Председателят

Димитър Попов

В дни като днешния, когато се разделяме с председателя на БСП проф. Александър Лилов, се замисляме какви лидери сме имали и каква партия сме били. Замисляме се за силата, мъдростта, ерудицията и културата, която излъчваха. Този тип лидери не вееха знамето на омразата, разчистването на сметки и отношения, вътрешни и с политическия опонент, а гордо носеха знамето на промяната в партията и държавата. Съхраниха БСП в най - тежките години. Запазиха нейната цялост. Платиха за това тежка цена. Платиха я те лично, не партията и обществото.
Председателят Александър Лилов ще се запомни с прилагането на демократичното и колективно начало при ръководене и взимане на решенията в БСП. Начало, към което партията трябва да се върне, ако иска да върне изгубеното доверие. Председателят Александър Лилов ще се запомни с постоянните срещи с гражданството, без наложилия се в последните години подбор на аудитория и публика. Председателят Александър Лилов ще се запомни с постоянния контакт, който ръководството на партията имаше с лявата интелигенция, привличането и приобщаването й към политиката на партията - всекидневно, не само преди и по време на избори. Гласът на лявата интелигенция се чуваше силно, не беше заглушен и пратен в девета глуха. Председателят Александър Лилов ще се запомни с широкото представителство в ръководството на партията на всички групи и течения в нея - програмни, идейни... - от Марксистка платформа до Социалдемократическия път към Европа.
Днес, когато се прощаваме с председателя на БСП Александър Лилов, трябва да си дадем сметка какво губим като морал, политическа и човешка почтеност. Да черпим от неговата нравственост, политическа зрялост и мъдрост. Да се учим от него да поемаме и политическа отговорност.