Преди да се прави реформа, трябва да има ясни критерии

Родена е в София, завършила е куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Атанас Илков. Работила е в Държавния пътуващ театър и Ариел театър. Миналата година Държавният пътуващ театър бе слят с НТ "Иван Вазов". Две актриси, назначени в ДТП по програма "Мелпомена", са били освободени, Мира е едната от тях. През май 2010 г. Роберт Янакиев й дава шанс да попадне в театър "Възраждане", където тя работи и в момента. Съпругът й е художник, имат дъщеря.

- Във "Възраждане" как се чувствате?
- Чувствам се добре, харесвам си колегите, репертоара. В нашия театър сме петима души по програма "Мелпомена". Макар че всяка година губим трудов стаж, ако я нямаше тази програма, много колеги в страната биха останали без работа. Когато Държавният пътуващ театър се сля с Народния, уволниха много талантливи хора, без дори да им дадат шанс.
- Какво трябва да представлява реформата според вас?
- Първо, не мога да разбера мисълта на тези, които искат да направят реформата. Едни хора, които имаха работа и цял живот са се развивали в тази професия, бяха изхвърлени от системата, а други по незнайно какви причини бяха приети. Чувах да казват, че този, който най-много играе, ще бъде най-добре. Но ние сме хора, чиято работа се продава - трябва да дойдат да ме видят, за да може след това да ме поискат да играя в нечий спектакъл.
- Кое е доброто за един артист в нашите условия - да е свободен и независим или тъй като няма истински пазар на изкуството да бъде част от една трупа, което го обвързва, но пък му дава някаква сигурност. Или е въпрос на лична нагласа?
- Много мои колеги казват, че не могат да бъдат закотвени в един театър, искат да са на свободна практика. И успяват по някакъв начин да играят и в киното, и в театъра, да обикалят България. С други обаче не стои така въпросът. Аз предпочитам да бъда в трупа. Малка страна сме, има много артисти, а няма толкова възможности за изява. Малко болезнена е темата - в момента виждаме, че в много от сериалите по телевизията се взимат манекенки. Нямам нищо против, но тогава да спрат да "бълват" артисти. Не знам кой пореден сериал гледам - манекенка до манекенка... Разбирам - търси се визия, красота, но никой не може да ме убеди, че няма да се намери в България младо красиво момиче, което при това да може да направи една роля професионално. И тук вече се размиват критериите...
- На театралната сцена няма възможност за дубли, всичко трябва да се изиграе съвършено в момента, всяка вечер отново и отново?
- Вярно е, това е друг вид контакт с публиката - няма как да излъжеш зрителя. Докато в киното, ако нещо не се е получило, винаги има втори, трети шанс и накрая може да го направиш перфектно.
- Между кукления и драматичния театър - кое ви е по-сладко да играете?
- Сама за себе си никога не съм разбрала кое ми е по-сладко, и двете ги обичам. Ако не можеш да направиш образа в актьорски план, няма как да го пресъздадеш с куклата. Куклата има други изразни средства. Тя не може да действа и да мисли като човек, дори не може да хване чашата като човек, прави го по съвсем друг начин. Трябва много добре да се владее тази наивност на куклата, което помага и в актьорската игра.
- Не е ли по-трудно да се работи с кукли - вие всъщност не виждате онова, което гледат зрителите...
- Доста е трудно. Когато в първи-втори курс работехме с кукли, ни се струваше много лесно. И като започнахме да учим техниката - коя система кукли по какъв начин се води, разбрах колко е трудна тази работа. Когато успееш да хванеш логиката на всяка система кукли, става приятно. Но наистина кукленият театър е много специфично нещо.
- Коя публика е по-благодатна, по-лесна за общуване?
- Може би публиката, която ходи на театър от любов към театъра, а не от някакви други съображения.
- А децата? Театър "Възраждане" постоянно е пълен с деца.
- Страхотно постижение на този театър! Когато дойдох, първото, което ми направи впечатление, е, че в събота и неделя се играят по две детски представления и няма празно място. Това много ме радва!
- Нима, въпреки множеството тематични телевизионни канали и купищата анимационни филми, създавани от огромна световна индустрия, магията на живия театър продължава да привлича толкова силно малките?
- Това е факт. Самата аз обожавам анимацията и много гледам, наскоро гледахме с дъщеря ми "Рапунцел" - невероятен филм, всичко е толкова изпипано. Но много се радвам, че децата умеят да ценят живото изкуство, истинското докосване до героите. Когато ги изпращаме след спектакъл, с такава вяра идват при нас, оглеждат ни, искат да ни пипнат, несравнимо усещане е. Те са чисти душици, които не може да лъжеш.
- В "Ало, ало" сте толкова убедителна - с целия наивитет на героинята ви, с танците, песните и всичко, което блика от сцената... Бяхте ли гледали сериала преди това?
