Правителството погази международни норми

Милко БОЯДЖИЕВ, председател

Пореден случай на погазване от българското правителство на международни норми е неправомерното и преднамерено екстрадиране в Турция през октомври т.г. на 7-те бегълци от режима на президента Ердоган в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, който постановява: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко, или унизително отношение, или наказание". По смисъла на тази разпоредба решението за екстрадиране представлява нарушаване на чл. 3 от конвенцията поради последствията, които могат да се очакват в страната, където са екстрадирани. А всяко нарушение на международното право е престъпление. Едва ли има запознат с политическото положение в Турция, който да не разбира какво може да очаква екстрадираните от българското правителство по молба на турските власти бегълци!
Според становището на Международния съд по правата на човека по делото "Соуринг срещу Великобритания" (1989), решението на дадена държава - страна по конвенцията, да екстрадира беглец може да породи проблем и да възбуди отговорността на тази държава по силата на конвенцията в случаите, когато съществуват сериозни основания да се смята, че лицето, ако бъде предадено на държавата молител, би било застрашено от реална опасност да бъде подложено на изтезания или нечовешко, или унизително отношение, или наказание. Този принцип се потвърждава от решенията и практиката, без съдът непременно да прави заключение за извършено нарушение на конвенцията, и е прилаган към случаи на екстрадиране - в решенията "Круз Варас срещу Швеция" (20 март 1991 г.), "HLR срещу Франция" (23 април 1997 г.), "Ал-Адсани срещу Великобритания" (21 ноември 2001 г.).
Премахването на нечовешкото и унизителното отношение е една от главните цели, които си е поставила световната общност с оглед запазване  на човешкото достойнство, изразено в чл. 5 на Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 7 от Пакта за граждански и политически права и други международни инструменти, чието нарушаване  се счита за престъпление.
Актът на българското правителство за екстрадиране на бегълци, чиито права, живот и човешко достойнство са сериозно заплашени в Турция от ислямския режим на Ердоган, може да се счита за престъпление. Българската държава е заплашена не само с финансови санкции за преднамерено погазване на международни правни норми, които подлежат на заплащане от всички български граждани. Не по-малко значимо е моралното падение на нашето правителство, ако действията му срещат обществена подкрепа или безразличие към провежданата от него политика на подчинение на страната на имперските османистки стремежи в синтез с ислямските домогвания за подчиняване на целия съвременен свят на повелите на шeриатската религиозна доктрина. Новото завладяване на България е първата стратегическа предпоставка в прокламираната от настоящите неоосманистски управници цел.