08 Август 2020събота09:30 ч.

Георги Чалъков:

Предпочитам нещо палаво, отколкото политическо

Следя събитията и ако ми хрумне нещо, сядам и рисувам така, както аз виждам нещата - споделя известният карикатурист

/ брой: 24

автор:Борис Данков

visibility 1854

Георги ЧАЛЪКОВ е роден през 1945 г. в Пловдив. Започва да рисува още като ученик, когато прави първите си карикатури. По-късно преминава през "школата" на различните вестници и списания, където оформя своя "смешен стил". Работи във в."Стандарт",  "Пардон", ДУМА, "Нощен труд", а в момента във в. "Класа".
От 2002 до 2008 г. е председател на секция "Карикатура" към СБХ, създател на карикатурните пленери "Балчик" и "Живописатира" - Горна Оряховица.
Носител е на Голямата награда на СБХ (2003), Международното биенале "Майстори на карикатурата" - Пловдив (2008) и др.

- Откъде идва интересът ти към карикатурата?
- Може би от това, че като дете съм израснал в центъра на София - на кръстовището между улиците "Вашингтон", "Трапезица", "Найчо Цанов" и "Лавеле". Там опъваха платна различни циркове, а ние разнасяхме по "Стамболийски" рекламите им, за което ни пускаха да гледаме безплатно цирковите представления.
- Там сигурно си гледал и комиците?
- Колкото до комиците, тях ги гледам и сега...
- Значи тръгнал си от цирка?
- ...Цирковете опъваха платната си точно срещу нашия балкон. Откъм "Лавеле" бяха фургоните с животните: лъвовете, слоновете, тигрите...
- И с какво ти повлия циркът?
- Като деца гледахме цирк, а по-късно започнахме да играем на театър в една кооперация, съборена от бомбардировките. Там имаше нещо като вътрешен двор, където изпълнявахме нашите "представления". Дигизирахме се като артисти, а аз правех декорите. Тогава събирахме бабите от махалата, които се нареждаха със столчетата си да гледат нашето театро.
- А в рода ти има ли някаква наследствена жилка към рисуването?
- Баща ми рисуваше. Имах и един свако - Петко Ламбрев, който беше художник на театъра в Асеновград. Но дали от тях съм "прихванал" нещо или като всяко дете съм взел молива и съм започнал да драскам, да рисувам, не знам...
- А по-нататък как се разви художническата ти дарба?


