Правителствената трупа

Настоящият кабинет изглежда се чувства най-добре при различни бедствия и аварии. Тогава е във вихъра си. Управленските кадри започват да реагират. Викат първо медиите, които само това чакат. Слагат защитни жилетки. Нахлупват каски. Обуват ботуши. Обличат якета. Качват се на БТР-и и хеликоптери. И шоуто започва. Електоратът наблюдава нещо като пътуващ цирк.
По всичко личи, че скучната рутинна работа на висшите администратори не им е в амплоато, не ги задоволява. Още повече че каквито и решения да вземат, каквито и законопроекти да предложат, неизменно след месец-два им се налага да ги отменят заради неизменно възникващите протести на групи граждани и цели съсловия. Между другото министрите биха постъпили твърде рационално, ако в последния момент решаваха да направят точно обратното на това, което първоначално са си намислили. Така в огромна част от случаите биха налучкали верните действия и решения. Но това само в скоби.
Да се върна на основната си мисъл. Очевидно, че само в бедствията, катострофите, ексцесиите и екстремните ситуации правителствената трупа плува в свои води. Тук не се искат уморителни анализи, стратегии, експертни умения, мениджърски опит и тежка мисловна дейност. Напротив, всичко се развива в реално време, а камерите и микрофоните край тях ги ободряват и настървяват.
Това, че премиерът и вътрешният министър посетиха мястото на трагедията в Сарафово, е нормално, дори задължително. Но оттам нататък височайшето нашествие на министри стана страшно.
"Горда съм, че съм министър на здравеопазването в този момент!", заяви патетично г-жа Атанасова от Бургас, задъхвайки се от вълнение в първите часове след терористичния атентат срещу израелските туристи. Само допреди 3 месеца бившата юристконсултка на русенската болница не бе и сънувала, че някога може да заеме такъв пост. Но ето, че сега е на авансцената и играе ли, играе... А с каква всъщност задача тя е на мястото на атентата? Не е ясно. Хайде, за шефа на Военномедицинска академия ген. Тонев разбираме. И с министърката и без министърката медицинските екипи щяха да направят каквото трябваше и каквото можеха. Но явно в художествения сценарий пише друго.
Какво правеше министърът на икономиката Делян Добрев сред пушеците на летището? Ходел по хотелите да търси психолози за пострадалите туристи! Това ли е работата на един икономически министър? А може би изчислява на коляно загубите на туристическия бранш и убеждава израелските летовници да не си тръгват? Тя цялата ни икономика колабира, заливат ни фалити от всички страни и във всички сектори, а министърът си дигнал чукалата и се мотае по хотели и летища. Но сценарият е неумолим.
Какво правеше финансовият министър в Бургас? Изчисляваше финансовите загуби? Какво общо имаше атентатът с държавния бюджет, за който отговоря Дянков? Нищо. Но и той направи няколко кръгчета пред репортерите в Сарафово и Бургас, после отлетя с правителствения хеликоптер да гастролира в Белоградчик, където ГЕРБ на живот и смърт трябваше да спечели повторните избори за общински съветници, след като ги загуби в Кюстендил и Съединение. И той с неотразимия си американски чар трябваше да удари едно рамо.
Какво правеше президентът Плевнелиев в Бургас? Казват, че се явявал нещо като преводач там, понеже само той знаел английски и превеждал на другите си колеги от висшия етаж на властта. 
В крайна сметка стълпотворението на ръководни кадри в Бургас доведе до това, че прескачайки се един друг, те започнаха да дават противоречиви, а често и взаимноизключаващи се информации на преследващите ги репортери. Просто ръсеха версии като семки от чувал. Нервите на разследващите от МОСАД, ЦРУ и другите специални служби не издържаха и в събота те забраниха да се дава каквото и да е информация по разследването. Експерт по международна сигурност буквално заяви: "Не трябва цялото държавно ръководство на България да е в Сарафово, защото пречат на разследването".
Министрите с неудоволствие се изнесоха от Бургас. Няма страшно, следващото бедствие ги очаква.