27 Май 2020сряда01:51 ч.

Стефан Богданов и Антон Югов

Черно на бяло

Предаване на БНТ 1 лъха на грандиозен фалшификат

/ брой: 239

автор:Христо Георгиев

visibility 7785

Предаването на БНТ 1 от новия сезон на поредицата "Отворени досиета" преди 4 дни вместо състрадание взе да предизвиква хихикане. Защото,  вероятно за да повдигне доста ниското му ниво, в него се включи не друг, а генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, за да охули яростно комунизма под ръка с бившия си съкилийник Асен Апостолов. Такова чудо не беше се случвало с генералните директори на обществената БНТ, чиято мисия, според сайта й, е "да запази отговорността за изграждане на обществен интегритет и плурализъм...".

Но, докато чакаме, поне в името на елементарното човешко съпричастие, поредица на БНТ и за репресиите и хилядите убийства (1923-1944 г.), искам да обърна внимание на друго, с не по-малко проблеми, предаване. 

Преди две години прочетох за пръв път "мемоарната" книга "Две смърти няма, а без една не може" на видния комунист, участник в антифашистката съпротива и шеф на контраразузнаването във втората половина на 40-те години Стефан Богданов. Слагам в кавички мемоарната, защото колкото повече страници прелиствах, толкова по-силно усещах неприятна миризма. Миришеше.

Всичко щеше да е наред, ако беше сложено каквото и да е друго жанрово определение на книгата, например повест или роман по спомени и документи, а не категоричното спомени. 

Повод пак да я разлистя сега стана излъчeното наскоро поредно отворено досие "Стефан Богданов. Признанията на един комунист". В заливащата ни отвсякъде реклама се изявиха и режисьорът му Димитър Коцев-Шошо, и сценаристът, добре познатият ни Христо Христов. Ако някой отговорен човек от телевизията беше прочел поне предговора на книгата, може би нямаше да се стигне до тоя филм, който компрометира преди всичко нея. С това БНТ се превръща в съучастник във фалшификацията.

Още при първия ми прочит на толкова интересните спомени, въпреки че почти всичко в тях на външен вид е издокарано и звучи до немай къде правдиво и убедително, ме разтресоха доста съмнения около тяхната достоверност. Ето защо. 

Почти няма правило за публикуване на архивни материали, което да е спазено в тази книга. А това подсказва, че е вероятно доста нещо в спомените да е преправено и цензурирано. Който прочете внимателно предговора на Ангел Николов, ще се убеди в това. Не можах да намеря нещо повече за този автор, но от текста му се разбира, че и той е бил редактор, че и нещо повече. Ето какво, според откровението му, е направено с първоначалния текст: извършена е реставрационна работа, свързани са в единно цяло различни повтарящи се, но същевременно допълващи се по отношение на детайлите варианти на спомените на Богданов, апликирани са в тях допълненията на автора за важни събития и факти, писани на отделни листове и бележки, включени са фрагменти с мемоарен характер от писма и изложения, включени са по същия начин и части от магнетофонни записи на негови разкази и за капак на всичко е направена литературна обработка на получения по този начин цялостен ръкопис. И не друг, а самият господин Николов заключава, че "оставените ни (мемоари - б.а.) от Стефан Богданов не са гарантирани от субективизъм, пристрастия и неточности..." И още нещо от предговора: "Фактите в тези многовариантни записки се преплитат и допълват, но и опровергават." 

Целият този миш-маш според правилата за подготовка и използване на архивни документи е недопустим. Още повече, че на нито едно място не е посочено по съответния строго определен начин какво точно се е вършило, какво е махнато и какво прибавено - нещо, което е задължително и е разработено най-подробно в свитъците на Методическия кодекс на Държавната агенция "Архиви". А специалност "архивистика" се преподава в пет университета у нас. Доста се изненадах, че книгата в пълен обем е качена в сайта на... Нов български университет, с една доста неграмотна рекламна уводна бележка. В НБУ няма такава специалност, но пък има обилни "архивни" четива по антикомунизъм.

