Предсказуеми

Когато корабът започне да потъва, и мишките се втурват да се спасяват. Въпреки безапелационното и скучновато преизбиране на лидера на ГЕРБ, партийните им редици взеха да се пропукват. Красимир Стефанов реши да зареже партията, но ще продължи да представлява хасковлии в НС.
Напускащите парламентарната си група да напускат и НС, повтори старата си теза лидерът на "Атака". Любопитно дали би реагирал така, ако отцепникът беше от БСП, или пък от ДПС? С отслабването на единното гласуване на ГЕРБ, отслабват и позициите на Сидеров като човек със "златния пръст", осигуряващ кворум, мнозинство и още нещо. Защото не е ясно дали бившият шеф на НАП няма да се обърне кардинално срещу ГЕРБ. Току-виж в опит да се сближи с управляващите решил да гласува с КБ и ДПС...
Политическото инженерство е част от играта на власт. В смутната и нестабилна среда, в която е принуден да действа настоящият кабинет, всеки глас е важен, затова и партийната принадлежност е съществена. Дали Стефанов ще остане в парламента, или на негово място ще дойде верен герберски партиец, не е без значение. И това е пределно ясно на Сидеров. Само че той принизява народния представител до функция на нечие лично его. Защото депутатът не е роб на партийния лидер и не е длъжен да зареже всички свои убеждения, само защото един човек му нарежда така. Той има правото да решава как да представлява народната воля, защото е в НС по решение на избирателите. Не по волята на Волен Сидеров или Бойко Борисов. Това, че лидерите не са си подбрали верни кадри, е техен проблем. Не на избирателите.
От ГЕРБ се хвалеха, че подписват декларации за вярност към партията. Но колкото и да му се иска на Борисов, той не може да контролира всичко и всички. Странно е, че най-силното възмущение от партийното предателство идва отвън - от група, която веднъж вече бе заплашена от саморазпад. Но всеки предсказуем глас е важен. И Сидеров го знае.