Преходът и ролята на БСП

Иван КАРАДЖИЛСКИ,
Мездра


Почти всеки ден чета във в. ДУМА статии за състоянието на БСП, декларации на различни клубове с идеи и предложения към ръководството на партията, свързани с подготовката на предстоящия конгрес през пролетта на 2016 г. Основните въпроси, които вълнуват членовете и симпатизантите ни, са: Защо партията изпадна в такава дълбока криза? Ще съумее ли ръководството на БСП на предстоящия конгрес да направи такава оценка на поведението на партията от началото на прехода досега, която да й позволи да приеме решения, които не само да я изведат от кризата, в която се намира, но и да спасят България?


Вече 65 години членувам в БСП. Заедно с хората от моето и следващите поколения с основание се гордеем, че само за 45 години след войната превърнахме някогашната бедна селска България във високо развита държава, заела достойно място сред тридесетте най-развити страни в света. Това беше върхът в нейната 1300-годишна история, въпреки грешките и дефектите на системата. Тъкмо поради това всички посрещнахме промените на 10 ноември 1989 г. с надеждата, че към достигнатата степен на развитие и в нашата природно надарена страна животът на народа ще стане още по-хубав и щастлив. Нищо подобно обаче не се случи. Вече 26 години с всеки изминал ден нещата стават все по-зле. В нито един сектор на нашия обществен живот няма подобрение.
Защо стана така? Защо повече от четвърт век от началото на прехода и девет години след приемането на нашата страна в ЕС не се сбъдват очакванията, на които се надявахме?

Защо стигнахме дотук?

Можеше ли да тръгнем по друг път? Моят отговор е - можеше!
След 10 ноември 1989 г., а и доста след тази дата, БКП нямаше сериозна опозиция (на срещата с президента на Франция Франсоа Митеран с българските дисиденти повечето бяха членове на БКП). В същото време нещата така се развиваха, че нямаше възможност в България да бъде запазена старата система. Новото партийно ръководство взе мерки и бившата комунистическа партия спешно бе преименувана в социалистическа. Но в самото ръководство нямаше единно становище какво трябва да се прави след това. Обсъждаха се две идеи. Първата, представлявана от Александър Лилов като председател на партията, бе за реформиране на социализма в България. Втората бе защитавана от Андрей Луканов. Като министър-председател бе поканил американските макроикономисти Ричард Ран и Роналд Ът, които заедно с видни наши икономисти разработиха програма, която трябваше да се осъществи по време на предстоящия преход. В този документ изрично се подчертаваше, че промени следва да се извършат основно в собствеността на огромните за нашата страна производствени мощности - държавна и кооперативна собственост, но да се запазят действащите социални, здравни и образователни системи. В последвалите партийни форуми тази перспектива бе остро разкритикувана и отхвърлена, а в новата си програма партията записа като своя крайна цел изграждането на демократичен социализъм.
По този начин ръководството на БСП, а след това и цялата партия, още в началото на прехода остана в плен на старите си идеологически догми, без да е в състояние да оцени обективно причините за краха на социализма. И, което е особено важно, нямаше визия за безусловно налагащите се промени в т.нар. обществена собственост и пропусна възможността като водеща политическа сила да оглави процеса на промяната на собствеността, като запази за държавата структуроопределящите отрасли - така, както е и сега в редица капиталистически страни, и да не допусне криминалната приватизация, по-късно осъществена от СДС. Това, което направи правителството на Жан Виденов (т.нар. масова приватизация), бе несполучлив опит за решаване на тази задача. БСП изгуби инициативата и след провала на кабинета "Виденов" новите демократи от СДС направиха това, което в нито една бивша социалистическа страна не бе направено. Подстрекавани от новия голям брат отвъд океана, те извършиха такова разграбване на промишлените предприятия и селскостопанските кооперации, че само за две-три години икономиката на България беше ликвидирана.
Всичко останало след това е известно. Безработицата нарастваше главоломно. Около 2 млн. потърсиха спасение на Запад. Разслоението в обществото на много бедни и малко богати непрекъснато растеше. Днес официално се съобщава, че 80% от народа живеят на границата на бедността, а 30% от тях са под тази граница. За 26 г. населението на България намаля с около 2 млн. Днес страната ни е най-бедната в ЕС.
Спирам се на поведението на ръководството на моята партия в началото на прехода, за да подчертая, че кризата в БСП днес е следствие на неспособността на нейното ръководство още в началото да оцени обективно както вътрешните, така и външните условия, в които бе поставена партията, и да вземе такива решения, които да й позволят да запази изградената с толкова труд и лишения производствена база, без която, както вече всички са убедени, животът на народа е невъзможен.
Какво е социализмът, ако не висок жизнен стандарт на народа и социална справедливост в обществото. Без икономика всичко това остава само блян. По тази причина записаното в програмата изграждане на демократичен социализъм звучи фалшиво и нереално. По същия начин стоят нещата, записани и в Конституцията, че Р България е социална държава. Допускам, че много мои съпартийци ще ме обвинят, че ратувам за капитализъм. Нищо подобно, уважаеми другари, говоря за социализъм като начин на живот.
Съзнателно не говоря за агресивната политика на ръководителите на западните страни. Пропуснахме възможността да запазим икономиката, изградена при социализма, и да създадем условия, при които държавните, кооперативните и частните предприятия да работят, конкурирайки се. Казано накратко - в началото на прехода на нашата партия й липсваше един Дън Сяопин.
През целия преход БСП се държеше

