04 Декември 2020петък01:23 ч.

Минало

Преселението българско в Америка

Предполага се, че в края на ХVII век с венециански търговски кораб тук е пристигнала първата група от 20 нашенци, а след това, през годините, е имало още много емигрантски вълни

/ брой: 196

автор:Йордан Василев

visibility 5533

В края на ХIV в. България попада под тежко робство. Народът е превърнат в безправна рая, напълно подвластен на всеки, който носи чалма и фес на главата си. Поголовно е избит цветът на нацията - боляри, военни командири, свещеници, духовници...
Част от българския етнос успява да се приспособи към новите условия едва в края на ХVII в. В някаква степен се възражда занаятчийството, появяват се предприемчиви търговци, които разнасят българските стоки из цялата Османска империя, която тогава се простира от Индийския океан до Виена!
Установяват се контакти с търговци от Генуа и Венеция - те имат представители в Истанбул и Измир. От тях българите научават за Новия свят, който се намира отвъд Атлантическия океан. За него се разказват невероятни неща. Това е необятна страна, която почти никой не знае докъде се разпростира на запад, север и юг. В нея всеки заселник може да обгради каквато площ му е нужна и да я обяви за своя собственост. Там се въдят огромни стада от непознати животни, ловът на които е източник на месо и кожи.
Тези и други подобни разкази разпалват въображението на българите. Няма конкретни данни, но се предполага, че в края на ХVII в. с венециански търговски кораб в Америка е пристигнала първата група от около 20 българи. Половината от тях били търговци, които носели стоки за продажба или размяна. Те се установили в района на Бостън.
Други тръгнали да завладяват земи. Трудно е да се установи каква точно е била съдбата на тези първи български заселници в Америка.
 
Доброволци във войната за независимост

През 1775 г. започва война за независимост на английските колонии и тя продължава до 1783 г. Силите са неравни. В началото на войната бунтовниците успяват да мобилизират едва 30 хил. въоръжени мъже, които при това са необучени да водят сражения с редовна армия, каквато е английската. Отчитайки този факт, кралят изпраща кораби с 40-хилядна войска, като смята, че тя бързо ще се справи с бунтовниците.
По това време Франция, която е основен съперник на Англия, се обявява в подкрепа на американските борци за независимост. Тя им изпраща доброволци, оръжие и военачалници, най-известният от които е Ла Файет. Но и това се оказва недостатъчно. Ето защо се прибягва до набирането на войници от други националности. Сред тях попадат и българи.
Френското посолство в Истанбул и консулствата в Пловдив, Русе, Варна и София агитират български младежи да се включат като доброволци на страната на американските бунтовници. С обещанието за добри заплати - 5 луидора на месец, което за това време е значителна сума, подмамени от заплащането и възможността да се включат в една непозната за тях досега авантюра, по списъци на  френските агенти 170 български младежи заминават за Америка да воюват.
Оцелелите в битките остават да живеят в създадените Съединени американски щати. По това време още няма организирана поща, съществуват само писмовни пратки, които се пренасят по много сложен път, бавят се дълго време и често не достигат до получателите. Някои от изпратените от българските пионери писма обаче се получават в България.
Удивителното е, че полунеграмотни в българския език, нашите емигранти там са научили английски и пишат писмата си на този език. Аз лично видях едно такова писмо, запазено от рода на Стойновците в Троян. В него Съби пише на близките си да продадат каквото имат и да съберат средства за пътуване до Америка, защото там всички са свободни и с труд и инициативност ще успеят.
 
Смелчаците тръгват на запад

Повярвали на подобни послания и окуражени по други линии, в края на ХVIII в. българските заселници в САЩ достигат 2600-2800 души. Те са един от най-малобройните етноси в новосъздадената държава. Почти не се забелязват сред многобройните англичани, ирландци, шотландци, които са по близо 1 млн. Следват ги французи, холандци, датчани, испанци с по няколкостотин хиляди души.
Значителна част от населението съставляват африканци, които са докарани като роби за работа от английските колонизатори. Има също така азиатци, мексиканци. Започва нахлуване на италианци. Въпреки това в началото на ХIХ в. населението на САЩ е едва около 8 млн. души, но това е на територия, която е 60% от днешната територия на САЩ. В нея относителният дял на българите е 0,3%. Независимо от малкия си брой, те се включват успешно в живота и икономиката.

