Предизборният пиар - война без правила

Безскрупулните обиди, откровените лъжи, бруталните клевети и пикантните конспиративни теории винаги са съпътствали предизборните кампании у нас. Политиката в България отдавна е превърната в пиар надпревара - колкото и добре да живее човек, идват талазите на агитациите, които често помитат добрите намерения и на партиите, и на избирателите. Често мярката се губи и отминалите трети за тази година избори "2 в 1" показаха, че кампанията дойде в повече на всички участници във вота. Но - на избори като на избори... Няма спор обаче, че политиците застанаха на старт на предизборната кампания още по време на 45-ото Народно събрание, продължиха словесния маратон и по пистата на следващия парламент. Помните ли пламенните речи, популистките изказвания, гръмките прокламации и откровените манипулации, които се лееха от трибуната на законодателния орган?! 

Едва ли някога сме били свидетели на толкова заливане с кал и на изострени до крайност отношения между играчите в шоуто "Избори". Цял месец партии и мераклии за депутати се тръшкаха със злобна пяна на уста в стремежа си да уязвят опонента. Но не с аргументи и послания, а с обиди, клевети и очерняне. Това може би е разбираемо за новите играчи, но едва ли оправдава арогантната агресивност на ГЕРБ и ДПС, които доказаха, че 

змията хапе най-силно, когато умира

Да, ясно е, че борисовчетата не са прочели мъдрото послание на бившия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн, който казва, че можеш да лъжеш целия народ за известно време, може да лъжеш част от народа през цялото време, но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време. Дори от ДПС, които по традиция са сдържани в квалификациите, в тази предизборна кампания се разпасаха неконтролируемо. Явно залогът за съдбата и предизвестената загуба на вярното им аверче ГЕРБ беше огромен... И лъсна истината, която всички знаехме отдавна - хората на Бойко Борисов и на Ахмед Доган са трайно зашити едни за други.  

И не са случайни воплите им, че техни членове и съмишленици са били репресирани от МВР по време на кампанията. Подложени сме на политически терор, ревнаха в един глас ГЕРБ и ДПС и успяха да превърнат риданията си в наслов на кампанията си. А то се знае, че влизането в ролята на жертва почти винаги има мобилизираща роля, най-често избирателите се хващат на въдицата. Само че ред сълзи и ред сополи едва ли вече хващат дикиш, защото машинното гласуване пресече до някаква степен фалшиментото на изборите. Нашето общество обаче е доказало, че е с къса памет и забравя много от грешките и греховете на политиците. Показа го и на отминалите избори... 

Не знам дали помните поучителната приказка за лъжливото овчарче. Предизборната кампания показа, че ДПС и ГЕРБ са главните герои в притчата. И двете партии могат да се борят за нови рекорди в казаните и изписаните фейк новини. Може би е излишно да аргументирам твърдението си с цитати, но надявам се помните лъжите за построените половин милиард километра пътища, че в България се поставят ваксини с изтекъл срок на годност и т.н. И всичко това - под разфокусирания поглед на уж разсеяния главен прокурор Иван Гешев, който през цялото време се правеше на умряла лисица. Всъщност, нашите политици не си дават сметка, че всяка неистина може да бъде разобличена, но така и не се научиха да лъжат по-малко. Или поне да не се опитват да обвиняват другите в лъжа, ако сами са били разобличени като лъжци. 

За пореден път лъсна 

простащината и арогантността

към опонента от страна на ГЕРБ. Изнервен и предвкусващ загубата, Бойко Борисов ни заливаше с логореята си от екрани и ефир със злобни квалификации, подмятания, простотии и откровени лъжи. Естествено, словесните му стрели бяха насочени най-вече към президента Румен Радев. Бившият премиер бълваше злъч, огън и жупел, като всяка втора мантра беше за вдигнатия юмрук на държавния глава. Пиарите на Анастас Герджиков показаха абсолютна неосведоменост за езика на жестовете, но пред непросветения избирател номерът минава. Имиджмейкърите на бившата власт би трябвало да знаят, ако въобще са учили какво всъщност е пиар, че арогантните набези на простащината често се връщат като бумеранг към тези, които я ползват. Да наричаш опонента си "шофьор на самолет", "зелен чорап", "българоубиец" и "диктатор" едва ли е проява на добро възпитание и не носи повишаване на рейтинга, а само негативи, както показаха и резултатите от изборите.

И в тази предизборна кампания 

не липсваха абсурди

Екипът на Лозан Панов предложи на избирателите предизборен репортаж от къщата му в монтанското село Превала, в който излезлият в отпуск председател на ВКС се хвали с реколтата си от лук и домати. Клипът предизвика много реакции в социалната мрежа, включително и подигравки: "Затиска ли си киселото зеле с жълто паве?"... Предизборно Мая Манолова си боядиса косата и стана брюнетка. В социалните платформи клипът с новата ѝ прическа стана хит със саркастичното послание "Промяната е най-якото нещо". Делян Пеевски демонстрира пълна амнезия и отсече, че няма нищо общо с медии, с избора на Иван Гешев, със закона "Магнитски", с фалита на "Лафка", с бившия премиер Борисов и т.н. 

В предизборната битка лъсна и уникалната способност на ГЕРБ да играят без правила. И трябва да признаем, че понякога им се получава, но в тези избори номерът им не мина. Независимо, че шайката на Борисов загуби изборите, бившият премиер продължава да се държи като такъв. Защото държи в ръцете си голяма част от институциите и службите и им влияе така, както той знае и иска. Гербаджиите продължават да използват каналите си за информация, съдебната система не е променена, държавните чиновници са същите, както в ерата на Борисов. Целият този огромен властови ресурс бе впрегнат в предизборната кампания да крепи ГЕРБ. 

Не бива да се пропуска и уникалната ситуация, в която се проведоха изборите. Заради КОВИД-мерките и ограниченията се наложи политиците да са гъвкави и изобретателни, за да общуват със своите избиратели.

Като че ли БСП съумя най-добре да се справи с предизвикателствата на предизборната война, в която всички правила бяха погазени. 

Социалистите запазиха достойнство

и избегнаха безсмислените конфликти, не заливаха с кал опонентите си, не обвиняваха безпринципно, не сочеха с пръст. Вярно, нямаше ги масовите срещи с хората, които привличат по свой начин избирателите, но пък кандидатите на левицата като че ли успяха да стигнат до почти всички населени места и в непосредствени разговори да усетят тревогите и въжделенията на хората. Посланията, които те отправяха и във фейсбук, бяха смислени, разбираеми и конкретни. Всички водачи на листи на "БСП за България" и много от кандидатите в тях бяха представени пълноценно в медиите на партията чрез интервюта, разговори и репортажи. 

Изборите вече са минало. По-важното е предизвикателството пред спечелилите доверието на хората да изпълнят предизборните си обещания. За първи път от години президент и мнозинство в парламента ще работят в синхрон и това партньорство дава уникален шанс за съставянето на коалиционно правителство и за бъдещото му успешно функциониране. Тази първа стъпка към промяната показва, че посоката е ясна и има надежда да бъдат изкачени и останалите стъпала към по-добрия живот. Има енергия, импулс и огромно желание за съставянето на редовен кабинет. Важното е те да не бъдат пропилени, а да станат постамент за новия път на истинската промяна.