- Когато показваха "Ало, ало", превключвах каналите, но един ден мъжът ми каза, че е много интересен. Дразни ме в серийните филми, че трябва всяка вечер да седя и да чакам да започне поредният епизод. Когато ни дадоха разпределението за "Ало, ало" и разбрах, че ще играя Едит, гледах 2-3 серии, за да схвана за какво става въпрос, да видя моята героиня. Ние не сме искали да "копираме" сериала, но сме се постарали да пресъздадем духа.
- Ролята на Едит допадна ли ви?
- Още като я прочетох много ми хареса, казах си, че тази странна жена е точно за мен. Когато започнахме репетиции, с много любов съм правила образа. Може би и защото това беше първата ми голяма роля в този театър, а и екипът беше много приятен, и репетиционният период беше толкова хубав. Много си обичам ролята и с голямо желание я играя всеки път.
- Сценографията е оригинална, а костюмите - ефектни и подсилващи комичното в образите...
- Сценографка на спектакъла е Невена Белева, която има страхотни хрумвания и решения, тя направи непостижимото. Освен това е невероятно търпелив и обичащ работата си човек. Сценографските и костюмните решения имат много голямо значение за ролята и за това как ще изглежда героят. Тя направи изключително много, за да се почувствам Едит.
- Какво ви предстои през новия сезон?
- Поверена ми е ролята на г-жа Трифкович в "Двубой" на Иван Вазов. Започваме репетиции през ноември, режисьор ще бъде Йосиф Сърчаджиев. Моя детска сбъдната мечта е да работя с него - още от малка обожавам този актьор.
- Вие от актьорско семейство ли сте?
- Не, единствено прадядо ми Борис Калчев е бил артист, завършил е Сорбоната в Париж, бил е човек на живота. Ако имам някакъв повей, от него е. Когато бях във втори клас, дойдоха в училище да избират деца за драматичен състав, взеха ме заедно с 2-3 деца. Още тогава заявих на родителите ми, че ще стана актриса. След това дойде една жена - Дора Димова, която търсеше деца за куклен състав и отидох там. Тя толкова сериозно ни подхвана, провеждаше толкова строги репетиции, каквито не знам дали и в театъра има. Ходили сме на лагер - след закуската репетирахме до обяд и вечерта от 16 до 19 ч. отново. Може би оттам знам АБВ-то на куклите. Помня, че се явявах на някакви фестивали, бях взела някакъв златен медал... това е смешно, но за тогава е било върховно постижение. След това бяхме в един драматичен състав със сегашните ми колеги Роберт Янакиев, Жоро Златарев и Христо Ботев. После упорито кандидатствах в НАТФИЗ - късаха ме три пъти, на четвъртия ме приеха. Доволна съм, че влязох куклено актьорско майсторство, защото попаднах при проф. Атанас Илков, на когото съм безкрайно благодарна. Той е изключителен преподавател и педагог, както и покойната Вера Стефанова. Освен че ми показаха началните стъпки, те ми предадоха начина на мислене за тази професия.
- Бихте ли съветвали вашата дъщеря, когато започне да мисли за избор на професия?
- Не мисля, че трябва да й се налагам, навремето мен никой не ме е спрял да правя това, което искам. Откакто съм започнала да се занимавам с театър, нито за момент не съм се отказала, напротив, правя различни компромиси, за да работя тази професия. Дано да не ми се налага да върша нещо друго - страх ме е от това. Моята дъщеря засега свири на цигулка - ще бъде в трети клас в Националното музикално училище, но не се знае какво ще пожелае в бъдеще. Има хора, на които родителите са се наложили да учат или работят нещо, и те след това се чувстват нещастни.
- Съпругът и дъщеря ви идват ли често да ви гледат?
- Мъжът ми винаги идва на премиери, дъщеря ми гледа по веднъж детските представления. На нея й е интересно какво се случва зад кулисите, обещала съм да я взема някой път и да й покажа. Напоследък изяви желание да се запише в театрална школа...
- Коментират ли вашите изпълнения, ролите ви?
- Да, винаги, когато мъжът ми гледа нещо, ми казва какво му харесва и какво от неговата гледна точка може да поправя. Много държа на приятели и колеги, с които от 20 години сме заедно, и ценя тяхното мнение. Благодарна съм им, че ми дават ценни съвети, които винаги слушам.
- Лесно ли е да си актриса в България?
- И да, и не. Тази професия дава много възможности - нито един артист няма работно време, може да е в различни часове с детето и семейството си, но пък и отнема време от семейството. Чисто в битов план - който живее с мен, трябва да има стабилна нервна система и да е самостоятелен. Моят съпруг е човек на изкуството и затова в нашето семейство няма недоволни.