долара на ден е разработена за международни съпоставяния в развиващите се страни, защото там има ниски стандарти на жизненото равнище за широките слоеве на населението. Тъй като в САЩ стандартът е по-висок, чертата на бедността е с по-висок стандарт. В потребителската кошница за бедни в САЩ влизат дори сладоледът, беконът, повече зеленчуци, плодове и продукти, богати на белтъчини. Ако използваме американските стандарти, в Русия бедните ще са близо 30 процента.
- Тогава как да разберем кой в Русия е беден? Още повече, че в изследването се казва, че нашите малоимотни разполагат със собствено жилище, автомобили, телевизори, хладилници и мобилни телефони, а домашните котки се хранят за почти 2 долара на ден?
- Наличието в домакинството на хладилник или телевизор не говори за нищо, тъй като и едното, и другото е включено в жизнения минимум. Ако обаче в домакинството има автомобил или плазмен телевизор, то със сигурност не е крайно нуждаещо се.
- Бедните (т. е. малоимотните - заб. ред.) в Русия са близо 13 процента от населението, това обаче не са онези от началото на 90-те години. Те се хранят с повече хранителни продукти. И ако по потреблението на белтъчини руските бедни все още изостават от стандартите на Световната здравна организация, то енергийната ценност на тяхното потребление вече отговаря на тези стандарти. 40 на сто от нашите бедни дори имат персонални компютри, а една трета - автомобили. Как ви се струва това, г-н Бобков?
- Наистина през периода 2000-2008 г., когато икономиката ни беше във възход, бедността, изчислявана по официалния жизнен минимум, намаля от 29 до приблизително 12,5 процента. Самият жизнен минимум в страната ни обаче дава малко основания да твърдим, че изобщо нямаме крайно нуждаещи се хора. Освен това не бива да пренебрегваме жилищната бедност, чиито мащаби са по-високи от бедността по доходи.
Според нашите оценки, приблизително 8% от населението в момента са с доходи под жизнения минимум и които живеят на площ по-малка от 18 кв. м на човек. Това означава, че приблизително 11-12 милиона души са крайно нуждаещи се.
Вторият голям и не по-малко тежък проблем е бързият и продължаващ ръст на икономическото неравенство в страната ни. То се увеличава, въпреки намаляване на нивото на бедността по време на икономически ръст. Това означава, че допълнителните ресурси все повече се преразпределят към богатите слоеве от населението. Докато бедността по доходи през този период е намаляла приблизително с 2,3 пъти, неравенството се е увеличило с близо 7 процента. То е по-голямо, отколкото в САЩ, с близо 11% и отколкото в Германия - 1,4 пъти. А в същото време БВП на глава от населението в страната ни е 3,5-5 пъти по-нисък, отколкото в тези страни.