Празник на гнева

Преди повече от половин век един от най-добрите поети на България, пламенният глас на новите времена, буйният дух и стихия Пеньо Пенев в стихотворението "Заводът" гръмогласно обяви: "Диша, боботи - работи/ всеки ден, всеки час/ младият завод на живота,/в служба на нас".
Това е стихотворение на проповедник на светлото бъдеще. На човекът, събудил се в свят, който е негов и работи за него. Тази светла вяра е магическата сплав, която прави от стихотворенията му реална политическа сила и днес. Защото този свят беше възможен някъде там в различния крачол на времето...
Именно на 1 май всяка година си давам сметка от къде идва яростта на политическите шмекери и телефонни мошеници към миналото. В това минало е останала идеята за труда като радост, като съзидателна национална сила, която служи на всички, а не на една олигархична каста и която задушава надеждата, че промяна ще има.
Пеньо Пенев е нашият прозорец към онези времена в които трудът беше повод за празник, а не както днес - ден за гняв и равносметка, че ни прецакаха. Защото България е на опашката на всички възможни икономически класации, а трудещите се днес са затворени в усмирителната риза на ниските доходи, безкрайното напрежения и вечната несигурност. Но изход от това със сигурност има. Има, защото никой не може да убие надеждата, както не успяха да погребат Пеньо Пенев.
Честит празник на всички мечтатели! Честит празник на вечната борба за благополучен и достоен живот.