04 Август 2020вторник00:12 ч.

На фокус

Пренебрегнатият инвеститор

Защо властта търси финансови субсидии за съживяване на икономиката само под формата на външни заеми, когато това може да става и с вътрешни

/ брой: 78

автор:Йордан Съев

visibility 1828

Апетитите на управляващите към външни заеми растат. Сегашните властници само през 2015 г. взеха 16 млрд. лв., а имат намерение през 2016 г. да заборчлеят държавата с още 6 млрд. лв. Договорите с чуждестранните банки, от които се взимат заемите, са обвити с тайнственост за обикновения гражданин, така че не се знае нито точния срок на изплащане, нито лихвата.
Завесата обаче все пак донякъде се повдига, защото има и по-информирани хора. Така например според депутата Николай Александров заемите се сключват за 30-годишен период при лихва около 10%.
Какво означава това на практика? Когато облигациите по дълга излязат на пазара, всяка една от тях е с номинал от 1000 евро. При годишна лихва от 10% инвеститорите си възвръщат средствата за 10 години, а след това 20 години получават допълнителен дивидент. Той се плаща от държавния бюджет, т.е. от данъкоплатците.
Разходите за обслужване на външния ни дълг са по-големи, отколкото тези за наука, култура и спорт, взети заедно. Докато за наука се дават 123 млн. лв., за култура - 580 млн. лв. и за спорт - 71 млн. лв. (общо 774 млн. лв.), то за обслужване на дълга се изразходват към 800 млн. лв.
Колкото повече външни заеми се взимат, толкова повече растат и разходите по тяхното обслужване. През 2013 г. те са били 710 млн. лв., а сега са се увеличили с 90 млн. лв. Поради взетите нови заеми се предполага, че разходите по обслужването на външния ни дълг в края на 2016 г. ще нараснат на 1,2 млрд. лв.

Алтернативата

При сегашното състояние на икономиката държавата определено има необходимост от финансови субсидии. Защо обаче те да се получават само под формата на външни заеми, когато това може да става и с вътрешни.
В новата българска история има много случаи на сключване на вътрешни заеми. Те започват още от 1926 г., когато е обявен Заем за укрепване на бюджета в размер на 30 млн. лв. с лихва от 7,3%. През 1934 г. има нов вътрешен Заем за стабилизация в размер на 40 млн. лв. с годишна лихва 7,6%. Тази позабравена за известно време практика се подновява след 1944 г. През 1945 г. е обявен Заем за свободата в размер на 24 млрд. лв. (тогавашни пари) с 15-годишен падеж при лихва от 5,5%. През 1951 г. има Заем за развитието на народното стопанство в размер на 40 млн. лв., но са набрани 60 млн. лв. (парите вече са с нов спрямо 1945 г. курс). През 1952 г. следва втори Заем за развитието на народното стопанство пак за 40 млн. лв., но са набрани 53 млн. лв. Лихвата по двата заема е 2%, която се изплаща всяка година през юли. Освен това се разиграва томбола с облигациите и 100 приносители печелят по 1000 лв., 500 - по 300 лв., 1000 - по 80 лв. През 1954 г. е сключен вътрешен заем Втора петилетка за 40 млн. лв., но са набрани 50 млн. лв. През 1955 г. е обявен Заем за развитието на селското стопанство в размер на 30 млн. лв., по който са набрани 42 млн. лв. Голямото предимство на вътрешните заеми е, че с тях не се изнася национален капитал в чужбина, както това става при външните.

*    *    *

Премиерът Бойко Борисов преди време обвини българите, че са пасивни в инвестирането на спестяванията си, а предпочитат да държат парите си на влогове в банките, за което да получават лихви. За да ги накажат, се прие данък върху доходите им от лихви - 10%. Приходите от него обаче са много оскъдни, тъй като лихвите по депозитите непрекъснато намаляват и вече клонят към отрицателни.
Въпреки това спестяванията на хората в банките растат и към 31 декември 2015 г. достигнаха 42,5 млрд. лв. Още 18,2 млрд. лв. са фирмените депозити и общо те съставляват 73% от БВП. Това е огромен, но неизползван финансов потенциал. Държавата може да се възползва от него, като стимулира банковите вложители да се превърнат в активни инвеститори-кредитодатели.
Сключването на вътрешни заеми едва ли е най-удачен прийом, защото голяма част от притежателите на влогове са скептично настроени към държавната финансова политика и се отнасят с известно недоверие към възможностите да си получат обратно вложените пари. Това се отнася преди всичко за дългосрочните заеми с падеж след 5, 10 и повече години, тъй като не се знае тогава кой ще бъде на власт.

Държавни ценни книжа

Може би това е инструментът, който трябва да се прилага за участие на притежателите на финансови средства на депозит. Лихвата по тях наистина непрекъснато намалява и те стават неатрактивни. Няма обаче други начини за по-доходно вложение. Известно изключение са инвестициите в корпоративни ценни книжа, при които може да се постигне доходност от 7-8 и повече процента, но тя не е гарантирана. Рисковани са и операциите с чуждестранна валута, с благородни метали, влагане в недвижимо имущество, тъй като при тях конюнктурата е непредвидима. Най-удачно е за целта да се използват държавните ценни книжа. Сега обаче те също са крайно неатрактивни - при тях годишната доходност е средно 0,49%. (За сравнение, в Гърция тя е 7,9%, а в Турция - 8,6%.)
Естествено е при това положение интересът към тях да е нисък. Той може значително да се повиши, ако нарасне доходността. Ако тя стане в порядъка на поне 2%, държавните ценни книжа ще бъдат по-атрактивни пред държането на парите на банков депозит. При посочения по-горе размер на спестяванията на населението от 42,5 млрд. лв. има основание да се смята, че е възможно пласирането на емисии от държавни ценни книжа на стойност от около 8-9 млрд. лв. При доходност от 2% за тяхното обслужване ще се изразходват 170 млн. лв. Това е 5 пъти по-малко от сегашните средства за обслужването на външния дълг и 7 пъти по-малко от тези, които ще се харчат в края на настоящата и следващите години. Реалното предимство е, че тези средства остават в страната, а не се изнасят в чужбина. Трето предимство е, че с получената от тях доходност в някаква степен ще се увеличи потреблението, което е предпоставка за ръст в икономиката.

Борисов радва администрацията с 30% скок на заплатите

автор:Дума

visibility 5

Търсят кой е записвал Борисов

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 147

Половината българи не одобряват Гешев

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 147

2 млн. по-малко чужди туристи у нас заради КОВИД

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 147

Всеки двадесети търговец е загубил 90% от приходите си

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 147

В АПИ още не знаят колко са опасните мантинели

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 147

Русия пуска ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 147

Помощник на Тръмп иска добри отношения с Русия

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 147

Берлин зове за твърда позиция спрямо Китай

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 147

Кратки новини

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 147

И Десети ноември няма да помогне

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 132

/ брой: 147

Защо властта мрази българската музика?

автор:Альона Нейкова

visibility 142

/ брой: 147

Датата

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 147

Ново време

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 147

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