Как е възможно да се издаде мемоарна книга от починал автор, без в нея да бъде отбелязано кой или кои са съставителите й, кой е извършил литературната й обработка, къде точно и от кого е извършена интервенция в текстовете, по какъв начин и кои изречения от магнетофонните записи са прибавени, неща все недопустими.

Тези толкова съществени промени в първоначалния текст е било задължително да се посочват по съответния начин. Но това не е направено. Някъде е слаган знак (...), но за какво - не е обяснено, дали за съкратен по разни причини текст, дали защото не е разчетен, дали защото е повторение, или пък не се е харесал на някого... В предговора е написано още нещо, което звучи като бягане от отговорност: "Вероятно, ако беше доживял до наши дни, Стефан Богданов би извършил необходимото прецизиране на фактите, а може би би коригирал някои свои становища."

И съвсем не на последно място възниква друг основен въпрос - къде и у кого се намират оригиналите, въз основата на които е подготвен ръкописът - в личен или обществен архив? И такава информация липсва на страниците на книгата, а то е също задължително. Аз лично искам да се убедя, че миризмата, която се носи от спомените, върху които е стъпил и филмът на дуета Христов - Шошо, не е моя обонятелна халюцинация. И един въпрос към сценариста и режисьора - защо вие двамцата нито дума не обелихте по какъв начин е сътворен основният ви източник? Нямаше да е лошо и оригинални факсимилета да се видят, нали господин Шошо. Не сте ги искали, или не са ви ги дали? Или си е най-обикновена цензура? 

Все пак, едно факсимиле се мярка, публикувано е на 15 май 2014 г. от Христов под заглавието  "Неопровержимо свидетелство за дългата ръка на Москва в България и чистките на БКП след 9 септември 1944 г." Журналистът Христов се прехласва: "На desebg.com публикувам уникален документ. Това е оригиналното изложение на члена на БКП от 1927 г., съветски агент и първи началник на контраразузнаването Стефан Богданов до първия партиен и държавен ръководител Вълко Червенков, съветския посланик в София и Политбюро на ЦК на БКП". 

Какво да му кажем на господин откривателя на документ за съветска намеса в България, освен едно: "Ах, Колумб!"

Факсимилето не успях да разчета, защото е много нечетливо, но защо ли и г-н Христов не ни е предоставил текста му? И той ли не го е разчел? Финалът му, който се чете по-добре, е във възхвала на БКП, СССР, Сталин в стил "Да живей!" Подобни завършеци на писмата му до отговорните за съдбата му негови другари, публикувани в спомените му, ги е хванала липсата, нито един няма! Пак се размириса. Това не е възможно, според мен...

Изпълнен съм със съмнения и дали "по-лютивички" изречения не са пришивани в оригиналния текст, макар авторът на предговора да се кълне, че "никъде не е променен дори и в най-малка степен смисълът на казаното или написаното от Стефан Богданов." Забележете, смисъла, а не самото казано или написано! Веднъж включих в "Черно на бяло" пасаж от спомените на Стефан Богданов (https://duma.bg/palach-spasyava-predsmartnite-stihove-na-vaptsarov-n166936?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2884), но докато не се предоставят за обществено ползване всички оригинали, ще се въздържа да го правя повече.

Тежко изтезавани са по онова време и други видни комунисти. Те са критикували остро върхушката на БКП за курса й за развитие на социалистическа България, но нито един от тях не е подложил на съмнение, камо ли да отрече, самия идеал - комунистическия. Дали някои текстове Стефан Богданов сам е сътворил, или някой му е помогнал посмъртно, особено в приложението към спомените му "Кратки бележки от моя живот"? (Било поместено в този му вид по настояване на сина му Владимир Богданов.) 

Някои потомчета твърдят, че дедите им не били комунисти. Конюнктура, какво да ги правиш! Но да изкараш предците си антикомунисти, това си е за аплодисменти. Целта всъщност е доста прозрачна и простичка - такъв голям комунист като Стефан Богданов се е отрекъл от идеала, хайде днес всички по неговите стъпки! 

