Премеждия с БДЖ

Д-р инж. Георги ВЪЛКОВ


БДЖ е в критично състояние и през 2016 г. Мениджмънтът на дружеството не е предприел никакви мерки за справяне със ситуацията, заяви служебният министър на транспорта Христо Алексиев по време на представянето на екипа си. "БДЖ–Пътнически превози" не е в състояние през 2017 г. да изпълнява ангажиментите си към клиентите и към държавата. Само за 2016 г. дружеството е дало 1 млн. лв. за трансбордиране на пътници с автобуси поради липса на локомотиви, заяви Алексиев.


Наскоро ми се наложи да пътувам из страната малко по-често с родните железници. Откакто се помня, предимно с тях пътувам. Не предпочитам междуселищните автобуси по ред причини. Напоследък обаче "гафовете" на БДЖ толкова зачестиха, че могат да бъдат и тема за книга. То не бяха дерайлирали влакове, сблъсъци на прелези с автомобили и автобуси, запалили се вагони и прочее колизии, достойни за сюжет на екшън. Закъсненията даже не ги броим - ако на междинна гара кажат, че закъснението е до 15 минути, все едно са казали, че влакът се движи навреме.
Но две пътувания бяха наситени с толкова премеждия, че се принудих да пусна жалба срещу услугите на БДЖ. Ето за какво става въпрос.

*    *    *
На 30 януари 2015 г. предприех пътуване с влак по маршрута с. Белозем - гр. Бургас с обратно връщане на следващия ден. Още с пристигането на билетното гише на гара Белозем констатирах, че сваленото от вечерта от интернет-сайта на БДЖ разписание на влака не е актуално - на сайта заминаването беше обявено за 8,17 ч., а продавачката на билети ми каза, че това е старо разписание и влакът би трябвало да тръгне от Белозем около осем без десет. За мой късмет бях пристигнал малко по-рано, а и влакът закъсняваше (както обикновено!) и не бях го изпуснал. Евентуално изтърваване на този влак би ми провалило важна работна среща, предварително фиксирана за петъчния следобед в Бургас.
Втората неприятна констатация беше невъзможността на компютъра на гаровото гише да издава билети "първа класа" при маршрути с прехвърляне от бърз влак на пътнически, както в моя случай. Действащият софтуер просто не предвиждаше подобна опция и продавачката, след десетина минути проби и грешки, най-после успя да издаде два отделни билета за едно пътуване (!) вместо един общ. Тези героични, но продължителни усилия на служителката едва не доведоха до действително изпускане на влака, който вече пристигаше на гарата в момента, в който успях да получа билетите и рестото.
Третият сюрприз беше във влака, когато кондукторът установи, че продавачката е пропуснала да ми издаде "запазено място" (това беше нова разпоредба за задължително запазено място, влязла в сила преди около месец). Билет за такова запазено място ми издаде самият кондуктор, но срещу 3 лв. вместо гаровите 50 ст., защото издаването на билет във влака, а не на гарово гише, приравнява пасажера като нарушител. Дори и когато вината е на продавачката на гаровото гише. Дойде ми в повече, защото това беше втори случай в продължение на месец и половина, когато кондуктор ме "глобява" по този начин за пропуски на БДЖ-системата за продажба на билети.
След пристигането на гара Карнобат, където трябваше да сменя влака, се оказа, че такъв влак въобще не се предвижда, а вместо това пътниците се извозват с автобуси поради ремонт на жп линията в този участък. В крайна сметка след двучасов престой в Карнобат автобус на БДЖ все пак ни достави в Бургас.
Връщането от Бургас до Белозем на следващия ден беше не по-малко "вълнуващо". Оказа се, че има ремонт на жп линията между гарите в с. Калитиново и с. Калояновец и в този участък пасажерите ще бъдат превозвани с автобус (отново!). Естествено за никаква "първа класа" не може и да става дума в раздрънканото минибусче, наето за целта.
Освен гореизброените перипетии, липсваше и вода в тоалетните на "първа класа", което бе предпоставка за отвратителния вид на тоалетната чиния в единия влак. Като добавим към всичко това неотопляемия вагон в "първа класа" по маршрута с. Калояновец - с. Белозем, дискомфортът стана пълен! А цялото това пренеприятно пътуване се осъществи с неимоверно забавяне и в двете посоки, което практически прави влака от бърз на пътнически. Защо тогава билетът се таксува като за бърз влак?!
Накрая ме очакваше още една изненада от родните железници. Жалбата ми беше в процес на изготвяне, когато ми се наложи друго пътуване по маршрута Белозем - София на 2 февруари с.г. с бърз директен влак. Във влаковата композиция се оказаха два вагона "първа класа", но в действителност само един имаше този статут. Вторият беше просто прикачен от друга композиция поради недостиг на вагони. Т.е. в единия от двата външно "първокласни" вагони пътуваха всички пасажери с билети за "втора класа". За мой "малшанс" се качих именно в него (истинският "първокласен" се оказа по-далеч в композицията). Понеже бях с доста багаж, когато разбрах "уловката" на БДЖ, нямах нито желание, нито си струваше поради оставащото време, да се премествам. Допътувах до София с билет "първа класа" във вагон "втора класа". Това вече ми се беше случвало с любимите БДЖ преди половин година - прикачват се вагони "първа класа" със статут "втора" - и не се означават по никакъв начин, поради което пътници, заплатили за "екстрата", реално не я получават.
Когато реших да изпратя своята жалба, така и не намерих адрес за жалби на пътниците на сайта на БДЖ и въобще в интернет, поради което реших да я изпратя директно до Комисията за защита на потребителя. С искане БДЖ да ми върне неправомерната глоба за запазено място, плюс разликата в цената на билетите между първа и втора класа поради несъответствие на качеството на обслужване на обявената класа. Отделно - разликата между бърз и пътнически влак по маршрута Белозем - Бургас и обратно, за който бях платил цена на бърз влак, а на практика пътувахме със скоростта на пътнически. Допълнително - неустойка за претърпените неудобства от гореизложените пътувания, които вече стават лоша практика в БДЖ.
Тези приключения станаха преди две години, както внимателният читател би забелязал. Ще отбележа, че жалбата ми се придвижва доста време, имаше "реплика" и "дуплика". В крайна сметка дружество "БДЖ-Пътнически превози" се съгласи да ми изплати обезщетение от около двайсетина лева, които така и не получих, защото вече се бях преместил от София, а да се придвижа от провинцията до столицата, за да получа двайсет лева, звучи абсурдно.

*    *    *

Онези приключения свършиха. Но не и перипетиите с родните железници. На 2 януари т.г. имах друго изпитание в нощния влак Пловдив - Варна във вагон, обявен "първа класа" и съдържащ едновременно купета "първа" и "втора" класа. Най-вероятно произведен преди 50 години, в който не само не работеше парното, но не се затваряха добре прозорците, а през луфтовете навяваше сняг. Пътникът пред мен, оказал се под въздушната струя, спа с палто и шапка до Варна. След пристигането ни съпругата ми реши да пише жалба срещу железниците.
Най-печалното е, че подобни злополучни пътувания с влак се смятат за обичайно явление в страната ни. И рядко някой като мен тръгва да се жалва. Камо ли да стигне до съд. Затова българските железници извозват пътниците в прекия и в подигравателния смисъл на думата.
БДЖ се нуждаят от "рестарт", а не от ликвидация. В момента обаче по-вероятно изглежда второто събитие. Тикат ги натам. А казват, че железниците били кръвоносната система на националната икономика. Ще им се наложи ли "хирургическа" операция?