Втората версия за нашето заселничество

Първите единични заселници са от края на ХVII в., а по-масово българи идват тук в средата на ХVIII в. Тогава по българските земи се появили американски мисионери, които пропагандирали, че отвъд океана е създадена държава, в която всички граждани са равни пред закона, там има огромни неусвоени земи и всеки може да стане собственик на големи парцели.
Някои наши сънародници решават да си опитат късмета, макар че пътят на българските емиранти за САЩ през ХVIII в. е изключително труден. Повечето от тях пеша, след няколкомесечно пътуване, се добират до европейските пристанища на Атлантическия океан. После търсят някаква работа там, за да припечелят пари, с които да си купят билет за парахода. И въпреки всичко значителна част от тях успяват.
Според непотвърдени напълно сведения, през втората половина на ХVIII в. в САЩ са емигрирали между 2800 и 3200 българи. Почти всички емигранти пристигат в Ню Йорк, но това е само отправен пункт. Сред българите преобладават селяни, които са дошли да търсят свободни земи. Поради това повечето достигат до средните и дори до западните щати. По пътя някои умират от болести, изтощение, липса на храна, но има и такива, които оцеляват. Те стигат до свободни земи и влизат в тяхно притежание. Усвояването им изисква тежък, почти непосилен труд.

Новите условия пораждат огромен интерес

В началото на ХIХ в. започва втората приливна вълна от български емигранти в САЩ. Тогава положението е доста променено. Построени са много промишлени предприятия, усилено се прокарват железопътни линии, произвеждат се кораби. Страната се нуждае от работници. Затова по-голямата част от пристигащите българи се включва в производството, а други стават обслужващ персонал в ресторанти, хотели, кантори.
Значителен е броят на строителните работници, от тях има голяма потребност, защото в градовете усилено се изграждат сгради с различно предназначение. Бурно се развива и търговията, така че някои наши сънародници успяват да намерят работа като продавачи. За съжаление повечето от българските емигранти са в положението на черноработници, които с тежък труд си изкарват прехраната. За някои дори няма работа и те преживяват от милосърдието на благотворителни и религиозни организации.
Има обаче и такива, които си стъпват на краката. С труд и находчивост някои от тях се издигат в социално-икономическо отношене.

Чудесиите на Световното изложение

Показателно за икономическия възход на САЩ е проведеното през 1876 г. Световно изложение във Филаделфия. Отначало то е замислено само като американско, но впоследствие в него се включват и други страни и то се превръща в първото международно изложение. Естествено, България не е сред страните-изложителки, защото още не съществува като държава, но се оказва, че българи, преселили се в САЩ, имат свое участие в изложението. Не се знае колко точно са били, защото някои от тях вече са с поамериканчени имена.
За провеждането на изложението са построени 17 палати. Какви ли не чудесии можело да видят американските и чуждестранните посетители. Най-голямо впечатление прави действащ модел на първата американска железница в действителен размер. Тя е поставена на релси и срещу 15 цента всеки може да се повози 20 мин. с нея.
Повечето обаче предпочитат да пътуват с дилижанс от 1830 г., който се движи по 6-километрово кръгово трасе. Както в трена, така и в конската кола срещу 10 цента се предлага чай и за още толкова - паста. По това време надницата на средноквалифициран американски работник е 1,20 дол. и почти всеки може да си позволи такова малко удоволствие за себе си и за членовете на своето семейство.
Има и още много други атракции, които се представят от американски и чуждестранни изложители. Така например срещу 20 цента на любителите на силни усещания аржентински каубои предлагат езда на бик с бонус, че ако ездачът се задържи на него повече от 20 сек., ще получи премия от 1 долар.
 