(И още един "неудобен" момент. След излизането си от затвора и реабилитацията си, Богданов заема важни постове. Търговски аташе е от 1965 до 1969 г. в Швейцария, нещо, което говори, че партията му е имала пълно доверие.)

Струва ми се, че известният автор на фалшиви документи  срещу БКП от 20-те години на миналия век Сергей Михайлович Дружиловски, (виж повече за него в " Атентатът 25-а. Денят, в който се отвориха портите адови", Велислава Дърева, 2019 г.) би завидял на днешните си български следовници и би плеснал ръце: "Аферим"! Защото да фалшифицираш документ е едно, но да го направиш с цяла книга, пък и документален филм по нея да сътвориш, би било непостижимо и за Дружиловски.

Из документалния филм на БНТ 1 "Стефан Богданов. Признанията на един комунист"

Петър Богданов, син на Стефан Богданов:

Ленинските принципи, ами ленинските принципи са наръчник за убийство... Аз тогава почнах да разбирам, че тая система, която е, аз я виждах колко е пагубна, всъщност тя е криминална...

Той (Стефан Богданов - б.а.) все искаше да го възстановят в партията, както казва той, отвътре промените да стават. И той беше голям привърженик на Дубчек и на чешките комунисти...

Разбрах, че в тая страна аз не мога  да живея, защото ако си кажа това, което мисля, щяха да ме затворят. И в 73-а година аз казах тук и на майка ми, и на баща ми, че ще бягам. И майка ми се разплака и аз казах: "Мамо, виж сега какво. Вие това сам[и] сте го направили. Вие сега чорбата, която сте забъркали, сами да си я изядете. Аз съм дотука." Въпреки че бях много обезпечен в България, и баща ми и пари, и кола, всичко имаше, аз бях решил сам да си живея и да си изкарвам хляба с мойте ръце, а да не се занимавам да бъда на раменете на някакви комунистически придобивки...

Когато той реши да прекъсне вече връзката с партията и като го изключиха, аз му казах: "Най-после си там, където трябва да бъдеш - вън от тази терористическа организация. Непрекъснато от 56-та година до края на живота си той винаги пишеше мемоари, книги написа, едни мемоари, които той изнесе в Швейцария при един много добър негов приятел, защото той знаеше, че те ще му ги хванат при обиск. Баща ми Стефан Богданов написва в Швейцария през 85-а година, два месеца преди да умре, една обобщателн[а] глава (Приложението "Кратки бележки от моя живот - б.а.) за целия негов живот като комунист. "Чувствам, че целия си съзнателен живот, от детството до старостта си, съм жертвувал за една порочна идеология, която противоречи в практиката си на основните права на човека и на свободния дух в човешкото общество, винаги маскирана с демократични фрази, а по същество - едно брутално насилие върху човешката личност и световния прогрес, или както заключва едно вицово определение на социализма - това е победа на "прогресивните" сили над здравия разум... Аз съм наново преследван и унижаван за тоя мой поврат в политическите си разбирания, но две смърти няма, а без една не може!"

...В края на живота си разбира и се отрича от, което му е било най-святото. Той е бил всъщност един фанатичен комунист, който се отрича от религията си, от комунистическата религия. Това е нещо, което много рядко се случва, все едно, представи си някой свещеник, стане на 76 години и каже "разбрах, че няма бог..."

Из предговора на Ангел Николов към "Спомените на Стефан Богданов" 

Те са писани нееднократно. И то не само поради желание на автора да ги допълни, осмисли и разшири. Просто много неща от живота му се стичат така, че се налага да ги започва н[е]веднъж отначало. Но нито един от ръкописите му не възниква на пусто място...

При извършения от Държавна сигурност обиск, наред с множество книги, лични писма, изложения и документи е конфискуван и първият вариант на спомените му, озаглавени "Една съдба". Авторът е принуден да пише всичко отначало. За щастие копия от първия вариант все пак се запазват. Те се преписват и предават от ръка на ръка, като плашат и дразнят със съдържанието си и свободолюбието си властимащите и началниците на вездесъщата Държавна сигурност...

