Предстоящият конгрес - "голямото говорене" или ново начало?

В ДУМА от 16 август т.г., в статията си "Споделени въпроси за моята партия", Трифон Митев поставя ребром ключовото предизвикателство пред предстоящото заседание на 50-ия Конгрес - "На заседанието да имаме работещи решения, защото, както върви досега работата - единствено с желанието за конгресно заседание, може да си останем само с голямото говорене..."

Проблемът е, като той изтъква, че цял куп болезнени въпроси с години и десетилетия остават без отговор, защото упорито ги избягваме - какво е участието ни като партия в обществено-политическия живот на страната през последните три десетилетия; защо избирателят така и не ще да припознае нашата "опозиционност"; както и защо, ако в БСП днес някой продума за кривици, поредният председател веднага го кръщава, че е вътрешнопартийна опозиция, което прави трудно да бъдеш социалист в Социалистическата партия?! 

Истинските отговори на тези въпроси и на още много като тях изискват, както сочи Трифон Митев, разговор за ново начало, за възраждане на социалистическата идея и идеология, за Устава и нужните организационни промени; за партийния печат; като цяло - "за нашето достойно и полезно място в обществения живот на България!"

Да, но броени месеци преди предстоящото възможно най-отговорно заседание на 50-ия Конгрес от страна на партийното ръководство липсва каквато и да било видима подготовка за именно такова изцяло обновяващо съдържание на предстоящия висш форум на БСП. Идейно-програмната комисия остава в пълно бездействие след оставката на Янаки Стоилов; в основните и общинските структури отсъства не само елементарна предконгресна дискусия, а въобще организационен живот; в момента положението на "незаобиколим фактор" от трета-четвърта позиция очевидно напълно устройва сегашното ръководство.

Подобна предконгресна "подготовка" наистина обещава предстоящото заседание да се превърне именно в едно голямо говорене, след което ще се окаже, че "продължаваме напред" както досега. Само че докъде ще стигнем така, както досега? И съвсем не става дума единствено и само за нова, по-голяма или по-малка загуба на гласове. 

Проблемът е, че БСП окончателно ще абдикира от мисията си в днешния политически живот на България да бъде носител на реална лява алтернатива за стабилизиране на българската държава чрез борба за точно прилагане на Конституцията като основа за съграждането на съвременна социална държава на реалното народовластие - пълно отрицание на сегашната оплетена в олигархични зависимости съсипваща страната демократура!

Ето защо въпросът днес е ще допуснем ли ние, делегатите на Конгреса, поредно конгресно заседание, възпроизвеждащо сегашното статукво в партията, обричащо я на безславно пребиваване в периферията на обществено-политическия живот със затихващи функции? Или напротив - ще се мобилизираме да отидем на Конгреса с необходимите предложения за решения за ново начало на цялостната дейност на БСП като силна социалистическа партия, способна да отговори на надеждите и очакванията на милионите български граждани за друго качество на политиката и на живота, за успешно развиваща се България на новото столетие!

Въпрос, от който не само всеки делегат, но и всеки активист, всеки член и симпатизант на БСП и на левицата у нас няма никакво право да се скрие.