Предания и съвременност
/ брой: 13
Боян Ангелов
Не за първи път пиша за поетични книги на акад. арх. Богоя Сапунджиев, но сега пред мен е том с негови избрани творби, онасловен "Ореолът на Панагюрище" (изд. "Богианна"). Мога категорично да заявя, че книгата основателно защитава своето заглавие, защото дори стиховете, които нямат за конкретен адресат средногорския град и жителите му, са свързани неотменимо с нейната вътрешна логика. Поетът Богоя Сапунджиев е озарил своя душевен взор със светлината на времето, в което живеят и живите, и вече отишлите си от света. Лиричният свят на поета е изпълнен с природни прелести и исторически победи, с революции и съкровени вълнения. Той не е изтъкан от паяжината на сантименталните спомени, а е жив и пренася читателя във виденията на творец, чиято дарба с лекота преминава от образа в словото и от словото - в графичния детайл. Полученото триединство на форма, слово и образ разгръща творческото вдъхновение на автора, който използва родовете изкуство за обогатяване на съвременната национална култура.
Всеки, който познава отблизо Богоя Сапунджиев, би потвърдил, че беседите с него са празник за духа. Те разширяват кръгозора ни и доказват, че животът не е само забързан ритъм и борба с противодействията. Преди всичко животът ни е вяра в приятелството и човечността. В редица от стиховете си Б. Сапунджиев утвърждава увереността, че младостта дава надежда на старостта, която намира утеха в постигнатите дела. "Ореолът на Панагюрище" е книга и за болката от прощаването с най-обичани и близки хора. Смъртта на баща и майка, гибелта на брата-герой Ралчо Сапунджиев, смъртта на другия брат - Георги, и на съпругата Стоименка са непреодолими загуби, способни да изпепелят всяко човешко сърце. Ала творецът се отличава от обикновения човек със способността си да създава от мъката прекрасно творчество.
Сред запомнящите се образи в книгата е и величието на средногорския връх Бунай, който има особено място в панагюрския ландшафт - не само с висотата си, но и с преданията, които се спускат към човешките души като пролетна река. Всичко това превръща "Ореолът на Панагюрище" в искрено и честно преклонение пред средногорския край, пред историята и жителите му.