Представям си живота с много музика

Кристина Кирова е родена на 21 март 1993 г., "не много отдавна", както обича да казва. От много мъничка се занимава с музика, всъщност първата й изява е била още на кръщенето й - на 3-годишна възраст, когато припявала заедно със свещеника. Седем години е пяла в хор "Радиодеца". После започва да взима частни уроци по пеене. В момента учи в класическата гимназия - последна година, и смята да кандидатства поп и джаз пеене в Националната музикална академия. Паралелно с това набира опит. Вече две години се изявява в различни пиано барове и заведения, защото смята, че практиката е огромен процес от успеха на един музикант и че за всеки човек опитът е най-важното, наред с наличието на известен процент талант. Кристина Кирова и тримата музиканти, с които се изявяваше в програмата "Среднощен джаз", бяха най-младите участници в 14-ия джаз фестивал в Банско. Всяка вечер те посрещаха публиката в клуба на хотел "Флоримонт", изнесоха концерт и в залата на музея "Никола Вапцаров", където бяха подредени акварелни и живописни творби на седмина известни български художници. Разговаряме с Криси преди поредната репетиция.

- С тази група ли пееш постоянно, Криси?
- Събрахме се специално за участието ни на джаз фестивала в Банско. Това са три много талантливи момчета - на пианото е Димитър Горчаков, III курс в НМА, джаз пиано и в композиторския отдел, на баса е Димитър Сираков, също е III курс в Консерваторията, ударните са от Деян Илиев, който тази година завърши и постоянно е ангажиран с участия.
- Какъв репертоар изпълняваш?
- Репертоар се прави много трудно. В продължение на повече от три години аз изграждам своя. Следя внимателно как хората възприемат това, което изпълнявам, и за фестивала с момчетата решихме, че ще стъпим именно на изграденото от мен през тези години. Знам над триста песни, но както вече споменах, практиката е важна и дисциплинираща. Благодарение на нея аз разбирам бързо какво ми подхожда и кое предизвиква интереса и радостта на хората, които ме слушат и следят изявите ми. Най-много наблягам на поп и джаз. В тази посока ще се ориентирам и занапред.
- А има ли сред тях български произведения?
- Разбира се. Хората винаги се радват да чуят хубава българска песен. Изпълнявам такива от репертоара на Силвия Кацарова, Паша Христова, Лили Иванова, както и на Васил Найденов и Георги Христов. Гласът ми е алт, което ме прави по-различна и това ми дава възможност да се изявявам с песни, които се пеят от мъже.
- Сигурно ти се иска един ден да напишат песни специално за теб?
- Е, как! Това ми е една от съкровените мечти и вярвам, че ще се случи с напредването на моята работа, на контактите с другите ми колеги.
- Имаш ли изисквания към текстовете?
- За мен текстът е много важен. Да харесам една песен, зависи много от това дали текстът ще ме грабне. Трябва да е нещо, което да мога да предам искрено. Когато уча песен, се стремя да вниквам в текста. Винаги се усеща кога в него има чувства.
- Как ви посрещаше публиката в клуба в Банско?
- Първата вечер беше много интересна, изпълнена с положителни емоции. С триото много се зарадвахме, когато разбрахме, че ще участваме в един концерт заедно с такива големи изпълнители като Камелия Тодорова и Васил Петров. Беше ни интересно как нашата изява ще прозвучи след песните им. Смея да твърдя, че всичко беше много сполучливо и се забавлявахме от сърце. А това е много важно, защото хората усещат, ако си фалшив, няма как да ти повярват и да се радват заедно с теб.
- В твоето творческо семейство има журналисти, художник, писатели, но не съм чула някой да пее...
- Моите родители твърдят, че и от двете страни и бабите, и дядовците ми са имали дарба, която не са развили. Явно генът се изявява в мен.
- Така ли си представяш живота си - да се занимаваш с музика?
- Да, само че първо трябва да завърша гимназия, която е доста далеч от музиката. Занимавам се и с други неща, за да има разнообразие в живота ми, а и човек не бива да се развива едностранно. Но наистина си представям живота с много музика.
- Каква музика обичаш да слушаш?
- За абсолютно всеки музикант е задължително да попива колкото може различна музика, без каквито и да било прегради. Защото ако си поставя ограничения, той се затваря. Трябва да се търси опит от всеки колега. Възприемам абсолютно всякаква музика и ми е интересно да видя какво правят останалите музиканти. Пък и човек цял живот се учи.
- Интересите на твоето поколение наистина ли са ориентирани предимно към поп-фолка?
- Има я тази вълна вече доста време. Не ми е любимият стил, не ми харесва, но отчитам, че е много трудно да си проправиш път през хората и да имаш толкова масова публика. Може би това е достойнството на продуцентите им - че успяват да внедрят тяхната музика толкова широко. Но не мисля, че младите хора слушат единствено този стил. Всичко, което се предлага, представлява интерес за нас. Навсякъде се слуша популярна музика, в момента е модерно да се слуша джаз, суинг - доста хора се интересуват и от тези стилове, които са по-назад във времето. Това дори си личи и по облеклата на момичетата и момчетата. Смятам, че всеки стил е уважен днес от младите хора, а и от музикантите.
- Много от тези млади хора след завършването на висше образование се насочват към чужбина...
- Моето време за завършване на училище наближава. Смятам, че нашата Консерватория може да ми даде много и най-напред ще кандидатствам тук, а после може и да продължа да уча другаде. При мен го има този момент, че за повече от седмица-две не се чувствам добре извън България. Липсва ми. Това е нещо, което всъщност ме спира. Но младите хора са прави да се ориентират навън, защото разширяват кръгозора си и след време, като се върнат в България, могат на практика да приложат това, което са научили там. И аз бих го направила. Лошото е, че голяма част от тях не се връща.
- Какво мислиш за музикалните телевизионни формати, които напоследък са много популярни? Смяташ ли, че тази форма в някакъв смисъл е интересна и важна за един изпълнител?
- Да, много е интересна. Хубавото на тези формати е, че успяват така да ги направят, че да са интересни не само на хора като мен, които се занимават с музика, а за всички - и млади, и възрастни. За музикантите и за всички хора на изкуството в България е изключително трудно да излязат на повърхността и хората да чуят за тях. Но трябва да се явяват повече кандидати, които са наясно със своите качества, с какво ще впечатлят съответното жури. Лошо е, когато се яви един талантлив човек и като всеки млад и неопитен изпълнител се притеснява, журито или някой, когото смятат за авторитет, да им "подреже крилата". По този начин може да прекършат у някого желанието да се изявява. Но, от друга страна, е много хубаво да се гледат такива формати, защото се вижда как се случват нещата в реалността.
- Споделяш ли твърдението, че джазът е свобода? Защо предпочиташ да пееш точно в този стил?
- Хубавото на джаза е, че всяка песен може да бъде направена в джаз вариант, дори и някоя българска естрадна песен, зависи от аранжимента и от изпълнителя. Този стил е по-скоро чувство, което се предава с мелодия, фраза, текст. Тази музика според мен е за по-уравновесените хора, които умеят да вникнат в красотата му. За мен този стил е много ценен, защото дава възможност всеки да изпълни дадена песен по свой начин.