Предаде ли Дачич Сърбия?

Наскоро в сръбския в. "Вечерни новости" излезе интервю с премиера на Сърбия Ивица Дачич със заглавието "Предадох Сърбия, която чества поражението си". В това може би най-откровено свое интервю за последните няколко години министър-председателят на западната ни съседка и лидер на сръбските социалисти обяснява, че за него е много огорчаващ фактът, че всичко, свързано с европейската интеграция на Сърбия, се свързва с Косово, и че понастоящем Белград върви по ръба на бръснача. За Дачич подялбата на Косово си остава най-доброто решение на проблема, въпреки че това едва ли е възможно да се реализира в настоящия момент. Пътят между стаята на сръбската делегация и кабинета на Върховния представител на ЕС за външна политика и сигурност Катрин Аштън Дачич назовава недвусмислено "пътеката на смъртта". Той си спомня, че дори веднъж, вървейки по него, му се обадил сръбският президент Томислав Николич и му казал: "Недей да приемаш, а и не отхвърляй!"
    Реално погледнато, на Дачич хич не му е лесно. Хем трябва да поддържа имиджа си на вътрешнополитическата сцена в Сърбия, хем да бъде добър и сговорчив към Брюксел и да не поставя прегради на пътя на Сърбия към ЕС.
    И на децата в западната ни съседка е ясно - Косово много, много отдавна не е Сърбия. Кога се е случило това - дали през ХIХ век, когато е създадена Призренската лига, дали по времето на Втората световна война и косовските албански паравоенни формирования "Бали комбетар", които са били стожер на относително независимото Косово по това време, дали когато са избухнали студентските вълнения в Прищина през 80-те години на миналия век, дали след разрешаването на Косовската криза от пролетта и лятото на 1999 г... Има много повратни точки в отношенията между сърби и албанци, съответно между Белград и Прищина.
Именно на Ивица Дачич обаче му се пада да изпие горчивата чаша и да води едни предварително обречени преговори с Хашим Тачи. След като САЩ, Великобритания, Германия, Франция и много други отговорни фактори отдавна признаха Косово, а стратегическата цел за Сърбия остава членството й в ЕС, на Белград не му остава почти никакво пространство за лавиране. Единствено може да протака преговорите и да се опита да измъкне колкото се може повече "благинки" за сръбското малцинство в Косово.
Дали формално Сърбия ще признае най-новата европейска държава е само въпрос на време, и, разбира се, на подходяща политическа конюнктура вътре в страната. Ако Дачич сега сложи подписа си и признае независимостта на Прищина, и той, и неговата партия са обречени.
    Може ли Белград да се оттегли от преговорите с Прищина под егидата на ЕС? Разбира се, че може! Но какво следва? Следва един хаос. Хаос във финансовата сфера, която и без това едва се крепи, следва банкрут на държавата, тъй като нейните банки до една се държат от банки от ЕС, следва международна изолация и Сърбия ще гледа ЕС през "крив макарон", следва вътрешнополитически карамбол, от който единствено могат да спечелят ултранационалистите - радикали, "Двери" и прочие маргинални партийки.
    Не. Определено Дачич не е човекът, предал Сърбия и сръбските интереси. Ивица Дачич не е уцелил времето, през което да води Сърбия, и това е неговата сегашна трагедия и жизнена дилема. Самият той по произход е от Косово и едва ли би искал да ходи до родния си дом с паспорт и гранична проверка. Но за да спаси 7,5 милиона сърби и затвърди европейския път на страната си, а по този начин и оцеляването й, той ще трябва да преговаря - за бъдещето на останалите в Косово стотина хиляди сърби, за бъдещето на светините на Сръбската провославна църква в Косово, за сръбските имоти там, за всичко. Бавно, методично, стъпка по стъпка, и същевременно да държи сметка за вътрешните си конкуренти и открити неприятели. И, разбира се, да не сърди Брюксел!
    Наистина премиерството му е истинско ходене по ръба на бръснача... Не дай Боже никому...