Преля своята кръв и любов

Герман МИОВСКИ е роден на 12 май 1933 г. в Долнопреспанското село Пъпли, сега Лефкона, Гърция.
На 20 март 1948 г. в разгара на Гражданската война в Гърция (1946-1949) заедно с други деца от селото е настанен в детски дом в гр. Синая, Румъния.
Есента на 1952 г. е изпратен да учи в София. През 1956 г. завършва Педагогическото училище за начални учители, а през 1961 г. завършва Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски".
От 1961 до 1976 г. е журналист в Главна редакция "Предавания за чужбина - Балкански страни" на Радио София.
През периода 1976-1983 г. е зам.главен редактор в отдел "Балкански страни", сектор "Гърция и Кипър", в агенция София прес.
Герман Миовски има стотици публикации в гръцкия и кипърския печат. Той е известен преводач от български на гръцки. Негови са преводите на "Време разделно" на Антон Дончев, "Антихрист" на Емилиян Станев, стихосбирките "Честен кръст" и "Вечерен тромпет" на Борис Христов, поемата "Септември" от Гео Милев и др.
На български език е превел стихосбирките "Така е, братко, както си го казал" и "Осемнадесет малки песни за горестната родина" на Янис Рицос.

Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите. Тази максима е водила Герман Миовски 20 години при написването на книгата "Пепелища на времето" (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа). С дълбоко преклонение пред едните и съзнание за дълг към другите. Живи и мъртви. Народът на Долна Преспа. В 600 страници авторът твърди, че е показал една малка частица от богатството на родния си край.
Пък Антон Дончев казва в предговора: "Един човек с една книга върна за живот едно село - даде му живот, като му преля своята кръв, своята любов и своя труд. За почти половин век Герман Миовски изгради дума след дума, страница след страница образа на своето родно село Пъпли."
На първо време респектът от солидния том на издателство "Земя" идва от обема, тематиката и оформлението, така органично легнало в целта. Книгата излъчва характер и обещава интересно четиво. Тя е от ония ценни културни факти, от които само при допир изтръпваш от мисълта за забвението. Ако Герман Миовски не би посветил близо половин век да записва, къта, изравя, преписва, издирва, изслушва истории, да ги носи в сърцето си и осмисля с ума си, то всичко това би потънало в сините води на прелестното Преспанско езеро, поделено между Гърция, Албания и Македония. И би ни лишило от безценно познание за себе си. Като разлистиш книгата, любознателни читателю, ще се увериш и в мащабните пространства на Германовото изследване дори чисто географически. Защото племето му, по стекли се исторически обстоятелства, се е пръснало по четирите краища на света. "Снимката е правена в Пъпли" (Левкона), днес в Гърция, в Скопие, Тетово, Битоля...", "Снимката е правена в гр. Синая, Орадея - Румъния...",  Згожелец - Полша, Ташкент - Узбекистан, София,  Албания, Америка, Франция, Австралия... Под някои от тях има тъжни приписки: "...последните двама не познах".
Всъщност книгата очертава същностните  граници на родината, която българите носят в сърцето си, където и да се намират.
С изключителна прецизност на изследовател и почтен пазител на оставеното от предците, Герман Миовски проследява историята на Пъпли, обичаите, нравите, богатото словесно наследство, топонимията, документи, фотографии. Описва природата, растителния и животинския свят, къщата, поминъка. Разказва истории за ярки личности. Сам е записал  мнозина. Уникално е житието на майка му Фания Миовска.
Веднъж при среща с Герман на една изложба той изтърва пред мен една приказка. Наведох се и я прибрах. Пък сетне я ашладисах  в своята си книга. Той ми откри откъде идва "пепел ти на устата". Защото всяко нещо в живота на човека има потекло, история, характер, послание - кое тайно, кое явно. И има ключ към него. Е, в книгата "Пепелища на времето" ще намерите безброй мънички златни ключета към много тайни, които със сигурност ги смятате за затрити. Не са. Препоръчвам ви от сърце - разлистете я!
С твое позволение, читателю, ще заимствам от майка ми благослов, защото не мога да измисля нещо по-изчерпващо: "Алал ти вера, Германе!"