Преди години да учиш музика не беше мода, а потребност

Николинка Христова

Когато наближи 1 октомври - Световният ден на музиката, първото, за което се сещам, са имената на велики композитори, велики музиканти от различни жанрове и певци, които съм слушала по радиото, телевизията и по-рядко на концерти. На деня - пак същото. Говорят, показват, слушаме и гледаме великите в захлас.
Музиката е всеки ден и час в нас и покрай нас, но чуваме ли я, имаме ли добронамерено ухо да я чуем? За какво иде реч? Преди живеех до читалището, сега работя в него. Няма ден без музика, изпълнявана от читалищния духов оркестър, или в детската музикална школа, или от певци и вокалисти. Все отнякъде музика звучи. А когато наближат концертите на читалището и училището, всичко е музика, благодарение на световнонеизвестните, но любими, обичани и познавани лично от нас инструменталисти, певци, вокалисти, музикални ръководители и преподаватели, които срещаме всеки ден и час, които аплодираме от сърце на малката и голяма сцена в Никопол, на които стискаме палци или поздравяваме с постигнати резултати на общински, регионални и национални прегледи и фестивали. И тъй като те са стотици и мястото няма да стигне да ги изброявам, искам да им кажа: Благодаря, че ви има!

Благодаря, че искате да ви има, за да слушаме вашите изпълнения, да се вълнуваме, да сме част от голямото музикално семейство! По-възрастните никополчани си спомнят, че към читалището имаше симфоничен оркестър, че имаше четиригласен смесен хор с над 60 хористи, че имаше акордеонен оркестър от над петдесет деца, че в магазина за галантерия се продаваха цигулки, че нямаше семейство, от което поне едно от децата да не се обучава в ДМШ "Боян Икономов". Преди години не беше мода, а потребност, желание за музикално образование обучението по пиано, китара, акордеон, цигулка, духови и ударни инструменти. За 56 години желанието и любовта към музиката са довели над 1500 деца в музикалната школа към читалището.

Разглеждам старите снимки и откривам, че единици са свързали музикалните си занимания от школата или певческите групи с професиите си сега. Повечето са станали доктори, инженери, учители, икономисти, което е потвърждение на японското научно откритие, че "тягостните и омразни" на много дечица уроци по пиано, цигулка или други музикални инструменти всъщност са изключително полезни, тъй като развиват мозъка и подобряват паметта (доклад от публикувано изследване). Канадските учени Лоръл Трейнър и Такако Фуджиока твърдят, че са открили първото доказателство за връзката между музикалното възпитание и по-голямата концентрация и внимание. Само след година уроци по музика малчуганите се представят по-добре при тестове на паметта, което е пряко свързано и с общите умствени способности като грамотност, вербална памет, смятане. При децата, посещаващи уроци по музика, се наблюдава най-значителна промяна в областта на мозъка, свързана с концентрацията на вниманието и различаването на звукове. Общата способност за запаметяване също се подобрява в по-голяма степен при тях. Предишни изследвания също доказват, че занимаващите се с музика се представят по-добре на тестовете за интелигентност, отколкото останалите. Изследването на проф. Трейнър е първото, което отчита подобен ефект върху мозъка.
На това мнение e и Красимир Павловски, диригентът на читалищния духов оркестър. Спомня си детските години, когато дели следобедните часове между упражненията с цигулката и играта на футбол в махалата, после участието си в читалищния симфоничен оркестър, ученическия оркестър, естрадния състав, читалищния духов оркестър, народния оркестър "Дунав". Музика, изпълнения, турнета, вечеринки и младежки забави, сборове, фестивали и прегледи... нямат чет. "Музиката е най-разбираемият език и "виновник" за хилядите ми приятелства за дълги години", е споделял неведнъж г-н Павловски, диригентът на читалищния духов оркестър и нехоноруван преподавател по ударни инструменти към школата. Няма общоградска или читалищна инициатива, или такава с национално или регионално значение, празници и чествания, които да са започнали без участието на духовия оркестър. Канят оркестър за откриване на паметна плоча, строителен обект, сборове и селски празници. Сърдят се, когато не могат да се отзоват - нали са самодейци, не смогват.
Та за това иде реч, за Световния ден на музиката, за музиканти, изпълнители и ръководители като Красимир Павловски и стотици като него, уж световнонеизвестни, но известни в цяла България. Той пък и оттатък, във Влашко, от сватби и новобрански, в Германия от фестивала на виното, но за това - друг път.