Предсрочни избори във време на изпитания

Марко Марков


Обществените нагласи в Сърбия категорично сочат, че след предсрочните избори тази неделя стълбът на новото правителство ще продължи да бъде Сръбската прогресивна партия (СПП) с над 40 процента от гласовете на избирателите. Някои наблюдатели дори предвиждат вероятност прогресистите да могат и сами да управляват. При необходимост от коалиция СПП има възможност да избира кой от политическите играчи да й партнира във властта. Не е задължително това пак да бъде Социалистическата партия на Сърбия (СПС), която се явява на изборите с единна листа с Партията на обединените сръбски пенсионери и партията Единна Сърбия с мотото за лява и социално отговорна политика.
След като Сърбия вече получи статут на кандидат за член на Европейския съюз, евроинтеграцията като елемент от предизборната агитация не е на пръв план и по-скоро се подразбира. Освен водещата СПП с лидер досегашния вицепремиер Александар Вучич, към евроинтеграцията са ориентирани и Демократичната партия на Драган Джилас, сръбските социалисти с лидер досегашния премиер Ивица Дадич, Либерално-демократическата партия, водена от Чедомир Йованович, сподвижник на покойния сръбски премиер Зоран Джинджич, партията Обединени региони на Сърбия и др. политически формации с неголяма електорална тежест.
Новото сръбско правителство - еднопартийно или коалиционно, отново ще натовари на гърба си все същите проблеми, които бяха и досега в центъра на общественото недоволство: тежката икономическа обстановка, огромната безработица, ниското жизнено равнище на населението и огромния бюджетен дефицит. Сърбия, която все още е пред вратите на ЕС и не може да разчита на него или на МВФ, упорито търси свежи пари чрез кредити от Китай, Русия, Обединените арабски емирства и Азербайджан. Едва ли бе случайно мястото на т.нар. проект "Белград на вода" в предизборната кампания на СПП и прекалените надежди, които нейният лидер Александър Вучич му възлага за активиране на цялата сръбска икономика.
Според авторитетния наблюдател Йово Вукелич към това трябва да добавим, че Сърбия стана единствената страна, която подписа договор за безмитна търговия с Русия, както и стремежът на досегашното държавно ръководство към по-близки икономически и политически връзки със страните от намиращия се все още в проектен етап Евразийски съюз. Той смята, че кризата с Украйна не е изгодна за един курс към засилена евразийска интеграция и това предвещава големи политико-икономически неблагополучия за Сърбия. Не изключва възможността именно те да станат причина недоволството на гражданите да се излее на улицата, защото - дали СПП след 16 март ще управлява в коалиция или сама - икономическите и финансовите проблеми на държавата ще продължат да се задълбочават. Тук трябва да отбележим, че Либерално-демократическата партия, като че ли единствена постави в центъра на кампанията си темата за икономиката и нуждата от реформи. Тя иска да бъде създаден Съвет за реформи, съставен от непартийни личности и експерти, който да изработи стратегия за реформите и да упражнява контрол за изпълнението й от правителството. Партията няма да приеме коалиция с политически сили, които са против реформите.
Твърде бегло бе присъствието на темата Косово в предизборната кампания. Вероятно заради очертаните вече контури за решаване на този болезнен за всички сръбски политици проблем след подписването на споразумението в Брюксел между Белград и Прищина. Характерният "косовоцентричен вектор" в политиката на Сърбия бе постепенно изоставен след слизането от власт на правителството на Воислав Кощуница в 2008 г. Тази политическа промяна започна при последвалото управление на Демократичната партия (ДП) на бившия президент Борис Тадич и бе продължена от президента Томислав Николич и неговата СПП. Опозиционните сили и част от интелектуалните среди възприемат Брюкселското споразумение като практически отказ от Косово, без това да е донесло на Сърбия някакви видими ползи, освен допускането й в преддверието на Евросъюза с перспектива да стане негов пълноправен член след десет и повече години. Единствено опозиционната Либерално-демократическа партия на съратника на Джинджич Чедомир Йованович в предизборната си платформа обяви, че трябва да се преговаря с косовските албанци, включително и по въпросите на евроинтеграцията.
В предизборната кампания се откроиха особените послания на Демократичната партия на Сърбия (ДПС) на бившия президент на Съюзна република Югославия (2000-2003) Воислав Кощуница и премиер на Сърбия (2004-2008), която няма място сред водещите политически сили в изборната класация. Нейният апел към гражданите е да гласуват за военен, политически и икономически неутралитет на Сърбия, за "сръбска политика", която предполага категоричен отказ от членство в ЕС. В публикуваните в официалната страница на партията откъси от книгата на нейния лидер "Политически неутралитет или Европейски съюз" е лансирана идеята в началото на 2015 г. да се проведе свободен референдум за неутралитет и за отказ от евроинтеграцията.
Съвпадането на изборите в Сърбия с референдума в Крим допълнително насочва вниманието към последиците от развитието на украинската криза и трудностите, които биха произтекли от санкциите, които САЩ и ЕС биха наложили върху Русия с всичките техни отрицателни въздействия върху ситуацията на Балканите. С допълнителното икономическо бреме, което се очертава при тази обстановка, ще трябва подобно на България да се справя и новият победител в предсрочните избори в нашата западна съседка Сърбия.