30 Май 2020събота00:20 ч.

Празници на Мелпомена в Русе

Букурещки актьори впечатлиха публиката с майсторска игра

/ брой: 151

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1490

Втората русенска театрална работилница събра театрали от България, Румъния и Германия. Идеята на домакините от дунавската ни столица бе на тези празнични срещи да се програмират и реализират съвместни проекти. Но тази година това така и не се случи. "Работилницата" замести добрия и вече с традиции есенен дунавски театрален фестивал (с много и интересни спектакли от крайдунавските страни и Балканите), като предложи на публиката само четири представления. Получи се така, че откриването беше с новата българска пиеса "Медея - майка ми" от Иван Добчев и Стефан Иванов (реж. Маргарита Младенова), по документален материал, вдъхновена от трагедията на Еврипид, и завърши със самата "Медея" (реж. Петър Денчев), макар и дописана (може би излишно) с текстове от Жан Ануи, Теодор Драйер и Йосиф Бродски. За тези две, доста претенциозни, постановки се говори и писа немалко, затова няма да се спирам на тях. Театър, сложен като език за публиката, а и за изпълнителите, очевидно струвал немалко творчески усилия на "Сфумато" от София и на ДТ "Сава Огнянов" от Русе. Две определено авангардни постановки, реализирани повече за изява на режисьорите и за фестивали, отколкото за зрителите - една от болестите на днешния български театър.
На срещата на директорите на театрите от трите държави отново бяха обсъдени някои нови идеи - дано през следващата година те да се осъществят. Иначе организацията, рекламата и посещението бяха сравнително добри - в проявата се усети известен дух на празничност.
Без съмнение, връх в четирите представления отбеляза постановката на театър "Одеон" от Букурещ, един от водещите днес в северната ни съседка, основан преди сто години, през 1911-а, играещ в първата сграда на Националния театър, едно бижу на старата барокова театрална архитектура в Европа. Силна и голяма трупа с директор - прочутата актриса от киното и театъра Дорина Лазар, която поддържа голям и интересен репертоар - от античността до наши дни, с превес върху голямата класика. С една от най-новите си продукции - "Удържимият възход на Артуро Хи" на Бертолт Брехт, театърът показа по един наистина възхитителен начин големите си възможности, при това в една толкова трудна и сложна сценична партитура.
Написана през военната 1940 г., тя е типична гротеска, в която чрез образа на главния герой Артуро Хи и Чикаго се представят Хитлер и Третият райх през 30-те години. Тази сценична парабола (макар и играна рядко, както в Румъния, така и у нас), очевидно не е изгубила своята актуалност и днес.
Режисьорът Драгош Калгоциу, един от изтъкнатите представители от средното поколение в днешния румънски театър, е изградил строен и стегнат спектакъл, който се гледа с удоволствие. Избегнал е илюстративните моменти, декларативното и дидактичното при Брехт, решил го е в естетиката на берлинското кабаре от 30-те години. С автентична музика от епохата, с много танци и пластика, с елементи на пантомима. Осемнайсетте актьори, участващи в това рядко зрелищно представление, играят наистина виртуозно. В този кратък отзив би трябвало да бъдат споменати всички, но все пак ще отделя Йонел Михайлеску, невероятно ярък и бравурен в главната роля, Ищван Телаш като Ернесто Рома, Михай Смарандаке (Джири), Габриел Пинтилей (Дживола) и забележителната Дорина Лазар в ролята-травести на Мистър Догсбъроу.
Възторжената русенска публика, която отдавна не беше гледала театър с това изключително високо качество (за съжаление, от известно време под ръководството на активиста от ГЕРБ Орлин Дяков Русенският театър вече не е на необходимото ниво), щедро и продължително аплодира тези всеотдайни артисти-виртуози.
Вторият румънски спектакъл - на театър "Маска", също от Букурещ, бе изграден по разказа на Габриел Гарсиа Маркес "Страната, в която ангелите идват напразно". Сценарий на Ана Дана Флоря и на директора-актьор Михай Малаймаре. Решен изцяло като пантомима с автентична музика от Андите, Южна Америка, той е една поетична притча. Историята се развива в забравено от Бога латиноамериканско село, което ни напомня за романите на Маркес и картините на Фрида Кало. Един ден в него пристига ангел, който преобръща вярата и живота на неговите бедни и онеправдани жители, жертви на поредния диктаторски режим. Всъщност това е чудото, което тези хора са очаквали толкова години в атмосфера на страх, на една действителност, чието единствено мото е "хляб и зрелища" (актуално, нали?!). Реалното тук се преплита майсторски, хармонично с фантастичното (тъкмо в естетиката на Маркес и Мирча Елиаде). Смешното и трагичното вървят ръка за ръка в един балансиран и малко шумен спектакъл  - без слово, само с мимика и пластика, но за съжаление със силно звучаща и в крайна сметка монотонна музика.
Два спектакъла, които защитиха достойно високия престиж на румънския драматичен театър, смятан от чуждата критика за един от водещите в Европа.
 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 844

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 435

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1410

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 432

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