
Снимка БТА
Правителството няма да увеличава данъци и осигуровки
Премиерът определи като фантасмагория идеята на Симеон Дянков за вдигане на ДДС
/ брой: 164
Правителството няма намерение да увеличава данъчно-осигурителната тежест. Това заяви в Бургас министър-председателят Росен Желязков в отговор на въпрос за повишаване на данъците и най-вече за вдигане на ДДС. Ден по-рано председателят на фискалния съвет и бивш финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков лансира подобна идея.
"Гледайте кой го казва и съдете дали новината не е фантасмагория. Правителството, ако е имало намерение да увеличава данъчно-осигурителната тежест, щеше да го заяви ясно и категорично. А това се заявява първо с актове на кабинета, второ с комуникация от страна на кабинета, където са предложенията към законодателя, и със закона за бюджета за следващата година", коментира Росен Желязков. Той допълни, че с нито един от тези компоненти или теми правителството не се е ангажирало с позиция, че има намерение или че се готви да го направи. Това обаче не означава, че правителството няма да се стреми към финансова дисциплина и към нормално обвързване на приходите и разходите със стремеж към по-балансиран бюджет, отбеляза премиерът.
Като "абсолютно фалшива" новина той определи, че с въвеждането на еврото се покачват цените. Според него покачването на цените следва естествени икономически процеси и те са свързани с изпреварващия темп основно на доходите пред ръста на икономиката.
"Затова и имаме голямо предизвикателство по отношение на подготовката на бюджета за 2026 г. Обвързването на голяма част от доходите, и не на последно място на тези в публичния сектор, с минималната и договорената работна заплата, ще доведе до огромен ръст на разходите по отношение на подготовката на бюджета. А това от своя страна се явява и основен генератор за инфлация", обясни Желязков.
Премиерът смята, че е важно да се изгради симбиоза между ръст на икономиката, доходи и разходи, които имат обща целенасоченост - икономиката да работи по-добре.
"Затова и упреците, които ни отправят за дълга, който сме поели в рамките на лимита за дълга по бюджета за 2025 г., всъщност са неоснователни. Защото голяма част от тези средства ще отиват в икономиката. Няма да отидат за заплащане, за социални разходи и за доходи", обясни Желязков.
"Ние няма да си позволим и за 2026 година да наливаме в системата средства от дълг за доходи. Тези пари ще бъдат в икономиката - за публични разходи, свързани с инфраструктура, свързани с развитието на енергетиката, свързани с развитието на общините", допълни той.
Премиерът се спря и на "още една опорна точка", която по думите му трябва да бъде разсеяна - че Българската народна банка е премахнала лимита от 5 милиона лева за ББР. "Няма такова нещо. Има лимит от 5 милиона за заеми от физически и юридически лица. А основно инвестициите ще бъдат в полза на общини и на държавни институции", заяви Желязков.
Димитър Радев:
Усещането за поскъпване може да ерозира доверието, трябва строг контрол
България вече премина етапа на политическите декларации по отношение на присъединяването към еврозоната. Сега централна роля заемат практическите действия, заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на откриването на националната информационна кампания за въвеждането на еврото.
Радев подчерта, че истинската мярка за успеха на еврото са ползите за гражданите - повече стабилност и сигурност, защитени спестявания, по-прозрачни кредити и по-добра покупателна способност. Разбираемо е, че хората имат въпроси. Затова правителството вече прилага мерки, включително строг надзор върху цените и активна информационна кампания, подчерта Радев.
"Дори когато статистиката показва стабилност, усещането за поскъпване може да ерозира доверието. Решението е строг контрол, честен диалог и навременна информация. Членството в еврозоната е национален проект, който изисква последователност и съгласие по ключови въпроси", добави още Димитър Радев. Той увери, че централната банка и банковата система са напълно подготвени за въвеждането на еврото. Логистиката върви по план, започнало е отсичането на българските евромонети, а търговските банки работят в тясна координация с БНБ.