- Докато бях ученик в 13-о училище, организираха нещо като конкурс за най-добра рисунка, който спечелихме с моя съученик Лазар. Продължих да рисувам и по-късно, докато учех в 76-о училище. Затова близките ми настояваха да запиша художествена гимназия, но баща ми беше непреклонен: "Бъдещето е на технологията, затова ще запише техникум" - постанови той. Така се озовах в техникум "Вилхелм Пик". Там съвсем се изявих като художник.
- А като завърши техникума, накъде се насочи?
- След техникума - в казармата, където бях художник на поделението. Оттам постъпих в мебелното предприятие "Народен стил", където правех плакати за манифестациите. Започнах да ходя и на Международния панаир в Пловдив. Там ме изпращаха да работя по художественото оформление на щандовете. По-късно постъпих като художник на "Товарни таксита". Там шефът на предприятието искаше да рисувам портрети на Маркс и Енгелс за манифестациите. Хубаво, ама аз се менках насам натам с шофьорите - ходехме да пием бира в "Берлин", а портретите останаха нахвърляни с креда и незавършени, поради което шефът ме уволни. Така  се озовах "на пазара" и започнах да правя рекламни материали за ресторанти и кръчми...
- А кога започна да рисуваш карикатури?
- Ами още в техникума.
- И кого карикатуреше?
- Рисувах даскали и комични ситуации от училищния живот, което стана повод да ми намалят поведението.
- Защо?
- Ами докато рисувах, учениците от класа се трупаха да гледат какво "става". Никой не внимаваше в час, затова ми намалиха поведението.
- Кога започна да публикуваш карикатури?
- Доколкото си спомням - първата ми карикатура излезе във в."Вечерни новини". Беше весела, смешна. И тогава предпочитах нещо по-палаво, а не социално и политическо. После в "Народна армия" вече публикувах и карикатура на политическа тема.
- На колко години си бил тогава?
- Има няма 24-25. Тогава започнах. Добре, ама още нямах почерк. Имах хватка, похват, но той беше малко тривиален. Едно е да направиш плакат, да нарисуваш Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, съвсем друго нещо да направиш карикатура - това е къде по-деликатна работа. По всичко изглежда, че съм хвърлил много шкарто, докато си изработя свой почерк. От друга страна, това си е занаят, с който започнах да се изхранвам. И така е до ден-днешен, колкото и грубо да звучи това.
- И кога започна да се налагаш като карикатурист?
- Постепенно започнах да се ориентирам към изданията, където можех да публикувам. Ходех от редакция на редакция, докато си проправя път и започнат да ми поръчват карикатури.
- И как бе създаден стилът "Чалъков"?
- Първо трябваше да ми проработи името, да се запомни. В интерес на истината не всички карикатуристи от по-възрастните бяха съгласни да ме пуснат напред. Но имаше и други, които се отнасяха много дружелюбно. Така постепенно придобих известност. Започнах да участвам в национални и международни изложби.
- Без да спираш да "произвеждаш" карикатури?
- Да, продължавах да "зареждам" с карикатури различни издания. Работех не толкова заради парите, а държах да се появява името ми, за да не "изчезне". Защото никога не съм мислил, че ще бъда някакво епизодично явление в карикатурата.
- А какво си мислил да бъдеш?
- ...Поне председател на Съюза на българските художници. Шегувам се, разбира се. Дълги години бях председател на секция "Карикатура" към СБХ, без да съм мислил да стане така!
- Към какви теми се насочваше, какво рисуваше? Ти не си само социален художник, ти си карикатурист със специфично свой натюрел и персонажи?
- Да, с времето се постарах карикатурите ми да имат свои типажи, да пресъздам някакъв характер.
- От кого си се учил да правиш карикатури?
- Трудно ми е да посоча едно име. Но страшно ми харесваше Бешков. Нито съм му бил ученик, нито можех да бъда - аз съм от по-ново поколение. Но ми допадаше неговият стил, чувството му за хумор.
- Не си ли мислил все пак да запишеш Художествена академия?
- Не. След като всичко тръгна в посока на художническия занаят и изхранване на семейството, се отказах. Така се получи, че всичко се насочи към изкуство и бизнес. Трябваше много труд, много бачкане, докато името ти стане известно. Иначе оставаш никой.
- Как намираш типажите на своите карикатури?
- Ами не ги търся. Нося ги в себе си. Не съм толкова наблюдателен, че да колекционирам образи, типажи. Спомням си, че Доньо Донев имаше навика да си записва в едно тефтерче идеи за карикатури, към които по-късно се връщаше. Засега не съм стигнал дотам. Вярно е, че някои идеи "ми бягат", но, рано или късно, стигам до тях.
Истината е, че с годините настъпва някакво професионално изкривяване. Вече имаш изграден някакъв "център", който те води и ти подсказва да не повтаряш стари идеи.
- Откъде идва изкушението ти от еротичната тема?
- Това си е някаква нагласа. Очевидно в мене нещо е нагласено така, че да схващам секса не само като еротика, но да търся в него комичното. То сякаш по ми допада. А от две години учредих и давам награда за еротична карикатура - малка сатирична пластика "Чалъчето", която се връчва на Националната изложба на карикатурата.
- А обичаш ли да разказваш вицове?
- Не, не си падам по вицове. Не помня и не мога да ги измислям и разказвам.
- Може би защото направо ги рисуваш?
- Може би.
- А коя карикатура още не си нарисувал?
- Може би тази, която ще направя утре.
- Защо твоята карикатура не може да бъде сбъркана с карикатурата на друг автор?
- Е, то не е само по почерка и по вица. Мисля, че успях да изляза от шаблона и да намеря себе си. Дали това, което съм постигнал, е върхът, не знам, но нямам намерение да търся нещо друго.
- Какво мислиш за младите български карикатуристи?
- Мисля, че имаме много кадърно поколение от млади автори. Особено във възрастта около 50-те. За съжаление след тях не идва ново попълнение и аз не знам как ще се запълни това празно пространство.
- Как си обясняваш това прекъсване?
- Не знам. Може би липсва онази еуфория, от която сме се зареждали. Днес няма и специализирани издания за хумор и сатира, както в миналото. Тогава карикатурата се търсеше, имаше място за нея. Сега няма къде да се публикува.
- Има "свобода", а няма карикатуристи?
- Това е страшно.
- Ако ти предложат да нарисуваш съвременна България как ще я докараш?
- Трябва де е модерна жена, защото е в ЕС. Още - да си стиска чантата, която си е купила от екскурзията във Флоренция, за да не я свие някой. А може би да нарисувам Майка България с бедните деца. Но ако трябва да обобщя, тя така е отрупана от проблеми, че не знам. Не мога. Срам ме е да я нарисувам.
- По поръчка ли рисуваш или по вдъхновение?
- Не, не, аз си следя събитията и ако ми хрумне нещо, сядам и рисувам така, както аз виждам нещата. Никога не рисувам карикатура "по поръчка". Няма да ми излезе. Няма да се получи нищо.
- Благодаря!
- Мерси!


 

195 са новите случаи на коронавирус

автор:Дума

visibility 53

Четири общини бедстват заради пожари

автор:Дума

visibility 184

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 295

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 200

/ брой: 150

Самолет сe разцепи на две при кацане в Индия

автор:Дума

visibility 199

В Русия патентоваха препарат срещу COVID-19

автор:Дума

visibility 320

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 150

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 563

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 1036

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