Участие, което предизвиква възхищение

За най-голямо учудване се оказва, че на изложението има и български емигранти. Например Петър Гочов се представя с машина за правене на сладолед. В нея се сипват 10 л мляко, 1,5 кг захар и 2 яйца. След 15 мин. се получава 3,5 кг сладолед, който според предпочитанието на  желаещите да си купят от него може да бъде шоколадов, ванилов или плодов.
Ставри Топалов представя задвижван чрез крачни педали тъкачен стан, който за един час може да изтъче 10 см вълнен килим с дебелина 7 см.
Внушително е представянето на българите в селскостопанската палата. В нея Иван Порязов показва отгледана от него тиква, която тежи 8,5 кг. Кольо Ганчев докарва на изложението свиня, която е с тегло 400 кг!
След закриването на изложението за свинята-рекордьорка е проведен търг и тя е откупена за 315 долара, което е три пъти повече от продажната цена на свинското месо.
В промишлената палата се представя Генчо Малашев, който показва вентилатор за охлаждане на въздуха в горещините. Той обаче не го е патентовал. При него идват представители на компанията "Дюпон" и му предлагат 2000 долара за правото тя да ги произвежда, като при това Генчо Малашев ще бъде поканен да работи като главен инженер със заплата от 250 долара на месец.
По-късно наследниците на Малашев водят съдебни дела с "Дюпон" и успяват да спечелят иск за 40 хил. долара. От производството на вентилатори обаче компанията реализира печалба от 1,6 млн. долара.
Но може би най-големият бум от представянето на българските изложители е редосеялката на Станил Маджаров. Още като дете той работел на нивите в България и там семето се хвърляло от торби с ръка. Когато емигрира в САЩ и придобива 40 хектара земя, се оказва, че е непосилен труд земята да се засява по този начин. Затова измисля машина, в която се насипват зърната и с тласкател се засяват в разораната земя.
Разбира, че няма друга подобна на нея, патентова изобретението си и създава работилница за производството на сеялки. Направата на всяка една от тях му струва 430 дол., а той ги продава по 1800 дол., но въпреки това търсенето е голямо. Печели огромни пари и основава банка във Филаделфия.
Първородният му син Генади следва инженерство и има сведения, че той първи създава прототип на земеделски трактор, задвижван с парен двигател, с многофункционално приложение, включително и прикачването на измислената от баща му сеялка, също така брана и друг инвентар.
Съществуват основания да се смята, че негова е идеята за създаването на комбайн, който жъне житни култури, като при това отделя зърното от сламата. Наглед много сложно нещо, но всъщност Генади Малашев прилага принципа на диканята, която се използва от векове в България за същата цел.
Освен посочените, вероятно е имало и други български изложители с не по-малко интересни изобретения...
А за преселенията на българи в САЩ - те продължават през годините на вълни. Последната е, след като у нас настъпи Голямата демокрация и България загуби много млада и силна кръв. Част от нея за пореден път се преля в САЩ...





Каре

360 000 само в САЩ, 230 000 - в Канада, и още...

И според двете версии за българското преселничество отвъд Атлантическия океан излиза, че почти до края на ХIХ в. то се изразява в около 3000 души. Тях ги води главно авантюризмът и желанието да си опитат късмета в един Нов свят. Иначе българинът, макар и поробен, е силно привързан към своята родина.
Още след погрома на Илинденското въстание през 1903 г. много българи от Македония и Одринска Тракия тръгват да търсят щастието си отвъд океана. Според неточно доказани данни става въпрос за около 8-9 хил. души.
След двете национални катастрофи България е с орязана територия, разорена и освен това трябва да плаща репарации и контрибуции в пари, въглища и добитък. За да избягат от тази тежка обстановка, много хора поемат пътя към Америка. Това вече е голяма емигрантска вълна, в която се включват около 16-17 хил. души от пределите на Стара България (това наименование се използва за пределите й отпреди Балканската война).
Към тях се прибавят 12-13 хил. от Македония и 10-11 хил. от Одринска и Егейска Тракия. Има и такива, които се отправят към Южна Америка, главно Аржентина и Бразилия. Макар впоследствие да намалява, емиграцията продължава активно до Втората световна война. За това време от българските земи в Америка са се преселили към 60 хил. души.
Най-голямата емигрантска вълна настъпва след 1990 г. Отначало стотици, после хиляди, а след това десетки хиляди всяка година се отправят отвъд океана. Само в САЩ са се преселили 360-370 хил. българи, от които 110 хил. са се установили в Чикаго. Други 230 хил. са предпочели Канада, а към 60 хил. са пристигнали в Южна Америка, вече не само в Аржентина и Бразилия, но и в Уругвай, Венецуела, та чак до Чили. В Коста Рика са се установили към 5 хил. българи, повечето от които успешно са се приспособили към условията, създават собствен бизнес и печелят добре.


Драматични битки по време на Гражданската война в САЩ

С парна железница през Скалистите планини

Статуята на свободата приветства милионите емигранти от цял свят

Карта на САЩ

Български емигранти в Страната на неограничените възможности

Известно е, че и на потъналия "Титаник" е имало десетки българи, емигранти за Новия свят

Палатата на растенията на световното изложение във Филаделфия през 1876 г. (в."Зорница")

Подписване на Декларацията за независимостта, худ. Джон Трамбъл

С параход по Мисисипи

ГЕРБ гласуваха срещу безплатни ваксини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Радев не мисли да отлага парламентарния вот

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Властта компенсира бизнеса с едва до 20% от оборота

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 232

С 40 строители на щат "Автомагистрали" прави "Хемус"

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 232

Отхвърлиха президентското вето за промените в Закона за ДДС

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 232

Българинът ще похарчи по Коледа 25% от доходите си

автор:Дума

visibility 188

Ваксината на Moderna дава имунитет поне за три месеца

автор:Дума

visibility 22

Еврокомисар ни подкрепи в спора със СР Македония

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 232

Италия забранява литургиите по Рождество

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 232

НАТО подсилва черноморския си фланг

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 232

Христо Цеков: Животът е съдбовна загадка

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 122

/ брой: 232

Човекът Кръстопът

visibility 114

/ брой: 232

Датата

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 232

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 697

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