Преображение

Богомил Николов

Този голям християнски празник е установен в първите векове на християнството и напомня за едно от най-важните събития - явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците.
Българската православна църква чества Преображение Господне на 6 август и отбелязва средата на 15-дневния пост в чест на Божията майка преди Успение Богородично. Сред народа по традиция този ден се нарича "Преображение", но в някои райони на Южна България, например в Странджа, Сакар и Родопите, е известен като "Св. Сотир", "Сотировден", "Стотировден". Съгласно източници за живеещите покрай Черноморското крайбрежие гърци празникът се нарича "Тай Сотирос".
Според поверието и народната традиция

нa този празник се забранява яденето на грозде

тъй като то още не е кръстено. Сутринта стопаните в селото откъсват първите чепки грозде и ги занасят в църквата с варено жито, където свещеникът ги освещава заедно с други летни плодове - ябълки, круши, дини и др. След това жените ги раздават на близки и съседи в махалата. Съгласно поверието, ако някой не спазва забраната и консумира грозде преди Преображение Господне, ще страда от болки на зъбите. В Разградския район се забранява да се яде червено грозде и диня на този ден, за да не се "преобрази" човек, т.е. да не излязат по тялото му някакви белези.
Според традицията на Преображение в Южна България започва подготовката на пчеларите за техния патронен празник - Голяма Богородица. Пчеларите преглеждат кошерите и пчелите, вземат няколко пити с мед. След това отиват в църквата, където на Успение Богородично се освещават и се раздават за здраве, добра паша за пчелите и добър добив на мед. В Тракия почитат Св. Богородица като пчеларка и покровителка на пчеларството.
В Северна България се смята, че на Преображение времето започва да се "преобразява", т.е че дните и нощите застудяват, особено утрините и вечерите, водите на изворите, реките и морето застудяват и стават проблемни или непригодни за къпане.

Това е гранично време между лятото и есента

свързано с "преобразяването" на Слънцето и живата природа. В Западна България, съгласно източниците и поверието, в полунощ срещу празника Преображение, "небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина", "Дърветата се кланят до земята". Вярва се, че мечтата винаги се сбъдва. Същото поверие в някои други райони на България е разпространено по време на нощта срещу Рождество Христово (Коледа), Богоявление или Великден. В Родопите вярват, че Господ "прибрязнувал" - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба.
Прелетните птици-лястовици, щъркели и др. се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята. Съобщава се, че според поверието в Западна и Северна България и по северните старопланински склонове на Преображение се изпълняват обредни действия с лечебна цел, основна роля в които се възлага на слънцето и слънчогледа. В Ловешко и Плевенско рано преди изгрев слънце откъсват слънчогледовата пита и цвета на слънчогледа. После пробиват дупка в средата на питата и преливат през нея три пъти вода, с която се мият или пият онези, за които се смята, че са урочасани. В Берковско през нощта срещу Преображение

човек, който прави магия за любов

трябва да обиколи гол три пъти стрък слънчоглед, изричайки следните думи като заклинание: "Каквото се е преобърнало в гората на Преображение, земята, небето, слънцето по слънчогледа, лятото на зима, така да се преобърне (тук се споменава името на омагьосвания) към (името на този, който прави магията) и както не може без слънце, така и той да не може без мене!" После мълчешком и без да се обръща назад, човекът се облича и отива вкъщи да си легне. Преди изгрев слънце той откъсва слънчогледовата пита и през дупка в средата й прелива вода, която е загребана от реката със зелена паница, като изрича същото заклинание. Тази вода тайно слагат във водата или в храната на любимия човек.


Из легендите

Юдеите не узнали в Христа очаквания Месия. Te старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, че Исус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. Затова за тях, съгласно синодални източници, е било недопустимо Исус Христос, Син Божи, и Спасител  на света, да понася страдания и унижения от юдеите. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава.
Обаче Господ беседвал често с учениците си за своите страдания. Например Той казвал, че Нему предстои да бъде изхвърлен от първосвещенниците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тези думи. Петър му казал; "Пази Боже! Това Господи няма да стане с Тебе!" Тогава Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това що е човешко.
Скоро след тази беседа с учениците си, за да укрепи вярата им, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Тиворската планина в Галилея. Там се отдалечил малко и започнал да се моли. Учениците заспали. Щом се събудили, видели Исус преобразен: с изменено лице светло като слънце, с дрехи бели като сняг. С него били Моисей и Илия. Учениците от страх паднали пред него. Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И като станали, те видели Исус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което са видели, докато Син Човечески не възкръсне.
Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Двамата велики представители на Стария завет Моисей и Илия засвидетелствали със своето присъствие, че това събитие е било действително, и че това е Оня, за когото предсказали пророците. Окръжени от небесна слава, тия свети мъже беседвали с Исус Христос за Неговите спасители страдания и доброволна смърт. Най-после това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христос