Правосъдие по турски

Юсуф Канлъ,
"Хюриет Дейли Нюз"

Турция е ужасена от това, че вижда как заподозрените от известната терористична организация "Хизбула" излизат от затворите в Диарбекир и Истанбул в мрака на нощта, за да бъдат посрещнати от тълпа радикални ислямистки поддръжници. Не само заподозрените в организирането на убийството на десетки лидери на организацията "Хизбула", но и някои важни фигури от сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК) и от други въоръжени терористични групировки бяха освободени от затворите от началото на тази година.
"В затвора се намират журналисти, писатели и преподаватели, а убийците излязоха на свобода", оплака се пред медиите ядосан адвокат на журналист, който вече две години е зад решетките. Същевременно турският министър на правосъдието Садуллах Ергин се опита да прехвърли топката и вината върху Върховния касационен съд, който не информира за случаите на заподозрените, които би следвало да бъдат освободени въз основа на наложените "ограничения" за максималния престой в ареста на все още неполучилите окончателна присъда заподозрени.
Проблемът е свързан с извършената през 2005 г. поправка в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Един член от НПК - този, който се отнася до максималното времетраене на ареста на заподозрените за углавни престъпления и за "престъпления срещу държавата", не се изпълнява като останалите членове в кодекса. Първоначално изпълнението му бе отложено за 2008 г., а след това за края на 2010 г. Следователно "кризата", пред която днес е изправена държавата, е нещо, което е било известно предварително и е отменяно два пъти и въпреки това не са били предприети мерки, за да се избегне тази ужасяваща ситуация.
Както бе многократно подчертавано в тази рубрика и къде ли не, в тази държава съществува спешна необходимост от реализиране на реформи в сферата на правосъдието. Реформите в тази сфера, от които има нужда обаче, не са тези да се опитоми съдийският апарат, а по-скоро да се ускорят процесите в правосъдната система и да се приключи с неизменното оплакване, че "закъснялото правосъдие е най-голямата несправедливост". Правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) има свой собствен план на действие. Вместо да направи опит да облекчи правосъдната система с реализирането на всестранни съдебни реформи, с последното конституционно деформиране то се опита да опитоми съдийството (макар че трябва да призная - извън членовете, отнасящи се до висшите магистрати, то съдържа революционни реформи, които заслужават аплодисменти).
През последните години съдии, прокурори, адвокати и на практика всички интелигентни хора изискваха от правителството да предприеме някои спешни мерки като тези да увеличи броя на отделенията във Върховния касационен съд, да установи касационни съдилища в провинцията (които да играят междинна роля между обикновените съдилища и Върховния касационен съд и да улесняват съдебния процес) и да се справи със структурния недостиг на правосъдната система чрез набиране на нови съдии и прокурори и чрез създаване на нови съдилища.
Правителството обаче предпочете да се концентрира върху изграждането на нови съдебни палати. Защото е време за показност, нали така?
Наистина сега изглежда парадоскално да видиш хората, ужасени от освобождаването на някои заподозрени от затвора, въпреки че става въпрос за лидери на организацията "Хизбула", защото след като са прекарали над 10 години в затвора, делата срещу тях не успяха да бъдат финализирани и не бе произнесена присъда.
Независимо от това кои са те, как се казват или каква им е професията, нормално ли е да държиш някого зад решетките в течение на повече от 10 години, без този човек да е получил присъда? Ако съдът реши, че те са невинни, как може да бъде компенсиран периодът, който тези хора са излежали в затвора?
Сега правосъдният министър и правителството се събудиха от дълбокия си сън и започнаха да говорят: "Ако е необходимо, ще направим нов закон и ще се отървем от аномалиите." Наистина Турция трябва да се освободи от тази аномалия, но нека първо да опишем каква е аномалията. Дали тя е съответният член в НПК, или се крие в бавния съдебен процес?
Внасянето на поправка в НПК не би трябвало да представлява проблем за правителството на ПСР и удобното му мнозинство в парламента, с което може да прокара всичко, което смята за необходимо. Увеличаването на максималния престой в ареста на пет години за заподозрените за различни престъпления и на десет за онези, които са обвинени в терористична дейност или престъпления срещу държавата, ще създаде предпоставки за още по-голяма несправедливост. Периодът от 10 години е прекалено дълъг, ако се има предвид, че заподозреният може да се окаже невинен и да не получи присъда. Тогава е ясно какво трябва да се направи: да се реализира всестранна съдебна реформа, за да се улесни правосъдието и да се ускори съдебният процес.
Да се надяваме, че травмата, която бе нанесена след освобождаването на лидерите на организацията "Хизбула", ще ни помогне да освободим тази държава от един мъчителен проблем.