След всеки обиск в дома му в София Стефан Богданов протестира и продължава да пише. В зависимост от резултатите от обиска - отначало или по-нататък. Фактите в тези многовариантни записки се преплитат и допълват, но и опровергават. В различните варианти авторът им се спира по-подробно на едни или други моменти, избързва напред или се връща назад във времето, без да се съобразява с хронологията на събитията, свързва с логични връзки различни теми и събития и развълнуван, възмутен или просто уморен (по това време той вече е в напреднала възраст) маркира с изречения важни факти, на които другаде е отделил страници...

За него спомените му не са белетристична творба, а преди всичко исторически документ. Затова по отношение на текста... е необходимо да бъде посочено и следното: всички описани по-горе обстоятелства наложиха при подготовката за публикуване на спомените на Стефан Богданов да бъде извършена сериозна реставрационна работа: да бъдат свързани в единно цяло различните повтарящи се, но същевременно допълващи се по отношение на детайлите варианти на неговите спомени, да бъдат апликирани в тях допълненията на автора за важни събития и факти, прибавени на отделни листове и бележки, да бъдат включени фрагменти (особено тези с мемоарен характер) от някои писма и изложения, да бъдат включени по същия начин и части от магнетофонни записи на негови разкази. И накрая да бъде направена литературна обработка на получения по този начин цялостен ръкопис. 

Искам изрично да декларирам и подчертая, че цялата посочена по-горе работа над документалното наследство на Стефан Богданов (спомени, писма, изложения, магнетофонни записи и пр.) не е извършено нито едно съкращение по други, освен чисто литературни съображения (там, където описанията се повтарят) и никъде не е променен дори и в най-малка степен смисълът на казаното или написаното от Стефан Богданов - дори и там, където според мен той явно греши. 

Във връзка с това читателят трябва естествено да има предвид и обстоятелството, че както всички мемоари, така и оставените ни от Стефан Богданов не са гарантирани от субективизъм, пристрастия и неточности... Вероятно, ако беше доживял до наши дни, Стефан Богданов би извършил необходимото прецизиране на фактите, а може би би коригирал някои свои становища...

Приложение

Кратки бележки от моя живот* [...]

*Всъщност, този документ е резюме на спомените на Стефан Богданов, написано от самия него. Тези кратки бележки са завършени към средата на май 1986 г., непосредствено преди заминаването му от Швейцария за Париж. Според сина му Владимир, те отразяват най-точно и в синтезиран вид неговия душевен мир и политическите му възгледи в самия край на жизнения му път. Затова, по настояване на Владимир Богданов, те се поместват в настоящата книга без каквато и да е стилна редакция, дори без разкъсване на характерните на Стефан Богданов твърде дълги изречения - (Бел. съст.).

Стефан Богданов, Спомени, "Две смърти няма, а без една не може", Изд. компания К&М, 1991 г.

 

Държавна агенция "Архиви", Методически кодекс, свитък 5

 

"Информационна и популяризаторска дейност, правила за публикуване на архивни документи..."

[...]I. т. 6. Избор на текст

...I. т.6.1.1. Когато от даден документ са запазени няколко варианта, се публикува последната редакция на авторския текст.

I. т.6.1.2. В научните публикации (в предговора или в текстуална бележка) се дават сведения за наличието на няколко редакции и варианти на документа и за евентуално установени различия в съдържанието...

I. т.6.1.5. Не се допуска съставяне на нов документ чрез обединяване на части от различните варианти. Липсващи части от текста могат да се възстановят по друга редакция на същия документ, което се посочва изрично в текстуална бележка...

II.8.2.5.52. Неразчетен текст поради повреда на документа (скъсване на лист, петна, избледняване на текст и др.) се отбелязва с многоточие в квадратна скоба [...], като в текстуална бележка се посочва съответната причина и размерът на неразчетения или липсващ текст.

Първа оставка в британското правителство

автор:Дума

visibility 59

На 1 юли Израел анексира палестински територии

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 98

Китай е удвоил делата срещу корупцията

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 98

Парадът на победата в Москва – на 24 юни

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 98

МЕЛОДИЯТА

автор:Анжел Вагенщайн

visibility 148

/ брой: 98

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