неадекватно на политическа сцена

Без ясна и вярна стратегия за политическо поведение. Излишно е да изреждам редицата грешни решения - участие на партията в правителства с чужди на нейните идеи политически сили, с които провеждаше дясна политика, решението за членство на България в НАТО, резервираното отношение към събитията в Украйна и поведението на Русия и санкциите към нея, приетият закон за досиетата и пр.
Не е нормално социална партия, каквато е БСП, със 125-годишна история, в период, в който народът непрекъснато обеднява, непрекъснато да губи неговото доверие. Изборните резултати след 1995 г. ярко потвърждават загубата на доверие, за да се стигне до последните местни избори. Нима не се вижда, че днешното състояние на БСП е част от сценарий на външни и вътрешни сили за нейното ликвидиране, а след това, в обозримо бъдеще, и на България като славянска нация, стояща най-близко до Русия. Случайно ли България е най-бедната държава в ЕС - без икономика, без национална сигурност, с влошено образование, здравеопазване и социална защита? Не е ли вярно, че значителна част от елита на партията също се възползва от прехода и властта за своето забогатяване, без да се интересува как изглежда в очите на народа? С което недоверието към партията още повече се задълбочи.
Лидерите, които заставаха начело на моята партия, като се започне за съжаление от Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов, Сергей Станишев и техните екипи, не оправдаха доверието, което им се гласуваше. Това бяха книжни хора, далеч от живота на трудовите хора, неспособни да вземат правилни решения.
Новият председател на БСП Михаил Миков се опитва да промени нещата в партията. Много бавно и неуверено, някак трудно му е и неудобно, защото и той беше в екипа на Сергей Станишев и не желае открито да осъди неговия порочен стил. Затова днес партията е като възбуден кошер и не е ясно

какво ще стане на конгреса

Но вината не е само в лидерите. Често се говори, че БСП не е като другите партии, че е най-демократичната. Така ли е в действителност? Може ли демократична партия да допусне поведение, което да я лиши от подкрепата на обеднелия народ? Каква е ролята на НС и на конгресите? Тези неща не се ли виждат? БСП каква партия е - лидерска, парламентарна или масова?
Тревожни са нещата в дейността и живота на партийните органи и организации. Кризата е многопластова. Тя е идейна, организационна и особено кадрова. През последните години ръководството отделя малко внимание на вътрешнопартийния живот, на дейността на областните и общински органи, особено на основните партийни организации, повечето от които съществуват формално. Съставът на партията не само намалява, той е коренно променен в сравнение с миналото. Работническото ядро е символично. Работещите са предимно служители, младите и образованите са твърде малко, преобладават членовете над 60 г., които са 2/3 от общинските организации. Днес партията повече прилича на пенсионерска организация, отколкото на просперираща политическа сила. Националното ръководство не само се е откъснало от народа, но не контактува и с основните организации, в които членовете са отчаяни и обезверени, като наблюдават какво става в партията, без да получават някаква информация или някой да се интересува от мнението им.
Почти едни и същи хора са несменяеми депутати, ръководители на областни и общински организации. Повечето от тях нямат необходимия авторитет в обществото. В основните партийни организации положението е още по-тревожно. Трудно се намират хора за секретари. Да не говорим за подготвени хора за кметове на селата и общините.
Голям проблем е медийното присъствие на БСП. Въпросът е изпуснат още в началото на прехода. Не е нормално партии като "Атака" и Патриотичния фронт да имат собствени тв канали, а БСП да няма. В. ДУМА е крайно недостатъчен, много рядко може да се намери по павилионите в градовете, а в селата изобщо не достига.
Партията не може да функционира повече така. Необходима е коренна промяна колкото може по-бързо. Събитията, които се задават, няма да ни чакат. Нужно е овладяване на политическата власт в страната, българската нация да тръгне по друг път за развитие, а нашата страна в обозримо бъдеще да стане отново икономически силна и независима държава. Както вървят нещата, през 2016 г. ще се наложи, освен избори за президент, да се проведат и парламентарни избори. В тази обстановка пред БСП има две възможности:
Първата. Отчетно-изборна кампания, обновяване на ръководния състав по места, конгрес с предварителен дневен ред. Това предполага известно активизиране на БСП и при предсрочни избори тя може да увеличи подкрепата си. Но това няма да промени политическата обстановка в страната.
Втората. На конгреса да се каже цялата истина защо стигнахме дотук - и като партия, и като държава, и БСП да се извини пред своя народ за допуснатите грешки. Едно от най-важните решения на конгреса трябва да бъде приемане на обръщение към всички леви патриотични сили, а БСП да стане инициатор за възраждане на единен ляв народен фронт за спасение на България. Ако идеята бъде осъществена, има реална възможност да срещне подкрепа от мнозинството избиратели. Това ще даде възможност България да се освободи от предателите, които я превърнаха в протекторат, и да тръгне по друг път на развитие.