Предколедно, песимистично

Вече дишаме по-спокойно - от НАСА потвърдиха, че краят на света се отлага за неопределено време. Ще посрещнем Нова година. Но после какво предстои? Вместо с нови надежди за по-добър живот, ще осъмнем със старите си проблеми и тревоги. До тeзи депресивни мисли ме доведе годишният доклад на Еврокомисията за напредъка и растежа (или по-скоро за липсата му), според който в идващите месеци не ни чака нищо добро.  
Икономическата перспектива е доста неприветлива, мрачна дори, а ситуацията с безработицата се влоши доста през последните месеци и не се очаква особено подобрение през идната година. През 2014-а евентуално ще настъпи раздвижване на пазара на труда. Еврозоната непрестанно чупи рекорди по безработица - 11,6 на сто. 5,52 млн. трудоспособни младежи са без работа. Повече от половината от току-що завършилите училище не могат да си намерят работа. По-страшното е, че броят на младежите, които нито учат, нито работят, нито посещават някакви образователни курсове - т. нар. изгубено поколение, продължава да се покачва.
Съществуват обаче и други фактори освен кризата, които оказват влияние върху пазара на труда по целия свят. Проблемът пред световната икономика и в частност пред всяка страна не е само възстановяването от финансовата и икономическата криза, но и в същото време всяка държава трябва да се приспособи и към непрестанно променящия се пазар на труда.
Все по-голяма става пропастта между уменията, които работодателите търсят, и тези, които всъщност "се предлагат". Много компании не успяват да запълнят свободните си позиции, а безработицата продължава да е на високо ниво. И се натъкваме на поредния парадокс - висока безработица, в същото време липса на обучени кадри.
В своя статия в "Светът през 2013 г.", цитиран от "Икономист", Доминик Бартън, изпълнителен директор на "Маккинзи" - световна компания, предлагаща услуги в областта на управленското консултиране, също отбелязва, че основният проблем, пред който са изправени работодателите, е липсата на подходяща квалификация при кандидатстващите за работа. Много често току-що завършилите училище или университет просто не притежават необходимите умения, за да бъдат наети на длъжността, която искат. А подобна ситуация се оказва пагубна както за тях, така и за бизнеса. Както отбелязва Бартън, близо 70% от работодателите обвиняват неадекватното обучение за дефицита при квалифицираните работници, и също толкова процента от обучаващите твърдят, че подготвят своите възпитаници много добре за пазара на труда.
С небивала скорост се развиват технологиите. Роботите, компютрите и автоматиката изобщо повишават продуктивността, но редуцират възможността за нови работни места в производствения сектор. Друг фактор е подемът на нововъзникващите икономики - заради повишаващите се нива на образованост.
Друго предизвикателство, пред което сме изправени, е възходът на нововъзникващите икономики, който води до ново "преразпределяне" на уменията. Само за 10 години от 1996 до 2007, броят на завършилите се е повишил от 72 млн. до 136 млн. души в нововъзникващите и развиващи се икономики. Идеята, че развитите икономики държат монопола над умните хора, вече не е актуална.
Демографските промени и по-специално застаряващото население в Европа, Япония и Китай, също са предпоставка за промени в пазара на труда. Ще са способни ли тези страни да плащат адекватно за пенсии и здравни грижи, когато съотношението между възрастното население и трудоспособното се удвои през следващите 30 или 40 години? Как ще посрещнат недостига на трудоспособни хора?
За да се приспособим към непрестанно променящия се пазар на труда и отвърнем на ударите на кризата, може би е необходимо "ревизиране" на реалността...