Престъпление и наказание

В американските кримки винаги спорят дали е рационално да се приема, че някой е невинен до доказване на противното. В България всички са виновни по презумпция. Защото в страната на вечното недоволство е по-лесно да хвърлиш клевета, отколкото да направиш подробен анализ на ситуацията, причините и следствията. Всекидневно се опитват да ни убедят, че и лошата реклама била полезна, но да попитаме Иван Костадинов, когото медиите напразно обвиниха за убийството на Хюлия Маджар...
Нещо подобно се случи и с подготвяния проект за нов Наказателен кодекс. Изключително удобно всички забравиха да се поинтересуват кога и от кого са подготвени основните предложения за изменения в НК. БСП, комунистите и статуквото веднага бяха обявени за еретици, подготвящи гонения срещу борците за правда и свобода. Оказа се, че проектът за НК не е дело на Зинаида Златанова и сие, а по него са работили 4 правосъдни министри от 3 различни кабинета. Някой обаче се опита да отстреля "виновната" Златанова.
Малко бяха тези, които обясниха, че въпросният проект още не е финализиран, че е пуснат за обществена дискусия, тепърва ще се обсъжда в министерството, още не е минал през правната комисия в НС, а датата, на която ще бъде гласуван от народните представители, още е неясна. Вместо хората да оценят възможността за дискусии по темата, всички се нахвърлиха със злостни критики срещу проекта. Без дори да са го чели.
57 страници с предложения - това последва от пускането на идеята за НК на страницата на правосъдното министерство. Т.е. има полза от дискусиите по темата. Дано и идеите да си струват, защото се оказа, че има хора и организации, които стрелят, преди да са се прицелили.
След известни дебати точката, която предизвика най-силен обществен отзвук - за криминализирането на снимането без разрешение, най-вероятно ще отпадне. НПО-та проплакаха, че щели да ги обвинят в противодържавна дейност, ако работят с чужди страни. Спорният чл. 305 обаче важи за военно време, т.е. касае потенциалните шпиони. Гузен негонен бяга и явно чете НК по диагонал. Почти никакъв диалог не се получи по някои важни точки като опита за борба с цензурата в медиите и евентуалното отпадане на доживотния затвор без право на замяна.
В "Престъпление и наказание" Разколников е свръхчовекът, раздаващ своята си справедливост, убивайки лихварка. Той смята, че е извършил повече добро, отколкото зло. С криворазбраната дискусия около новия НК България показа, че е по-лесно да се издават присъди, дори и да не се гледат доказателствата, дори и когато "престъплението" може да бъде избегнато със смислена дискусия. Човеци отново опитаха да го играят богове, заигравайки се със собственото си бъдеще. За сметка на един министър, едно правителство и една държава.