Празнуваме Деня на влюбените с поетите на любовта

Истинско пиршество за душата със стиховете на Евтим Евтимов, Маргарита Петкова и Добромир Банев ни очаква на 12 февруари от 18,30 ч. в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". 14 февруари е денят, в който честваме любовта и виното, независимо кой какво ще предпочете като празник в личния си календар, отбелязват от ИК "Персей".
На събитието ще бъде първото официално представяне на изящния том "Крадец на обич" на незабравимия Евтим Евтимов, в който са включени най-популярните му стихове, както и последните, написани преди той да си отиде от този свят. В събитието ще участва и неговият син - поетът Венко Евтимов. Литературният критик и издател Пламен Тотев ще разкаже любопитни истории, свързани с творческия път на Евтим Евтимов, както и за работата си като съставител на "Крадец на обич".
Маргарита Петкова и Добромир Банев отново са в творчески тандем. Под форма на поетичен диалог двамата ще представят избрани стихотворения от най-новите си книги: Маргарита Петкова - "Бели нощи" и "Още бели нощи", Добромир Банев - "Всички дни ще се казват неделя", както и съвместната "Абсурдни времена". Премиерите на тези книги се превърнаха в големи литературни събития, но ако сте били възпрепятствани тогава да станете част от тях, сега имате нова възможност да се срещнете с любимите автори, посочват издателите.
Маргарита Петкова и Добромир Банев с радост ще споделят свои интересни съвместни преживявания пред публиката, както и спомени за Евтим Евтимов. Книгите (издания на "Персей") ще може да бъдат купени на място и всеки желаещ ще получи автограф от двамата автори. Входът на събитието е свободен.

Стихове на Евтим Евтимов

***

Аз всички празници на тебе дадох,
аз всички болки с тебе разделих,
аз всички пътища по теб изстрадах
и всеки стих на тебе посветих.

Аз всички удари след теб събирах -
душата ми едва не изгоря...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.


***

Изричал-неизричал думи нежни,
измамван-неизмамван от жена,
сънуваш много срещи неизбежни,
но вечната за тебе е една.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е твоя честен кръст.

И колкото да се разкъсваш строго,
накрая твоята душа призна -
жените за обичане са много,
но за разпятието е една.


РИСУНКА

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш моя нежност и вселена,
в сърцето си ще ти издигна храм.

Ще ти предложа закъснели срещи
и те ще бъдат първите за нас.
Очите ми са две венчални свещи
и още чакат сватбения час.

Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.